ЧЕРВЕН СВЕТОФАР ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

време за четене: 3 мин.

Тази сутрин трябваше да ходя в девет часа  при личния си лекар, за да ми изпише хапчетата за кръвно, за следващите три месеца. Когато стигнах до колата разбрах, че ключовете са в джокинга, с който бях облечен вчера. Върнах се обратно към къщи, но стигнал до кръстовището разбрах, че светофарите са се развалили. Пет минути преди това си работеха, но сега на булеварда се бе натрупала огромна опашка коли, които надуваха нервно клаксоните. Преминаваха само автомобилите от второстепенните улици встрани.На тротоара стоеше и чакаше моя позната колежка от училище, където бях работил по-рано. Поздравихме се, разбира се. Постоях около минута, колкото да се убедя, че има авария в светофарната уредба и след това пресякох, след като се убедих, че няма преминаващи коли. Взех си ключовете за колата от къщи  и отново се върнах по обратния път. Колежката все още чакаше, за да премине.Стигнал до нея отбелязах:

  • Така можеш да чакаш, до довечера! Не разбра ли, че има авария в светофарите? Просто пресечи, когато е безопасно!

Колежката ме изгледа с кисел израз на лицето и отвърна:

  • Не може така! Ако всеки започне да минава безразборно, нали всички ще катастрофират! Щом има правила, трябва да се спазват!

Бързах, защото наближаваше часът ми при джипито и отминах. Отидох в болницата и там сравнително бързо ми попълниха рецептурната книжка. На връщане спрях до една аптека и си купих лекарството. След това оставих колата на паркинга и си тръгнах към дома. Светофарите още не бяха оправени на кръстовището и трябваше пак да пресека с повишено внимание. Точно като минах на отсрещния тротоар, светофарната уредба превключи на авариен режим, като светеше само жълто. Срещу мен се зададе колежката ми. Явно бе ходила в близкия магазин на покупки. Тя поклати глава и каза:

  • Не бива така, колега! Учител си, а даваш лош пример! Не се пресича на червено!
  • Когато светофарите работят нормално, не пресичам на червено! Какво можех да сторя, при условие, че бързах за лекар?
  • Ще направиш като мен! Аз обиколих през долния светофар!
  • Но той е на  четиристотин  метра от тук! Това натам и насам, е почти километър! Глупаво е да обикалям и губя време, когато мога да пресека, когато няма коли!
  • Значи аз съм глупава? – изчерви се колежката – Гледам, че ходиш и без маска! Така излагаш на риск не само себе си, но жена си и детето си! Нали имаш малък син?
  • Да, имам! Обаче навън маските са безсмислени! Те и в закрити пространства не са полезни според мен, защото не спират особено вируса, а с тях си гълтаме собствените бактерии!
  • Като те слушам разбирам, че си бая просветен! След като не слагаш маска, сигурно няма да искаш и ваксина?
  • Естествено, че няма да се ваксинирам! Това, което се опитват да ни пробутат като ваксина не е нито изпробвано нужното време, нито се знаят страничните ефекти след това!
  • А как се ваксинираха здравния министър и ген. Мутафчийски? Не ги ли гледа по телевизора?

Започнах вече да се ядосвам.

  • Това, че Ботокса и генерал „Яко ще се мре“ са представили пред мисирките театър, не означава, че действително са се ваксинирали! Склонен съм да вярвам, че са им вкарали физиологичен разтвор или някакъв витамин! Течността в спринцовките беше прозрачна, а производителите изрично твърдят, че тя е бяла на цвят! Впрочем, ако изобщо са ги боцкали! На тия политически доктори аз просто не вярвам!

Колежката ми изкриви уста и процеди:

  • Значи, докторите не знаят, а ти си много просветен? И понеже вярваш в конспирации, като тръгнеш след седмица на работа, ще станеш заплаха за всички ученици и колеги край теб?
  • Защо да съм заплаха?
  • Защото ще сееш зараза, след като не си ваксиниран! След като властите разпореждат, значи трябва да се изпълняват нарежданията им!
  • Първо, вече обясниха, че дори ваксинираните могат да разнасят заразата! Второ, аз не съм заразен, за да пренасям зараза! И трето, не изпълнявам нареждания на хора, на които не вярвам и които смятам, че са по-скоро опасни за народа! Предпочитам да мисля с главата си и да си правя съответните изводи за тази измислена пандемия! Иначе, като теб ще има да вися на светофара цял ден!
  • Пфу! И това ми било учител! – рязко изкриви на една страна глава колежката ми и закрачи по тротоара.

Прибрах се в къщи замислен. На пръв поглед колежката ми имаше основания да ми се кара. Обаче, по какво се различаваше тя от един робот? Той също изпълнява зададени заповеди и може да стърчи цял ден пред червен светофар, и да чака зеленото! Та нали всички нареждания, правила и закони са създадени от хора, които могат и да грешат? А ако тези властимащи са решили да направят нещо умишлено, срещу човешкото здраве и живот? Тогава трябва да чакаме и да си подложим вратовете като добитък под ножа ли? Мисля, че точно защото съм учител не бива да спазвам механично всяка наложена от някъде заповед! Не защото всички заповеди са неправилни, а защото между всичките може да има и неправилни! Все пак не съм в казарма, че да изпълнявам всяка спусната ми заповед! Ако от десет месеца насам пред човечеството свети червен светофар не означава, че трябва работата и живота ни да спрат! Елементарният извод е, че нещо в управляващата система не е наред и трябва да се оправи, за да тръгне в нормалното си русло всичко! Междувременно е глупаво само да седим и чакаме! Разваленият светофар няма да се оправи сам….!

    Красимир  Бачков

Вашият коментар