АКАДЕМИК

АКАДЕМИК

Като го заболя коремът на Димо – шопа, та цяла неделя не мина. Върви човекът по улицата, присвива се от болки и не смее да изпсува дори. Ходил в столицата на преглед при професор и той му казал, че без операция няма да се оправи. Шопът се изпотил два пъти, щото от една страна за операцията трябват доста парици, а от друга ще го режат, като прясна мръвка в месарница. Жена му, стрина Гина се смили над него и му приготви дърпана баница. Обаче, как да яде, като изпитва болки? Излезе от къщи, да не гледа вкусотията и да се дразни. Върви приведен и от време на време пъшка, а насреща му Сърдит Герги. Примижа с едното око, да не му влиза дим от цигарата, дето все е завряна под мустака му и вика:
– Шопе, що си се сгърчил, като мряна в горещо олио?
– Ох, не питай! Види се или херния трябва да имам, или друго сериозно нещо! Вече седмица ме боли пущината и не минава!
– Ще се мре, значи? – хили се Сърдит Герги, а на Шопа изобщо не му е до смях. Все тъй превит продължава надолу по улицата.
Сърдит Герги постоя, погледа след него и смени посоката, по която бе тръгнал. Скоро тревисто зеления му, ръчно боядисан елек се мерна в края на града, към казана за варене на ракия. Два часа по-късно, той похлопа по уличната порта на Шопа. Излезе стрина Гина и се тросна:
– Що дириш, сърдит хайлазино?
– Мене Димо ми требе, проскубана мисирке! – възпитано отвърна той.
– Като грабна едно кросно, та да те прасна по празната глава, ще видиш кой е мисирка! – поклати глава в ялова закана тя.
– Ти недей се джангъзи, а кажи на Шопа да излезе!
– Няма го мъжот ми! Па що ти е затребвал?
– Нещо е пострадал и ще го лекувам!
Стрина Гина облещи очи, облиза устни и кресна:
– Ти съвсем ли се чалдиса, бе Герги?! Как тъй ще го лекуваш, като си прост пъдар?
– Прост, прост, ама от време на време се замислям! – отвърна той.
– Я да вървиш на бабината си, че да не грабвам метлата, с дръжката напред! Виж го ти хайлаза, на доктор ще ми се прави..!
Сърдит Герги тури нова цигара под мустака си, като предварително я запали от стария фас и обърна гръб на стрина Гина. Закрачи надолу по улицата, като внимаваше да не чукне пет литровата плетена дамаджана, която носеше в едната си ръка. Скоро стигна до градския площад и точно до чешмата, под черницата съзря Шопа. Отиде при него и си поговориха кротко. После, с дамаджана в една ръка и прегърнал през рамо Шопа с другата, Сърдит Герги внимателно тръгна към дома си. Двамата стигнаха след час уморени и Шопа веднага се отпусна на отоманката, сложена на завет в южния чардак на къщата. Сърдит Герги слезе в мазето и бръкна в дървената каца с туршията. Той вече бе изял почти всичко през зимата, но успя да събере няколко кисели морковчета, две – три камби и едно голямо, зелено домати. Сложи две лозови листа отстрани на чинията за декорация и заля всичко обилно със зехтин. Качи се на чардака, придърпа старата, почерняла от употреба масичка и тропна чинията върху нея. Влезе в къщата и след малко се върна с две, помътнели от времето и мръсотията чашки. Надигна дамаджаната и подкани приятеля си:
– Ха, изправи се, за първата доза от лекарството!
Шопът надигна глава и подуши свежия, кисел дъх на туршията, острата миризма на сливовата ракия и преглътна.
– Не се назлъни, щото е три пъти печена тая пущина! По-добро лекарство от нея и в Париж няма да намериш! – продължи агитацията Сърдит Герги.
Двамата надигнаха чашките и глътнаха наведнъж ракията. Повториха и замезиха с малко туршия. По едно време на Шопа му се зачерви физиономията и както се бе опънал на дивана рече:
– Да знаеш, как ме отпусна коремът…! Страх ме е да мръдна, че да не ме заболи отново!
– Ще те заболи, ама друг път! Я се надигни за втората доза!
Вечерта ги свари толкова дозирани, че Шопа заспа там където беше – върху отоманката, а Сърдит Герги се свлече на пода и само метна чергата, да се завие. След още една седмица Димо Шопа се върна при жена си ведър и изправен като стрък праз. Още от двора той нареди столичния професор:
– Кво ти разбира някакъв професор от корем и изобщо от медицина?! Операция трябвало, вика! Пари му се щели на мизерника! Я виж, как ме излекува Сърдит Герги за няколко дни! Не професор, а цял академик е той, в сравнение с тия столични шарлатани!
Стрина Гина се чудеше, да се радва или да се кара на мъжа си. После отиде до него и се гушна, както едно време на младини. Димо Шопа се ухили доволен и заключи:
– Тва лечение всичко оправя! Особено е ефикасно за опърничави жени, да знаеш!
Жена му се усмихна закачливо и го плесна гальовно по врата. Беше доволна, че мъжът и е здрав, и пак си е в къщи.

Красимир Бачков