В купето втора класа на вагона бе непоносим студ. Десният край на прозореца не прилепваше и през пролуката освен студа, влитаха и снежинки отвън. Мястото до прозореца бе напълно заскрежено. На същата седалка до вратата се бе опънал мъж на средна възраст, облечен в шуба, обут в груби боти, със свинска четина за украса. На главата си имаше ушанка, а над нея бе намотан дебел, вълнен шал, който напомняше за опълченците от войните. На другата седалка се бе облегнал на лакът млад мъж, в черно марково яке. Той бе удивително, дори неприлично красив за мъж, особено в този обикновен, пътнически вагон, в средата на зимата. От дъха на двамата излизаше пара. Отдавна бе минало полунощ, но от студа двамата не можеха да заспят. По едно време забуленият с шала се надигна, пресегна се към багажника и свали найлонова торба, в която имаше пластмасова туба.
- Да ударим по глътка, за да се стоплим! – предложи той.
- Това какво е? – несигурно запита младият.
- Домашно вино! Памид. Добро е, особено в такова време!
- Благодаря, но ще откажа! От виното ми се образуват киселини в стомаха.
- От това винце само топлина и хубави чувства се образуват, но както кажеш! – наля си в измъкната неизвестно от къде чаша за еднократна употреба другият. Той отпи глътка, млясна доволно и наведнъж глътна останалото вино.
Хубавецът погледна несигурно към тубата и се усмихна:
- Добре, де! Налей и на мен!
Когато двамата изпиха по две чаши, виното започна да оказва благотворното си влияние. Сякаш в купето стана по-топло и светло. Хубавецът кимна одобрително:
- Наистина е хубаво виното! Стана ми топло и на стомаха, и изобщо!
- Хубаво, я! Памидът си е слънце, затворено в бутилка!
- В туба! – поправи го хубавецът.
Другият кимна и отново напълни чашите. Хубавецът облещи очи:
- Да не се напием?
- Че защо ще пием, ако не се напием! – бе логичният отговор.
Нощният влак потракваше глухо, клатеше се насам – натам и създаваше усещане за безкрайност. Вратата към коридора се отвори и пред двамата застана ниска, дебела кондукторка:
- Непроверени билети има ли?
- Няма! – отвърна мъжът с шала.
Кондукторката понечи да затвори вратата, но забелязала хубавеца спря. Изгледа го с видимо учудване и като не знаеше какво да каже, изръси:
- Да бяхте почерпили едно винце, момчета! Сковала съм се от студ!
- Дадено! – отвърна мъжът с шала и бръкна за чаша, но жената извади от кожената си, служебна чанта своя чаша.Дръпна горния и край и така чашата стана двойно по-голяма.Подаде я, а докато наливаше мъжът се ухили:
- Това се казва чаша! Събира половин литър, пущината!
- Позна! – светнаха очите на кондукторката – Мерила съм я и побира точно петстотин и четиридесет грама!
- Милилитра! – поправи я хубавецът.
- Както кажеш! Няма да се караме! – миролюбиво и в същото време любопитно го изгледа кондукторката. Личеше, че нещо и е на езика, но се въздържа да го каже.
Тримата се чукнаха и отпиха от виното. Жената не свали чашата, докато не изпи студения еликсир. После доволно въздъхна и седна на седалката до хубавеца:
- Ето, от това имах нужда тази нощ! Господ здраве да ви дава, момчета!
Без много приказки мъжът с шала отново напълни чашите. Вече спокойно отпиха и тримата. Кондукторката изгледа един подир друг мъжете и запита:
- От целият влак само този вагон няма отопление! Защо не идете в друг вагон на топло? Някъде може да има свободно място!
- Преди да дойда тук, проверих всички вагони! Навсякъде е пълно и дори правостоящи има в коридорите.И тук става! По-спокойно е някак! – прошепна хубавецът
- Точно така! – съгласи се другият – Тук си лежа, а там няма да има къде да седна!
- А на мен ми се струва, че вече съм ви виждала по тая линия! – обърна се жената към хубавеца.
Той поклати глава в знак на съгласие и отпи от виното. Кондукторката продължи:
- В началото на месеца бях по същия маршрут и тогава колежката ви посочи! Каза, че обикаляте из целия влак, сякаш търсите някого. Тя много си беше паднала по вас и покрай нея и аз ви запомних.
Хубавецът въздъхна:
- Всеки петък вечерта се качвам на този влак! Преди два месеца срещнах едно момиче тук. Не знам как да ви обясня, че изведнъж, като с магия се влюбих в нея. Не успях да се запозная, нито да разбера за къде пътува. Тя слезе някъде по средата на пътя. После проверих всички купета, но нея я нямаше. От тогава съм като болен. Все за нея мисля и искам да я видя отново. Звучи глупаво, нали?
Кондукторката остави чашата с вино и плесна с ръце:
- Боже, колко романтично само! Направо не е за вярване! Мислех, че такива неща се случват само в книгите и по филмите!
Хубавецът повдигна рамене:
- Това е самата истина!
Мъжът с шала стана, бръкна отново в чантата на багажника и извади дълъг, половин метров салам. Застели малката масичка до прозореца с вестник и с джобно ножче наряза салама на едри парчета. Набоде едно парче с острието на ножчето и преди да го лапне каза:
- Ти си късметлия, приятелю! Преди доста години и аз бях тъй лудо влюбен!Бях в последния клас на гимназията и тогава по английски дойде нова учителка. Каква ти учителка, тя беше само четири години по-голяма от мен! Така лапнах джама по нея, че ходех като пиян непрекъснато!Дори не смеех да и се обясня, но тя и така разбра всичко. На абитуриентския бал изпих две водки и се престраших да я поканя на танц. На сутринта се събудихме в едно легло, в хотела.
Кондукторката бе зяпнала от любопитство. Тя отпи от виното и помоли:
- И какво стана после?
Мъжът свали ушанката и шала. Видя се, че той не бе възрастен, макар косата му да бе посребрена по слепоочията. Усмихна се благо и преглътна:
- После се виждахме известно време! Тя беше омъжена и имаше малко дете. Постепенно ми мина. След нея срещнах жена си. В нея изобщо не бях влюбен, но се оказа, че е най-свестния човек на света! Вече имаме две деца и не бих я заменил за хиляда учителки по английски! Това е!
- Това наистина е хубава история! – съгласи се кондукторката.
- Ти също ще срещнеш това момиче, друже! Ако чакаш достатъчно дълго, ако я търсиш все така, няма начин да не я намериш! – потупа хубавеца по рамото мъжът.
- Не знам! Дано си прав!
- Вие сте направо страхотни, момчета! – стана кондукторката – Осмислихте ми цялата нощ! Като разкажа на колежката си за вас, ще ме гледа с ей такива очи! Значи, имало все пак нормални мъже! Сигурно ще ми се смеете, но може ли да ви целуна? Само веднъж и то по бузата! Ей така, за късмет! Аз също си търся мъж, но искам да е като вас…!
Хубавецът наклони глава към нея и тя деликатно го целуна по бузата. После постави целувка и върху бузата на другия мъж. От вратата на купето ги огря с една съвсем слънчева усмивка и замина. Двамата се спогледаха и едновременно въздъхнаха.
- Виж, какво значи една жена! – смигна свойски по-възрастният – Да кажеш, че е хубава или умна, не е! Обикновена дебеланка, но с огнено сърце! Дойде за малко, каза пет приказки и двамата всичко си изпяхме! Изведнъж ни стана по-топло и хубаво! Един мъж без жена е нищо, братле! Затова продължавай да я търсиш тази твоята!
Хубавецът кимна и се надигна:
- Аз ще слизам вече! Няма смисъл да продължавам нататък! След гарата дето идва, тя вече бе слязла! Благодаря за виното и за всичко!
Двамата си стиснаха ръце и хубавецът се отправи към вратата на вагона. Там вече стоеше някакво момиче и чакаше влака да спре, за да слезе. След малко спирачките засвириха и влакът спря. Момичето пред хубавеца слезе и се обърна, да си вземе чантата. Той ахна и сам я взе. Скочи на перона и заеквайки започна:
- Аз ви търсих! Много ви търсих! Всеки петък се качвах на този влак, само за да ви видя отново! Вие не знаете….!
- Знам! – усмихна се момичето – Всичко знам!
Влакът до тях се плъзна и изчезна в тъмната нощ. Само отдалечаващите се червени фенери от последния вагон показваха, че изобщо го е имало преди малко. Началникът на гарата се изкашля и побърза да влезе на топло в стаята си. Хубавецът и момичето стояха един срещу друг и изобщо не усещаха пронизващия студ.
Красимир Бачков