АКО ЧОВЕК ЗНАЕШЕ ….!

време за четене: 5 мин.

    Лили бе счетоводителка в една транспортна фирма. В големия град тя живееше сама, на квартира в една таванска стая. Скромна, тиха и вглъбена в себе си, тя нямаше приятел, макар много да и се искаше да си намери такъв. Лили  бе на четиридесет и пет години, но през живота си бе имала само две кратки връзки с мъже. Единият се оказа женен, а вторият я заряза след като преспа с нея. Бавно и скучно минаваха дните на Лили, но тя бе свикнала и не очакваше нищо изключително в живота си. Когато се наложи да подновява договорът си с мобилния оператор, и предложиха на символична цена да си купи нов телефон. До момента тя използваше един стар телефон „Нокиа“, с клавиши  и без интернет. Новият телефон бе съвсем различен и докато се научи как да го ползва, мина повече от седмица. Лили по принцип бе скарана с техниката и въобще не разбираше  сложното устройство на телефона.

    Една вечер през пролетта, след като се бе прибрала от работа, тя сложи на котлона тигана, за да си направи бъркани яйца за вечеря. Почти ги бе приготвила, когато телефонът и звънна. Тя го вдигна и отсреща изръмжа някакъв противен мъжки глас:

  • Кой на телефона, бе?
  • Кого търсите, моля? – отвърна Лили.

Няколко секунди човекът отсреща мълча, после каза:

  • Що ти вдигаш телефона, ма? Къде й шефа?

Лили направи кисела физиономия и преди да затвори, рече:

  • Прощавайте, но изглежда сте сбъркали телефонния номер!

Тя седна да вечеря и докато преглъщаше още топлите яйца, телефонът пак иззвъня. Отсреща бе същият тип, който съвсем изнагля:

  • Ти сама ли си, ма? Я кажи, къде се намираш! Аз след малко щи дода на гости!

Лили затвори телефона, а след това  той продължи да звъни. Тя търпя известно време, но явно досадника бе изключително нахален, защото не спираше да я тормози. Това продължи цялата вечер и накрая тя не издържа и плъзна пръст върху зеленото копче.

  • Ша та скъсам, убавице! – грозно я заплаши типът отсреща – Кажи къде да дода, че да си направим кефа! Да знайш, не можеш са измъкна! Аз като искам нещу, винаги гу получавам! Сига ти засичам номера и след половин час ши знам къде живееш! Върви да са изкъпиш, че да си готова кату дода!

Лили прехапа устни и стомахът и се сви от притеснение. Тя нямаше представа, дали действително бе възможно да открият адреса и с този нов телефон. Огледа малката си стая, после стана и излезе навън. Трябваше да стори нещо, за да спре този натрапник. Излезе на улицата пред кооперацията и видя насреща си мъж на около петдесет години да разхожда кучето си. Сериозно притеснена, тя помоли:

  • Прощавайте, някакъв непознат ми звъни по телефона! Бихте ли се обадили, за да го сплашите и да престане?

Мъжът се усмихна и взе телефона. Когато след малко  отново звъннаха, мъжът го отвори и послуша, какво говорят отсреща. След това рязко и гръмко започна да псува. Речникът му бе тъй цветист и вулгарен, че Лили се изчерви. Мъжът псува и обижда другия около пет минути, а после затвори телефона.

  • Гнусен мангал! Намерил на кого да се прави на мъж! Ей, какво ще ги правим тия изроди, не знам! Съвсем са се разпищолили! Нямат страх от никого и правят каквото си щат!

Лили сковано благодари и тръгна към входа на кооперацията, но телефона отново звънна. Мъжът с кучето махна с ръка да не вдига и се върна. Сценката с псувните се повтори, този път още по-цветиста. Щом пак затвори телефона, мъжът я изгледа замислено и рече:

  • Тоя изрод ще ви трови живота! Едва ли ще се откаже лесно! Ако искате се разходете с мен, докато разхождам кучето! Ако звънне пак, да мога да му отвърна подходящо!
  • Добре! – съгласи се тя и двамата тръгнаха по улицата.

Заговориха  и неусетно тя разказа накратко  за себе си. Мъжът обясни, че е разведен от няколко години и е също самотен. По време на разговора им се наложи няколко пъти да псува натрапника от телефона. Когато на връщане стигнаха до кооперацията, където беше квартирата и, мъжът запита:

  • А защо просто не блокирате тоя изрод? Така няма да може да ви пречи повече!
  • Как да го блокирам? Имам телефона от седмица и признавам, че повечето му функции не са ми ясни!

Той взе телефона и след няколко секунди вкара номера на натрапника в черния списък. Върна телефона с уговорката, че могат да и досаждат вече само от друг телефон. Разделиха се и Лили се прибра  със свита душа в квартирата си. За нейна радост грубия досадник повече не я безпокои.

    Изминаха няколко дни и всяка вечер след работа  Лили излизаше на малката си тераса, да гледа улицата. Надяваше се да види отново мъжът с кучето.  Тя дори не знаеше името му, защото не се бяха запознали. Имаше нещо много привлекателно в този човек, който и бе помогнал в нужда, а тя дори едно кафе не го покани да изпият тогава. Неусетно лятото се установи в града и стана горещо. Всеки следобед започна да вали дъжд, придружен от светкавици и гръмотевици. От дете Лили се боеше от небесните фойерверки по време на дъжд и особено буря. Винаги когато валеше, тя се криеше в някой магазин или друго защитено място.

   Тази вечер  бе седнала на една пейка в малката квартална градинка, да изяде на спокойствие един сладолед на клечка. Докато отхапваше от студеното лакомство не разбра, как небето рязко потъмня и изведнъж духна силен вятър. Между дърветата се завъртяха спирали прахоляк и напълниха очите и. Тя стана и се зачуди накъде да тръгне, за да се скрие от дъжда. В това време небето се разцепи и една гръмотевица така изтрещя, че близкото дърво се раздели на две, като едната му част се стовари на алеята пред Лили. Ако бе паднало два метра по-близо, щеше да я смачка като буболечка. Премаляла от страх, Лили се обърна и хукна да бяга. В това време дъждът заплющя и за миг я намокри. Стигнала до улицата и една автобусна спирка, тя реши да се скрие на сухо под навеса на спирката. Щом се шмугна, видя насреща си мъжа с кучето и възкликна:

  • А, вие ли сте! Да знаете, как се уплаших! Пред мен една светкавица разцепи дървото на две части! За малко не ме смаза едната му част!
  • Това, дето се чу наблизо преди малко ли? – уточни мъжът.
  • Да! За пръв път ми се случва такова нещо! Едва не умрях от страх!

Мъжът пристъпи към нея и се усмихна:

  • Вие по природа сте голяма пъзла, нали? По-рано ви беше страх от едни телефонен натрапник, а сега ви уплаши бурята!

Тя сведе очи:

  • Такава съм! Страхлива съм като зайка! Какво да правя…?

Мъжът свали сакото си и го наметна на раменете и.

  • Цялата сте вир-вода! Ще вземете да настинете!
  • Ами, да не настина трябва да се прибера в квартирата си! Искате ли да ми дойдете на гости? Ще ви почерпя с кафе и еклер!

Мъжът разпери ръце:

  • Защо не?

Две години по-късно, в същата градинка Лили бършеше с мокра кърпичка шоколада около устата на синчето си:

  • Омазал си се като мече, Чочко! Ядеш също като баща си, без да се пазиш чист!

Седнал на една пейка, мъжът и посочи към близкото, разцепено на две дърво:

  • Помниш ли, как дотича уплашена при мен на спирката?
  • Естествено, как да не помня! – отвърна Лили – Толкова бях благодарна на тая светкавица след това! Ако не беше тя, нямаше да те видя отново!
  • И Чочко нямаше да го има, и аз нямаше да започна нов живот! – допълни мъжът.

Лили пусна детето да бяга по алеята и се усмихна:

  • Нали хората казват – „Всяко зло, за добро!“ Ако човек знаеше, кое е за добро и кое за лошо …!  Благодаря на Бог, че те срещнах…!

Мъжът стана от пейката, прегърна Лили през рамото и двамата бавно тръгнаха след детето си. На тях в момента не им бе нужно нищо повече, от суетата на тоя свят.

    Красимир  Бачков

Вашият коментар