Старецът излезе по бельо на двора. Беше облечен в ръчно тъкана долна риза, а под кръста с дълги светлосини гащи, които по тези места наричаха донове. При един порив на вятъра гащите му очертаха твърде голям пакет, който накара сестри Деневи да се спогледат. По-малката с две години Таня прошепна:- Како, той много надарен, ма!По-голямата Кина въздъхна:- Истински мъж, от старата генерация! Не като сегашните джендъри!Двете сестри бяха фолк певици. Бяха пристигнали сутринта, заедно с други участници, за събора в това малко градче. Тъй като хотел тук нямаше, кметът насочи всички по адреси из градчето. Сестрите бързо намериха техния адрес и позвъниха на външната порта. Сега пред тях стоеше старецът и ги зяпаше любопитно:- Галиба не ви познавам, госпожи! Сигурни ли сте, че търсите мен?Без да откъсва очи от пакета му, Кина отвърна:- Кмета ни прати при вас на квартира! Следващите три дни, докато траят надпяването и надиграването, трябва да ви гостуваме!Старецът направи доволна усмивка и се почеса по скротума:- Я го виж, наш Пенко! Загрижил се или за мен, или за вас! Амчи, влазяйте! Защо стоите на портата?Двете жени бутнаха портата и влязоха в двора. Бяха средни на ръст, с тънки талии и едри гърди, нещо, което накара старецът да се оближе като гладен тигър. Той ги настани в една стая, а сам седна на стъпалата пред входа. Започна да реже ябълка с ножче за ашладисване и сладко да яде резенчетата. Когато сестрите излязоха, бяха облечени с народни носии и изглеждаха по-млади и съблазнителни, от колкото бяха. – Много сте гиздави! – похвали ги старецът.- Такива сме си! – шавливо се завъртяха очите на Таня. – А ти как се казваш, дядо? И защо ходиш по бельо? Панталони нямаш ли?Старецът отряза последните две резенчета от ябълката, сложи ги на дланта си и ги подаде на сестрите:- Вземете си! Казвам се Нико и не съм ви дядо! Викайте ми бай Нико! А панталонът се суши на въжето ей там! – посочи към двора той – Още малко му трябва да изсъхне и ще го облека!С пълна от ябълката уста, Кина запита:- Нямаш ли друг панталон?Бай Нико се изправи и сестрите насочиха поглед надолу. Мъжкото му достойнство, дори и скрито, непреодолимо ги привличаше. Той се засмя:- До сега жените винаги са ме карали да си събувам панталоните! Вие сте първите, дето искат да се обуя!Сестрите се сръчкаха с лакти и се захилиха. Изпитваха някакъв непознат трепет, докато общуваха с този мъж, който ги караше да гледат палаво и да мислят за потайни неща. Таня не издържа и като наклони глава, призна:- И на нас ни е интересно, като те гледаме, ама…!- Какво?- Нищо! – намеси се Кина – Просто не се познаваме! Старецът отиде до въжето и смъкна панталона. Нахлузи го и докато връзваше парче канап вместо колан, рече:- Има време, ще се опознаем! Щом ще спите при мен, няма как да не си станем близки!Сестрите се закискаха. Таня бе по-дръзка и закачливо подхвърли:- Не сме дошли да спим с теб и да се опознаваме, бай Нико! Ще спим двете в стаята си, а ти отделно!- Анджик, де! – съгласи се старецът – Ама, до довечера има бая време! Сигурен съм, че ще размислите! Амчи, те при мен жените идват само за едно! Само се разберете, коя ще е първа! На мен ми е все едно! И двете хващате окото, като ви гледам!Двете жени излязоха от двора със смях. Щом стигнаха на площада, се смесиха с другите участници и започнаха да разговарят. После кмета откри събора и на трибуната се качиха първите изпълнители. На широкия площад имаше много хора, а по края бяха разположени сергии със стоки. От три места се виеше дим и апетитно миришеше на печено месо. Там опашките бяха най-дълги. Мощните уредби огласяха всичко наоколо, настроението на зрителите бе повишено и събора вече се бе превърнал в празник. Щом се стъмни, сестри Деневи се прибраха. Още от вратата, Таня помоли:- Бай Нико, ще ни покажеш ли галерията си!Старецът седеше на масата. Пред него, в една чиния бе разрязан голям, розов домат. Встрани стърчеше бутилка с ракия. Той надигна малката чашка, с изрязани цветчета по нея и отпи от ракията:- Значи, вече са ви разказали за авджилъка ми?- Разказаха ни много неща, едно от друго по-невероятни! – припряно рече Кина – Такива легенди се носят за твоите подвизи, че ако дори половината са верни, трябва паметник да ти направят!Старецът се надигна и отвори една, боядисана в сиво врата. Влязоха в стая с нисък, варосан таван, малък, замрежен с перде прозорец и голямо легло, с пиринчени топки в четирите края. По цялата вътрешна стена бяха залепени снимки. Повечето бяха черно – бели, но към десния край имаше и доста цветни. На всичките имаше снимани бебета, под които, с печатни букви бе написано“ „Симо, на Мима“, „Нела, на Донка“, Петър на Сийка“, Камен, на Рени“ и т.н. Двете сестри любопитно разглеждаха, целите зачервени и със светнали очи. Когато стигнаха до цветните снимки, Таня не издържа:- Ама, наистина ли всичките деца тук са твои? Та, те са повече от сто!Старецът седна на края на леглото:- Миналата година една булка ги брои! Изкара ги сто петдесет и седем! Обаче, след това залепих още няколко снимки!Двете сестри го изгледаха, от една страна с недоверие, а от друга с възхищение. Вече не се срамуваха да разпитват и започнаха да задават различни въпроси. Надпреварваха се една през друга и накрая той ги прекъсна:- Спрете се, де! Ще вършим ли работа с вас или само ще бърборите? Коя ще остане първа при мен?Кина пристъпи напред:- Аз съм по-голяма от двете! Редно е аз да съм първа!Таня наклони глава и не се съгласи:- В тая работа по-младата е с предимство! Нали, бай Нико?Старецът стана, плесна Кина отзад и нареди:- Иди си в стаята! Като ти дойде реда, ще те извикам! Ох, на дядо гургуличките! Сега ще ви гърмя отделно, а утре заедно! И пак да запитам! Нали нямате мъже?Една през друга сестрите започнаха да обясняват, че са самотни, че вече са започнали четиридесетте и ще им бъде много интересно с него. Надяваха се, след година старецът да закачи и снимки с родени от тях деца. Той ги успокои и избута Кина от стаята. Малко след полунощ сестрите се размениха. На сутринта те ходеха из къщата като стопанки и дори успяха да изпържат яйца за закуска. Усмивките не слизаха от лицата им, а очите светеха, все едно цяла нощ бяха пили вино. Преди да тръгнат, Таня неуверено предложи:- Како, що не отидеш сама на събора днес? Аз ще си почина малко!Кина присви очи и изсъска:- Такива да си ги нямаме! Защото не ти, а аз мога да остана тук!- А защо не останем и двете, тогава? Старецът се изкашля отстрани:- Какво взехте да решавате, без да ме питате даже? Амчи, моят чеп да не е железен? Аз нямам ли нужда от почивка? Хайде, вървете да пеете!Двете излязоха, като си шепнеха дяволито. Старецът излезе на двора и застана над кладенеца. Бавно изтегли кофа студена вода и дълго се пличка по лицето и гърдите. После се облече и се запъти към площада. Беше му любопитно, дали сестрите пееха тъй добре, както се любеха.
Красимир Бачков