БОГАТ ПО ПРИНУДА

време за четене: 8 мин.

И по бащина, и по майчина линия родителите на  Петко бяха обикновени хора. В малкото градче  където живееше, дори човек с петдесет хиляди в банката се смяташе за богаташ. При масовата безработица в страната  той бе доволен, че изобщо работи, макар и срещу ниско заплащане.

С майка си живееха в малка къща с външна тоалетна на двора и никакви удобства. Дори в селата много къщи бяха доста по-обзаведени от тяхната. Това бе една от причините  да е още сам, макар да бе вече на тридесет и четири години. Друго,  което му пречеше да се ожени, бе изключителната му скромност и затвореност на характера.

И си минаваха дните, тихо и безметежно, като дъждовни капки в есенен ден, а когато един понеделник в лехата с осланени хризантеми тупна черният гарван, Петко не можеше да подозира какво ще последва след това.

В тоя късен следобед  той се прибираше от работа, когато простреляната птица падна пред него.

Петко се наведе и посегна да я вземе, но гарванът изграчи заплашително и клъвна към него с голямата си човка. От лявото му крило се процеждаше кръв и той го влачеше по земята.

С неумели подскоци гарванът се приближи до купчината нацепени за зимата дърва и намерил малка ниша сред тях, се сви в нея.

Петко се повъртя напред – назад, накрая взе ситото за пясък от мазата и го сложи над птицата. Така поне донякъде щеше да я предпази от посегателствата на уличните котки. Те денонощно прескачаха отвсякъде, ровеха из градинката и ловяха мишки и врабчета по двора. Усмихна се тъжно и промълви сам на себе си:

– Ама, че късмет! Вместо от небето да ми падне някоя банкнота, се изтърсва ранен гарван! Да си пикая и на късмета!

После влезе  вкъщи и сподели новината с майка си. Тя се намуси и троснато отвърна:

–  Гарванът не е хубава птица! Да я махаш оттук!

–  Но гарванът е ранен, мамо! – сопна й се  Петко от своя страна. – Нека му заздравее крилото и тогава ще го пусна навън.

–  Това ще е дело на Йовковият халгъзник! Той цял ден стреля с една въздушна пушка по котките и кучетата на улицата. Онзи ден ударил с една сачма чантата на баба Донка. Върви му го занеси на него да го гледа!

–  Е, хайде сега! Той майка си не поглежда, дето е на легло от половин година, ти искаш да му нося птицата! Ми той просто ще я застреля!

– Да стреля! Главата си да простреля, дано!

Така приключи разговорът за новия обитател на малкия  им дом. В една паничка Петко му сипа вода, а до нея остави няколко парченца кренвирш.

На другия ден стана свидетел на малка война между три жълти котки и ранената птица. Пак се прибираше от работа, когато още от външната порта чу нервното мяукане на котките.

Те бяха извили войнствено гръбнаци и се опитваха да нападнат гарвана. Скрит зад ситото, той много спокойно отбиваше яростните им атаки. С твърдата си дълга човка вече бе успял да клъвне две от котките така, че кървави следи се виждаха по муцунките им.

Петко извика и ги прогони. После клекна пред птицата и успокояващо й заговори. Гарванът равнодушно го гледаше, без да мигне. Само клъвна някаква хартия и я подхвърли към Петко. Оказа се един от готово попълнените фишове, които понякога служителката от кварталното тото оставяше в пощенските кутии. Петко го взе, повъртя го из ръцете си и машинално го мушна в джоба си. После се прибра  вкъщи.

В края на седмицата, минавайки край тото-пункта, той се сети за фиша и реши  да го пусне. Тото пускаше изключително рядко, не само защото не разполагаше с излишни пари. Той просто бе убеден, че в Спортния тотализатор някак нагласят числата, за да не печелят обикновените хора като него. Сега се подсмихна на собствената си глупост и влезе в пункта.

Два дни след това спечели петица. Печалбата от пет хиляди лева бе толкова невероятна, че Петко я получи едва на втората седмица след обявяването й.

Едва събрал в джобовете си голямата сума, той клекна пред гарвана и му благодари. После даде парите на майка си. Тя дори не успя някак да се зарадва. Само още по-подозрително започна да гледа към гарвана. Смяташе цялата работа за особено съмнителна, щом в нея бе замесена тая дяволска птица.

Междувременно крилото на гарвана позарастна, само дето той все така го влачеше по земята.

Падна първият сняг и стана студено. Една привечер Петко си сложи ръкавици и прибра птицата в мазата. Там бе сравнително топло и защитено в сравнение с двора. Дори през ръкавиците обаче гарванът кълвеше много силно и болезнено. Кожата между показалеца и средния пръст на дясната му ръка бе разкъсана и болеше неприятно.

В момента Петко не обърна внимание, но на следващия ден раната се възпали и поду. Той бе принуден да отиде в поликлиниката посред нощ.

В спешното отделение имаше  само някакъв пияница, целият охлузен и смърдящ на ракия. След него го повикаха и той влезе в кабинета за бърза помощ. Млада, изключително красива лекарка го попита какви са му оплакванията. Доста смутен, Петко накратко обясни случая.

– Гарван?! – повдигна вежди в недоумение лекарката – Не ме ли будалкате?

– Че защо? – не разбра Петко.

– Не! Нищо! Аз просто…..! Вие няма как да знаете всъщност! – изчерви се хубавата докторка и накара сестрата да й помогне да обработи раната.

Когато приключиха, тя ненадейно помоли:

– А може ли да ми покажете вашия гарван?

– Ами …..да! Но той е черен и грозен. Не е интересен.

Петко не можеше да си обясни интереса на тая красива жена, почти от друг свят в сравнение с неговия, към един обикновен ранен гарван.

–  Нищо! – засмя се тя. –Хайде да се срещнем утре в шест при фонтаните!Тогава ще ме заведете при гарвана!

– Добре! – съгласи се Петко.

На другия ден той разбра от самата нея, че няколко дни преди това  лекарката всяка вечер сънувала  как един гарван й подавал в човката си венчална халка.

Хубавицата също не бе омъжена. Така се завъртяха нещата, че в края на февруари, в една слънчева неделя, Петко и лекарката  се ожениха.

Животът на Петко се промени коренно. Той се премести в жилището на лекарката и по нейно настояване напусна работа.

Записа задочно да учи в университет и тайно в себе си благодареше на гарвана. А той се подвизаваше из мазето на старата им къща и взаимно се проучваха с майка му. Тя все така недоверчиво бе настроена към него, независимо от благата, пристигнали с него. Като му оставяше храна, тя го гледаше дълго и любопитно. Птицата невъзмутимо лапаше вкусните хапки и понякога издаваше силно дрезгаво грачене.

Старата жена се кръстеше и бързаше да напусне мазето.

Вече се бе запролетило и люлякът на двора бе прокарал малки зелени листица по крехките си клончета.

Лалета и зюмбюл пъстреха малката градинка пред старата къща и все по-често майката на Петко изкарваше един кафяв стол, на който блажено се припичаше. Този ден още от сутринта тя се чувстваше странно  напрегната. Имаше леко главоболие и нещо от ляво в гърдите я стягаше. Тя пиеше хапчета за високо кръвно, но досега не бе имала сериозни проблеми. Когато се отпусна на кафявия стол, тя се надяваше слънцето да облекчи състоянието й. В един момент обаче се закашля и се преви от неочаквано силна болка. Опита се да стане, но не успя. Усети как изтръпват ръцете и краката й. В пълно съзнание старата жена разбра, че си отива. Пръстите на ръцете й се изкривиха конвулсивно, кожата пожълтя и тя усети как вече не ги владее.Опита се да извика, но гласът й бе ужасно слаб. Отвори очи да запомни последните си мигове и тогава чу пляскане зад гърба си. Гарванът нескопосано прехвръкна край нея, а тя настръхна от страх. За нея птицата олицетворяваше идващата смърт. Той придърпа накриво зарастналото си крило, дрезгаво изграчи и скочи върху нея. Жената изпищя и загуби съзнание.

Когато отново  отвори очи, видя как птицата подръпва с човка перата от счупеното си крило.

Бе кацнала върху плочите  на метър от нея и най-спокойно си стоеше. Болката бе изчезнала от гърдите, а ръцете бяха възвърнали нормалния си цвят. Жената стана и направи няколко крачки из двора. Чувстваше се добре.

-И сега какво? – погледна към птицата все още с недоверие. – И мен искаш да излъжеш, а? Искаш значи, да станем приятели?

Гарванът само накриви настрана глава и я изгледа с едно око. Когато вечерта Петко й се обади по телефона, тя му разказа за случката. Минути по-късно той пристигна заедно с жена си.

Лекарката прегледа старата жена и кой знае защо, вместо да направи заключение за състоянието й,  каза:

– Трябва да вземем птицата при нас! Ще минем да й купим хубава клетка и ще я сложим  на големия балкон.

-Но защо? – не се съгласи майката на Петко. – Аз вече свикнах с нея. Така се чувствам и по-малко самотна. А и … след като ми помогна днес!…

– Не, не! – твърдо повтори лекарката. – Тая птица има особено значение за нас всичките! При нас тя ще получи много по-добри грижи, отколкото при теб! А и знаете, че сега съм бременна. Гарванът ще ни донесе щастие, ако е близо до нас!

Старата жена стисна изсъхналите пръсти на ръцете си и сведе глава:

-Е, щом е за добро, вземете го!

Тая вечер птицата преспа на балкона в новата къща, понеже в единствения зоомагазин на градчето  подходяща клетка за него не се намери.

Преди обяд на другия ден тръгнаха за съседния областен град, където имаше повече зоомагазини. Колата управляваше Петко и  вече към средата на пътя до града  им пресече пътя тъмен джип, управляван от луд или пиян шофьор.

Задните му врати се мятаха отворени и точно пред тях от него изпадна обемист сив чувал от зебло. Джипът продължи бесния  си ход през полето, без да спре. Петко слезе от колата. Вдигна чувала. Бе много тежък и когато го довлече до колата,  разбра, че е пълен с банкноти.

Без да се замисли, го хвърли в багажника и подкара бързо напред. Едва минал и стотина метра, видя, как зад тях пресякоха пътя два други джипа. Те гонеха първия  вероятно заради парите.

– И сега? Какво ще ги правим тия пари? Ще ги носим ли в полицията? –   притеснено запита съпругата си Петко. Тя обаче само се усмихна и кратко отвърна:

– Това е подарък от гарвана! Да не сме луди да ходим в полицията! Та те са по-големи бандити от организираните престъпници!

Така с ценния чувал в багажника спряха пред най-големия зоомагазин в центъра на областния град. Разбрала за желанието им, продавачката посочи към импозантна позлатена клетка, сложена на пода до витрината.

–  Вчера докараха тая огромна клетка. Била на някакъв голям папагал. Обаче собственикът на папагала умрял, а след него и самият папагал. Внукът на собственика го остави за продажба. За такава голяма клетка цената е повече от приемлива! При това е много красива! Само дето е ужасно тежка.

– Купуваме я! – отряза Петко и едва успя да я събере отзад в колата.

Нарочно се прибраха по тъмно, за да не привличат погледите на любопитни съседи.

Разтовариха клетката и чувала с парите, след което започнаха трескаво да ги броят. Излязоха точно триста хиляди евро. Когато лекарката започна да дезинфекцира клетката,  изпищя. Петко стреснат я изгледа. Жена му тихо промълви:

-Това е злато!… Чисто злато!!!

– Не може  да бъде! – с пресъхнал глас отвърна Петко и погледна към гарвана, който безразлично подскачаше по терасата.

–  Може! Може, защото си е злато, глупчо! Тоя гарван е безценен!

– Хм! – само изръмжа Петко и се отпусна на един от фотьойлите в стаята. – Не искам повече пари! Ще полудея от това богатство!

Настаниха гарвана в клетката. Навън мистично невероятна се спусна нощта. Когато на сутринта се събудиха, гарванът го нямаше в клетката. Тя си стоеше затворена и птицата по никакъв начин не можеше да излезе сама. Но все пак я нямаше вътре. 

Петко и жена му се спогледаха. Тя вдигна рамене:

– Не съм го пускала аз!

– И аз не съм!

Жената изведнъж се спусна към килера, където бяха скрили чувала с парите. Стояха си непокътнати, на пачки от по десет хиляди  евро.

Клетката също бе пред тях. Двамата се втурнаха да търсят из къщата, но никъде не успяха да открият изчезналия гарван. Накрая седнаха уморени. Петко се усмихна облекчено:

–  Да ти кажа право, дори се радвам, че стана така! Бях едва ли не принуден да стана богаташ! Тоя гарван изобщо не си поплюваше! Кой знае колко пари още щеше да ни довлече на главата! Сега ми олекна!

-Глупак! – отвърна сърдито жена му. – Парите никога не са достатъчно!

– Добре, де! – миролюбиво се съгласи той. – Като похарчим тия, ще изляза да хвана друг гарван.

 Жена го изгледа намусено, а по стъклото зад нея леко се почука. Гарванът със счупеното крило стоеше на перваза на прозореца. Петко извърна глава и се направи, че не го вижда. Птицата постоя малко, а после, махайки само със здравото си крило, отлетя.

Красимир  Бачков

Вашият коментар