С развиделяването излезе и вятър. Духаше от запад и чистото небе постепенно започна да се запълва с облаци. Единственото буково дърво в селото огъваше клони в посока на вятъра и шумеше предупреждаващо за дъжд. Отворения прозорец се хлопна и събуди Слави. Той се завъртя в леглото, отметна чаршафа и с нежелание отвори очи. През прозореца се виждаше как в двора на отсрещната къща простряното пране се ветрее. То стоеше вече повече от седмица и вероятно бе пресъхнало от слънцето. Чудно, защо дядо Рачо не го бе прибрал? И сега старецът не се виждаше, макар, че скоро щеше да завали. Впрочем, нито вчера, нито онзи ден Слави бе забелязъл съседа си. Да не би да му се бе случило нещо?
Той скочи припряно и нахлузи късите гащета, с които ходеше по цял ден. Побърза да иде до съседната къща и почука на вратата. Никой не му отговори. Вратата беше заключена, може би отвътре. Слави отиде до прозореца откъм двора и се опита да погледне вътре. От найлоновото перде не се виждаше нищо. Той се почеса замислено по носа, излезе на улицата и бавно тръгна към кметството. Щом стигна центъра на селото, отдалеч видя кмета, пред единствения магазин, разговарящ с няколко души. Приближи до хората и поздрави вежливо. После се обърна към кмета:
- Василе, дядо Рачо не се вижда напоследък! Бутнах вратата у тях, заключено, похлопах, но никой не се обади! Боя се, че нещо може да му се е случило!
Кметът присви очи:
- Кво ше му се случи на Буковата глава? Или е в гората за гъби, или слага примки на фазаните! Нали знаеш, че е стар бракониер и разбойник?
- Абе, може и тъй да е, но мисля, че сега се е случило нещо сериозно! Да идем да разбием вратата, а?
- Обаче, ако всичко е наред, ти ще оправяш бравата на стареца после!
- Дадено! – кимна Слави.
Двамата с кмета, а след тях още няколко човека тръгнаха към дома на стареца. Като се увериха, че никой няма да им отвори, те се спогледаха и кмета с два ритника изби бравата. Пръв той влезе в скромния дом, а останалите го последваха. Тежка миризма се стелеше вътре и дори нахлулия вятър не успя да я отнесе. Щом кмета бутна вратата към гостната стая, всички видяха провесеното на късо въже от тавана тяло на дядо Рачо. Лицето му бе посиняло, устните жълто-бели, а под рошавите вежди очите гледаха изцъклено. Потресен, кмета се обърна и побърза да излезе на двора. Останалите го последваха, само Слави се приближи до масата, покрита с евтина мушама и взе поставения отгоре лист от тетрадка. Излезе при другите навън и прочете написаното. То гласеше:
- Може да съм букова глава, но и аз имам сърце! Шеста поредна година нито сина ми, нито дъщеря ми са идвали при мен! Не знам живи ли са, още ли са в чужбина! Види се, никому ненужен съм, затуй реших да си ходя вече! Пиша тук да знаете, че никой не е виновен за смърта ми! Погребете ме до моята баба Цвета! Пари съм оставил под възглавницата на леглото си. Сбогом хора и прощавайте, ако съм ви обидил с нещо! Всичко е лъжа на тоя свят..!
Рачо – буковата глава
Кметът извади мобилния си телефон и започна за звъни. Обади се на полицията и Спешна помощ. После всеки седна където намери и зачакаха умислени. Първа пристигна патрулката на полицията и заедно с нея заваля дъжда. Хората се скупчиха под сайванта на къщата да не се мокрят. Докато двамата полицаи оглеждаха тялото на стареца вътре, изведнъж изтрещя гръм и светкавица тресна високото буково дърво. Като кибритена клечка то се пречупи на две и горната част се свлече, обгърната от огън и дим. Хората гледаха уплашено, а Слави промълви:
- Замина си Буковата глава, отиде си и дървото! Господ прибра и двамата наведнъж!
Отвън, откъм улицата се чу глас:
- Ей, хора! Кмета при вас ли е? Идем да живеем във вашето село! Моите деца са дванайсе, а на сестра ми девет! Наесен ши има деца за училище! Може да сме цигани, ама сме кротки! Б
- Не крадем, беля не правим! Ела кмете да кажеш, къде ши ни настаниш!
Кметът прекара ръка през лицето си и въздъхна:
- Как пък един път не тресна върху парламента? Само за нас мизерия и тревоги, мамка му и живот!
Дъждът изведнъж спря и августовското небе се избистри. Обади се гургулица и птичките зачуруликаха, сякаш нищо не се бе случило.
Красимир Бачков