С Горчо се запознах на пътя. Когато го видях за първи път бе късна есен, валеше дъжд и аз бързах за работа. Градската канализация бе стара и амортизирана, и когато дъжда бе малко по-силен, улиците се превръщаха в реки. Не карах силно, защото на места по асфалта имаше дълбоки дупки и като нищо можех да спукам гума или да изкривя някоя джанта. Иначе по традиция всяка година правех ремонт, на предницата на колата. Беше по-разумно да си купя джип, но все още не бях събрал толкова пари.
Сега леко намалих, защото забелязах на тротоара от дясно, че върви някакъв човек. Той беше без чадър, облечен с отровно зелено яке, а точно на гърба му жълтееше избродирана, латинската буква “G“. Като се изравних с него, предното колело рязко потъна и фонтан от кална вода обля минувача. Машинално натиснах спирачката, но ефекта от това бе, че и със задното колело го залях за втори път. На огледалото видях, как той махна с ръка и започна да изтърсва водата от якето си. Ситуацията бе конфузна и дори да спрях, най-много щях да бъда наруган, а действително вече закъснявах за работа. Продължих по пътя, с неприятното усещане за вина, макар да не знаех, че точно там се намираше проклетата дупка, от която опръсках човека.
След около два месеца се прибирах от работа, пак с колата. Карах внимателно, защото улиците бяха заледени и непочистени. На кръстовището пред мен видях, как една кола бавно се завъртя и застана напряко на шосето. Колата след нея удари спирачки, но започна да се плъзга и я удари странично. За да не ги последвам, свих вдясно и като се качих на тротоара, спрях до парапета на уличния канал. От ударените коли излязоха двамата водачи и започнаха да се псуват и обиждат. Извадиха мобилните си телефони и се обадиха в полицията. За кратко време се получи задръстване. Изнервените шофьори се намесиха в спора и стана една чисто балканска разправия. Докато ги наблюдавах, се опитах да извадя колата си от мястото, където бях заседнал. Естествено забоксувах. Нямах и възможност да изляза със лашкане, защото изобщо не можех да я мръдна. Докато се чудех, какво да правя дойде една полицейска патрулка и спря близо до мене. От нея излязоха двама дебели катаджии, облечени в дебели шуби и започнаха да разпитват участниците в произшествието. По едно време стигнаха и до мен. Извикаха ме в патрулката и запитаха какво съм видял от катастрофата. Разказах това, на което бях станал свидетел, а ченгето запита:
- Какво прави колата ти на тротоара? Веднага я махни от там!
Обясних, че това е било единствения начин, да не се блъсна и аз върху двете предни коли, но това изобщо не го впечатли. Повтори нареждането да махна колата от тротоара и когато казах, че боксува и в момента не мога да я извадя, той започна да ми пише акт. Ядосах се и излязох от патрулката. Вместо да помагат при произшествието, полицаите гледаха да съберат едни пари. Запалих отново колата и се опитах да я преместя. И в един момент усетих, как леко поддава и може да изляза. Обърнах се и видях, как един човек, облечен с отровно зелено яке бута колата отзад. След още няколко опита успях да изляза. Независимо от това, полицаят ми връчи акта. Написах възражение отдолу и без да очаквам, до мен приближи човека, който ми бе помогнал да изкарам колата и каза:
- Дай и аз да се подпиша, че те глобяват неправилно!
Той взе химикалката, духна върху замръзналите си пръсти и най-долу на акта написа:
„Полицията не помага, а пречи на шофьорите! Вместо да го похвалят, че не стана по-голяма катастрофа, те глобяват шофьора! Срамота! Горчо“
Обърнах се и тръгнах към колата си. Пред мен вървеше Горчо, а по следата на гърба му, се поклащаше едно голямо „G“. Спрях и преди да вляза, признах:
- Есента, без да искам те опръсках с вода, в един дъжд! Сега ти ми помогна! Прощавай, човече!
Мъжът ме изгледа с толкова детски поглед, че не устоях и се усмихнах. Той също се засмя и рече:
- Помня аз, но каква вина имаш ти, като по улицата има толкова много дупки! А и аз, каква работа имах в оня дъжд, а? Отскоро съм пенсионер и не ме свърта в къщи. Излизам, разхождам се по всяко време. И преди малко видях, как стана катастрофата. Хайде, върви си по пътя със здраве!
Отминах и вече през лятото срещнах Горчо, отново на улицата. Този път бях без колата, а вместо отровно зеленото яке, той бе само по моряшка фланелка. Връщах се от кварталния магазин, от където бях купил четири студени бири. Щом го познах спрях и поздравих. Той смигна с едно око и понечи да продължи, но аз предложих:
- Да ударим по една студена бира, а?
Горчо ме изгледа умолително, преглътна и обясни:
- С удоволствие, но не пия никакъв алкохол. Не съм въздържател, а имам рядко заболяване. Пия само водичка, като врабче! Извинявай!
Онова проклето чувство за вина, без да съм виновен, не ме бе напуснало. Пуснах торбичката с бирите до краката му и помолих:
- Ако обичаш, почакай само две минути!
В жегата побягнах и се върнах обратно в магазина. Купих бутилка студена минерална вода и хукнах обратно. Подадох я на Горчо:
- Сега вече не можеш да ми откажеш!
Той се усмихна с оня детски поглед и призна:
- Ако знаеш, как добре ще ми дойде в тая горещина!
Надигна бутилката и сладко отпи. Избърса с длан устата си и поклати глава:
- Абе, не сме лоши ние българите, ама си падаме малко чешити! Само с добро се водим! Сега все ръмжим и се караме, щото това виждаме отгоре! Тия, дето трябва да ни управляват, са гузни заради золумите си! Гузният човек е сърдит и на другите, и на себе си! Той само вреди! Като се махнат тия, ще дойде времето и на свестните хора! Тогава да видиш, какъв пич е българина…!
Повдигнах рамене:
- Ти вярваш ли, че ще дойде това време?
Горчо се засмя и ме потупа по рамото:
- Че защо живеем, ако не се надяваме, живота да се оправи и да стане по-хубав? Само, дето не сме разбрали още, че това зависи само от нас!
Разделихме се и от тогава все се оглеждах по улицата за Горчо. Не го срещнах повече, а когато един ден паркирах на тротоара край едно дърво, забелязах хванат с кабари некролог, от който се усмихваше по детски Горчо. Милият, не бе дочакал да дойде времето на свестните хора! Зачудих се, дали аз ще го дочакам……!
Красимир Бачков