Вторият преход в планината бе дълъг и труден. През лятото Родопите бяха прекрасни, но когато на гърба ти тежи десет килограмова раница и я носиш повече от петнадесет километра все по баир нагоре, се чувстваш меко казано зле. Като добавим проблемите на децата, част от които получиха пришки и претърквания на краката, охлузвания по раменете от презрамките на раницата и умора, каквато никога не бяха изпитвали, на Кирил му дойде малко повече и той се изнерви. Оставаха три километра, когато спряха за поредната почивка на една чешма. Децата се строполиха кой където завърне и само няколко отидоха при водата. Един малък петокласник на име Чочко бе отворил уста и поемаше въздуха тъй жадно, все едно бе риба на сухо. Клетият, той дори не бе свалил раницата от гърба си. Кирил му свали раницата и отиде да наплиска зачервеното си лице с бистрата студена вода. Вдигна поглед към небето и прехапа устни. Далеч от запад към тях се носеше оловно-черен облак. Той знаеше какво ще последва скоро, затова реши да съкрати почивката. В това време от друга маркирана пътека, при тях дойде друга група ученици. Водеха ги две учителки, едната от които залепи поглед върху него. Кирил знаеше какво означаваше погледа и, както, че ако не тръгнат веднага, ще ги настигне буря. Без да се замисли, той викна на децата да стават и да тръгват веднага. В отговор получи недоволни стонове и дори медицинската сестра, и колежката му го изгледаха възмутени.
- Да починем поне още десет минути! Децата съвсем капнаха! – помоли колежката му, но той не се съгласи:
- До половин час ще завали такъв студен и силен дъжд, че ще ви мине всякакъв мерак за почивка!Децата може и да се разболеят тогава! Ставайте всички и тръгвайте!
Учениците се надигаха тежко един по един и поеха по пътеката след него. Последна бе медицинската сестра, към която току що пристигналата учителка от другата група подхвърли:
- Това е да имаш мъж за ръководител! Раз – два и набързо строи всички! А ние как ще се оправяме, не ми стига ума!
- Да, Кирил е доста строг понякога! Но е симпатяга, уверявам ви!
- Вече забелязах! – усмихна се учителката – Ще ме запознаете ли с него, като стигнем и ние в хижата?
- Няма проблем! – смигна сестрата и затича да стигне групата.
Небето помрачня удивително бързо и точно когато съзряха хижата, заваля силен дъжд. Последните двеста метра изминаха бегом, като някои деца се хлъзгаха и падаха. Кирил им помагаше да станат и дори грабна раниците на две момиченца. Студените струи намокриха всички и когато влетяха в хижата, от всеки се стичаше вода. Хижарят вече бе запалил огромният стоманен варел, пригоден за печка и върху който изпущаше пара голям казан с чай от пресни билки. Кирил отдели момчетата от момичетата и ги накара да се преоблекат веднага. Децата пищяха и се смееха, но побързаха да изпълнят нареждането му. После той купи пет бутилки бренди и наля на всяко дете чай с бренди в чашата. Изпиха горещия еликсир и им светнаха очите. Едва след това ги разпределиха по стаите в хижата.
Два часа по-късно се довлече и другата група. Всички бяха подгизнали от дъжда, изкаляни и сърдити. Настаниха се по стаите и едва след вечеря, в малкото сепаре на бара в хижата се събраха ръководителите на двете групи. Ръководителката на втората група заръча цяла бутилка ром и отделно кока кола за всеки.
- Искам да почерпя вашия ръководител! Като мъж на място, той прибра своите деца навреме, а при чешмата ние почивахме, докато заваля дъжда! Ако имахме поне малко разум, щяхме да ви последваме, но….! Наздраве, колега! Казвам се Лена, а вие?
- Аз съм Кирил! – чукнаха се с рома, сипан в обикновени, водни чаши – Ние също се намокрихме, ако това ще ви успокои!
След дългия и уморителен преход, разговора тръгна спонтанен и непринуден. Втората бутилка ром бе поръчана от Кирил, а третата взе медицинската сестра. За децата нямаше нужда от грижи, защото всички бяха уморени и заспаха бързо. Малко преди полунощ, Кирил и четирите жени край него бяха така опиянени от алкохола, че започнаха да откровеничат без мярка. По едно време Лена премрежи очи срещу Кирил и каза:
- Знае се, че в любовта и на война правила няма! Всеки е вършил по някоя гадост заради любим човек, но не иска да си признае! Бихте ли признали по един грях, заради обич към някого? Тук сме все непознати и няма защо да ни пука от това! Аз ще започна първа, ако сте съгласни!
Трите останали жени се спогледаха и всяка вдигна ръка в знак на съгласие. Кирил също кимна и Лена започна разказа си. След нея разказва медицинската сестра, а после погледите се впериха в Кирил.
- Какво да ви кажа? – започна той – Естествено, че и аз съм вършил глупости! Едно нещо обаче много ми тежи и ще ви разкажа за него, за да се освободя от товара!
Жените наостриха очи и дори хижаря се приближи към тях, облягайки се на една от пейките.
- На пръв поглед е незначителна работа, но последствията бяха сериозни! Бях студент първа година и тъкмо влязохме в ново общежитие. Преди института вече бях женен и имах малка дъщеря. Обичах жена си и много ми липсваха двете с дъщеря ми, защото се намираха на петстотин километра от мен. В стаята, която ни дадоха бяхме трима разбойника, един от друг по-щури. Постепенно се опознавахме със съседите си, като си гостувахме. Така се запознах с Тинчето, едно изключително добро и скромно момиче. То не блестеше с красота, но бе много свястно девойче. На шега, в която имаше доста истина споделих, че ако не бях женен, като нищо можех да я направя гадже. Впрочем, до момента не бях изневерявал никога на жена си. Ходехме на гости и по други стаи, разбира се. В една от стаите се запознах с Мими, която бе втори курс. Тя също бе омъжена и имаше малко момиченце. Като ме видя за пръв път, тя ме изгледа също като Лена на чешмата!
Лена се усмихна дръзко, вдигна чашата с ром и я изпи до дъно:
- Защо, когато някой мъж си хареса жена се приема за нормално, а когато жената си падне по мъж, я мислят за курва? Това най-малкото не е справедливо, нали?
Тъй като никой не и отговори, Кирил продължи:
- По него време бях по-млад и донякъде приличах на Ален Делон. Мими така хлътна по мен, че чак ми стана неудобно от състудентите ми. Тя правеше, струваше и всеки ден намираше повод да ме среща и да разговаряме за нещо. Измисляше си всякакви причини и дори студеното ми отношение понякога не и влияеше. Една вечер се бе почерпила и направо призна, че за пръв път в живота си е влюбена. Омъжила се веднага след гимназията, без каквито и да било чувства към мъжа си. Просто той се случил първия мъж, който я пожелал изобщо. Като ме видяла за пръв път, главата и се завъртяла , все едно е пила алкохол. Обясняваше, че е готова да направи всичко за мен и го доказа малко по-късно. Слушах я и от една страна ми бе добре, защото ме харесваха, а от друга ми бе гадно, защото просто не можех да и отвърна по същия начин. И тогава, един ден на Тинчето и донесоха джинсова рокля, каквито бяха много модерни и исках да купя също за жена ми. Впрочем, не бях ангел и се занимавах с покупка на долари и пазарлъци от магазините на „Кореком“, където се намираха най-качествени стоки. От няколко месеца търсех, но не намерих дори една подобна рокля в магазините. Тинчето бе с ръста и телосложението на жена ми и роклята бе прекрасна. Разбрах, че роклята е подарък от чужбина на Тинчето и няма как да купя подобна от „Кореком“. Споделих това с Мими, а тя ме изгледа замислено и запита:
- Ако намеря същата рокля за жена ти, ще легнеш ли с мен? Ще правиш ли любов с мен, макар да не съм ти на сърце? Какво толкова всъщност? Никой няма да знае, а аз ще съм щастлива, поне за кратко! Ти си мъж и е нормално да имаш повече от една жена! Съгласен ли си?
Бях толкова сигурен, че няма откъде да се намери втора подобна рокля, че се съгласих, без дори да се замисля. След две седмици бе Коледа и всеки щеше да се прибира у дома. Чудех се какъв подарък да купя за жена си и понеже не измислих нищо, реших да купя „Шанел № 5“ от „Кореком“. Взех парфюма, стегнах си багажа и като дойде време, се метнах на влака към къщи. В спалното купе бях сам и изобщо не ми се спеше. Отворих си чантата, за да видя парфюма и опулих очи! В някаква лъскава хартия имаше увито нещо, което не бях слагал сам. Върху пакета имаше малък бял плик с писмо, в което пишеше: „ – Кириле, това е роклята, с която ще зарадваш жена си за празника! Обичта не се купува, нито продава! Когато можеш да покажеш на някого, че го обичаш, просто го правиш! В любовта и на война всичко е разрешено! Надявам се, няма да се отметнеш от обещанието си! …. Мими“
Помислих, че Мими по някакъв незнаен начин все пак е успяла да намери същата рокля като на Тинчето. Признавам, че се зарадвах и наистина направих на жена си страхотен подарък. Всичко бе прекрасно, докато се прибрах в общежитието. Тогава разбрах, че …..Мими просто бе откраднала роклята на Тинчето, за да мога да я подаря на жена си! Когато тя спокойно ми сподели истината, останах без дъх! Чувствах се като абсолютен идиот и не знаех как да реагирам! Как щях да погледна Тинчето вече, като преди това тя знаеше, че харесвам роклята? Тя просто щеше да ме презира, защото щеше да мисли, че аз съм я откраднал! Мими ме успокои, че ще се разбере с Тинчето за роклята и дори ще я плати. Извади предварително купена бутилка уиски и щедро ми наля пълна чаша, да се успокоя. Чувствах се толкова тъпо, че за нула време преполових бутилката. После преспах с Мими, както бях обещал преди това. Всичко се размина и никой нищо не ми каза повече. Беше ми кофти заради Тинчето и повече не стъпих в стаята и. Затова пък, до края на учебната година рендосвах редовно Мими. Тя си го бе заслужила, а аз се чувствах мръсник и половина, макар да не бях виновен за нищо. Така, заради обичта към жена си, изневерих за пръв път с друга, която пък от любов към мен, бе откраднала..! Не знам, кой бе по-голям грешник, но от тогава презирам и най-красивите вещи! Не за друго, а защото няма такава вещ, която да заслужава повече внимание от някой читав човек!
Той замълча, а останалите го гледаха като хипнотизирани. Пръв хижарят се изправи и пожела лека нощ на всички. След него станаха и останалите. Край масата останаха само Кирил и Лена. Тя се пресегна и сложи ръка върху неговата:
- Вече имаш опит с жени, които не харесваш! В моята стая съм сама, защото колежката ми отиде да спи в стаята на децата! Там има цели три свободни легла. Ще дойдеш ли с мен?
Той се надигна и кимна в отговор. Отдавна се чувстваше грешник и вече дори без повод можеше да уважи чувствата на някоя жена. Горе в стаята бе доста студено и когато Лена обгърна ръце около тялото му, той запита:
- Има ли любов без секс, както има секс без любов? Как мислиш, ние хората не сме ли побъркани на тая тема? Животните се чифтосват, за да продължат рода си, а ние го правим по всяко време. Това май не е съвсем нормално!
- Не знам! – отвърна Лена – За мен е нормално, ако някой мъж ме привлича, да спя с него! Това дава вкус на живота! А той е толкова кратък….!
Сънят унесе двамата едновременно. Телата им бяха изтощени, а духът им се бе пренесъл някъде другаде, там, където обичта между хората бе чиста и почти недостижима….
Красимир Бачков