ДЯВОЛ В КЪЩИ

време за четене: 3 мин.

         Панчо Савов от двадесет и втори блок, на ЖК „Младост“, в един от големите градове на страната, взе ключа за мазето и слезе по стълбите, защото както винаги асансьорът пак не работеше. Като минаваше край апартамента на Коцеви от третия етаж, вратата се отвори и съседката показа мишата си физиономия, украсена с ролки на косата.

  • Ама, моля ви се, съседе! Като вървите по стълбите, винаги влачите чехлите си! Чува се из всички стаи, все едно ми ходите по главата! Съобразявайте се малко!

Панчо я изгледа накриво, без да отвърне. Отдавна бе престанал да обръща внимание на тази дърта клюкарка. Продължи и щом стигна влажния коридор на мазите, забеляза лъч от фенерче насреща. Крушката не светеше, защото от влагата ставаше късо съединение и изгаряше.

  • О, Панчо! Здрасти бе! – поздрави го с мяукащ гласец съседа Тошев – За зеленце ли слизаш?
  • Здрасти! – отвърна Панчо – Не ми свети в очите, че нищо не виждам! Тази година не сложих зеле! Много му вдигнаха цената, гадовете! Да си го плюскат сами!
  • Аз сложих няколко зелки, но още не е втасало! Много топло беше до онзи ден и не бързах със зимнината. Обаче, винцето е готово! Искаш ли да го опиташ?
  • Няма да ти откажа! – почеса се по задника Панчо.

Тошев се върна до мазето си и отвори вратата. Насреща се виждаше средно голяма бъчва, с празен буркан от компот под канелката. Той наточи половин буркан вино и го подаде на Панчо:

  • Пийни, да видиш какъв еликсир съм направил!

Панчо надигна буркана и адамовата му ябълка заподскача с всяка глътка. Щом го изпи, той въздъхна доволно и поклати глава:

  • Прав си, комшу! Бива го винцето! Аз дойдох за един буркан туршия, но мога да отворя и един с маринован сафрид, ако искаш! Още не съм му направил сефтето и тъкмо ще видя, станал ли е добре!
  • Ами, щом си рекъл, отвори! Отдавна не съм хапвал блажна рибка, а ти я приготвяш майсторски! Колкото пъти опитвах, никога не успях да мариновам риба като твоята!
  • Много просто! – изпъчи се Панчо – Ти купуваш риба от пазара, а тя е замразена и няма вкус като прясно уловената! Аз сам си я ловя и веднага я приготвям, затова става вкусна!

Той отвори своето мазе и с лакът изби капачката на един буркан със сафрид. Бръкна с два пръста и подаде една риба на съседа си. Тошев я налапа и лакомо започна да дъвче. Панчо облиза олиото по пръстите си и сам изяде един сафрид.

  • Абе, що не вземе да седнем? – предложи Тошев – Имам няколко празни каси тук. И ще напълня още винце!

Двамата седнаха на пластмасовите касетки и започнаха да се гощават с вино и риба. Заприказваха за тия свине политиците и как не могат да вържат двата края от данъци и налози. Бурканите се редуваха един след друг, а след рибата минаха на туршия. Светлината на фенерчето постепенно започна да намалява и за да не останат на тъмно, Панчо наля малко нафта от туба, оставена за резерв в мазето, в един празен буркан. Откъсна парче от една стара рубашка и го натопи в нафтата. Тошев щракна със запалката си и запали импровизирания светилник. Огънят лумна буйно и пушек, с миризма на нафта ги обгърна. Двамата продължиха мохабета още известно време. Когато Панчо започна да се оригва често, а Тошев да хълца, те станаха и олюлявайки се, тръгнаха по стълбите нагоре. Стигнал до своя апартамент, Панчо едва уцели ключалката с ключа и влезе. Срещу него застана жена му, изкрещя от ужас и се свлече на пода.

  • Кво ти стана, ма? – надвеси се той над нея.

Тя отвори очи и пак извика:

  • Дявол! Махай се от тук сатана!

Панчо се дръпна и се погледна в стенното огледало, в коридора. Срещу себе си видя опушено, черно лице, на което светеха само очите и зъбите. От него се носеше такава смрад на изгоряла нафта, че надигнала се вече, жена му го набута в банята. Както той си беше с дрехите, тя го заля с шампоан и пусна душа.

  • Докато не заприличаш на човек, няма да излизаш от банята! Гиди пияно магаре такова! – нареди тя и тресна вратата.

Когато топлата вода свърши, той се показа от банята и помоли жена си, да му донесе хавлия. Тя сложи ръце на кръста си и запита:

  • Ти за какво тръгна към мазето, бе? Нали щеше да носиш туршия?
  • Ами ние, такова …! С Тошев я опитахме! И виното му опитахме и такова…! Забравих!
  • Щом си забравил, сега ще слезеш гол до мазето,  да я вземеш!
  • Жена, не ми вдигай кръвното! Донеси ми хавлия, че ми е студено! – примоли се той.

Жена му донесе хавлия и го загърна с нея. Облегна се на рамото му и изпъшка:

  • Откъде те намерих такъв, ума ми не го побира? Ама, нали си моят дявол, ще те търпя! Хайде, върви да се облечеш!

Декемврийската съботна вечер се спусна над града и надникна в прозорците на блок двадесет и две. В един от апартаментите видя двама съпрузи, които се гледаха почти влюбено, а на тяхната възраст това бе рядко явление. Вечерта се усмихна и се понесе по пустите, есенни улици.

                                                                                                         Красимир  Бачков

1 мнение за “ДЯВОЛ В КЪЩИ”

  1. Хаххах, много добро попадение! Толкова реално описано, че си го „филмирах“ наум, докато четях. Браво, Краси!

    Отговор

Вашият коментар