2.
През един късен следобед, в края на февруари, Жеко и приятелите му седяха в гаража, отпиваха от чашите си билков чай и кротко разговаряха. Враната беше свикнала с хората и дори понякога се включваше в разговорите им. Тя грачеше смешно и ги поглеждаше с едно, неприлично синьо око.
- Искам – тихо каза Тотка – Един ден като си тръгна от този свят, да не съм сама! Да съм някъде сред хора или най-добре при вас! Друго си е, да си при приятели, в последният си час! Искам да си ида щастлива, а не да примирам от страх! Признавам, че много се боя от смъртта! Имам чувството, че е студена и лепкава!
- Гледай сега, какви глупости говориш! – упрекна я Руснака – Човек трябва да мисли само за живота! От смъртта така или иначе, няма да избягаме! А да си умреш щастлива при нас смятам, че не чак толкова трудно! Като избереш кога ще си тръгваш, ни кажи! Ние ще те напием здраво и ще направим групов секс! Ще си идеш хем пияна, хем усмихната, хем доволна! Направо няма да ти се тръгва, Топке!
Всички се разсмяха. Продан се надигна, взе от шкафа едно шише ром и си капна в чая. Останалите също протегнаха чаши в очакване. Той капна и на тях, а в същия момент Жеси изграчи. Продан любопитно я изгледа:
- И ти ли искаш, врано проклета? Да се научиш на номера не щеш, но ромче ти се пийва, а? Руснак, да не си успял с опитите?
Откакто бяха прибрали враната в гаража, всички се опитваха да научат птицата на нещо. Жеко бе чувал, че враните успешно могат да имитират човешки глас и да запомнят цели изречения. Всеки ден той повтаряше десетки пъти „Жеко е цар!“ и „Аз съм проста врана!“, но птицата не реагираше по никакъв начин. Руснака простичко обясни, защо няма резултат от обучението. Според него, птицата била достатъчно интелигентна, за да разбира, че нито Жеко е цар, нито тя е толкова глупава. От своя страна, той я учеше да пие водка, бира и вино. Кой знае защо, Жеси не харесваше алкохол и винаги, щом Руснака и натопеше човката, тя я изтръскваше с отвращение.
- Какъв лош късмет! – коментираше Руснака – Падна ни се врана – въздържател! Нито говори, нито пие! За нищо не става, пущината!
Продан беше донесъл няколко малки, обли камъчета. Обясни, че гледал някакъв клип в интернет, където подобна врана много успешно смятала с камъчета. Жеси обаче не поглеждаше към камъчетата и не искаше нито да смята, нито да умножава или дели. Когато един ден Продан замени камъчетата с парченца шунка, враната се оживи. Тя мълниеносно изкълва шунката и дори се облиза след това. Жеко се изсмя подигравателно:
- Е, научи я да събира все пак! Събра всичката шунка в стомаха си! Добър учител си, няма що!
В обучението на враната последна се включи Тотка. Бе си спомнила, че веднъж на екскурзия в Чехословакия, преди много години, видяла гарга да тегли късметчета. Хората пускали монета в една чинийка, а от друга чинийка гаргата им клъввала късметче. Било интересно и доста доходно. Според нея, дали е гарга или врана, не бе толкова важно. Тя написа няколко късмета върху лист хартия, после ги скъса и нагъна. Извади монета от петдесет стотинки и я постави тъй, че да звънне в друга чинийка, пред враната. После наклони главата на птицата, за да клъвне тя от късметчетата. Жеси не пожела да кълве късмети, само недоволно разтърси глава и се накокошини. Тотка махна с ръка, разочарована:
- Имаме си глупава врана! Нищо не иска да учи! Мисля, че точно за нашата Жеси хората са измислили тая поговорка: – „Дето иде врана, все е осрана!“
Продан остави шишето с ром и взе от хладилника бучка сирене. Извади джобното ножче, което винаги бе закачено на колана му и си отряза парченце от сиренето. Лапна го и се облиза. Жеси изграчи силно. Тя го наблюдаваше ту с едното, ту с другото си око и нетърпеливо се въртеше на място.
- Какво? Искаш сирене ли? – повдигна вежди мъжът.
Той счупи малко късче и го подаде на птицата. Тя веднага го клъвна и изграчи доволно.
- Ясно! – констатира Жеко – Враната обича сирене!
- Че кой не го обича? – отвърна Руснака – Сиренето е идеално мезе за всичко! Може да се хапва с вино, с ракия или бира!
- Ти пък! – пустоса го Тотка – Все пиене ти е в главата! Птицата има нужда от калций, затова го харесва! Така по-бързо ще и зарасне крилото!
Руснака стана и отиде до печката. Извади от сандъка встрани една цепеница и я пъхна в отворената вратичка. Огънят лумна и весели пламъчета засвяткаха по стените на гаража.
- Ей така харесвам аз! Да е топло! А от този огън, по-хубав няма! И миризмата му истинска, и топлината му! Не като електриките! Какво ще хапнем за обяд, а? Ще е хубаво нещо да си припечем на печката…!
- Врана! Врана! Врана! – три пъти един след друг излезе от човката на птицата.
Всички скочиха. Със светнали очи Жеко запита:
- Абе, чухте ли я?! Тя проговори, нейната кожа пилешка! Значи, можела да се учи? Я виж ти…!
- И на теб да ти счупят ръката и да те затворят в гараж, заедно с банда пияници, и ти ще проговориш! – сряза го Тотка.
Дълго след това четиримата приятели коментираха изявите на враната. Бяха прогонили ежедневната скука и се чувстваха като герои ако не от театър, то поне от цирк.
На следващия ден, ни в клин, ни в ръкав, Продан запита:
- Приятели, какво ще кажете, да станем известни? Да се прочуем по някакъв начин!
Тримата, заедно с враната го погледнаха с любопитство.
- И как ще стане това? – със съмнение в гласа запита Жеко.
- Ти си луд! – присмя се Руснака – Кой ще обърне внимание на трима дъртака, една баба и една осрана врана?
- Ти си баба, пияницо! – светнаха ядосано очите на Тотка
- Чакайте! Млъкнете, ако обичате! – опита се да ги успокои Продан – Не виждате ли в новините по телевизията, как се прочуват хората? На някого кокошката му снесла яйце с числа, определящи края на света, на друг октопода прогнозира резултата от футболните мачове на световното, на трети тапира показва печелившите числа от тотото…! Всякакви образи се правят на интересни! Защо ние да не заявим, че враната може да лекува примерно?
- Много просто! – тупна с юмрук по масата Жеко – Защото Жеси не може да лекува! Искаш да станем известни лъжци ли? Да ни се смее цяла България, а?
- А ти откъде знаеш, може или не може да лекува Жеси? – неочаквано му опонира Руснака – Пробвал ли си я някога? И ако да речем не може да лекува, какво и пречи да чете мисли или да предсказва бъдещето? Все пак, врана е това, а не човек!
Тотка плесна с ръце, да усмири всички:
- Въпросът е, какво ще спечелим от тая известност? Пари, слава или подигравки? Момчета, помислете струва ли си това!
До късно вечерта четиримата обсъждаха предложението на Продан. На моменти се отказваха от него, а след това се въодушевяваха и измисляха нови начини, за добиване на популярност. Накрая решиха, че с помощта на враната трябва да се прочуят, но начина за това оставиха за другия ден. Отвън захвърча сняг и на никого не му се напускаше топлия гараж. Както се бе случвало и по-рано, Жеко легна на дивана, Тотка се наметна с родопско одеяло на шезлонга си, а Руснака и Продан се наместиха на пейките. Откъм пустата, заснежена улица зимният вятър фучеше и гонеше всичко живо, а в топлия гараж бе уютно и сигурно. Само Жеси пристъпваше от крак на крак и не заспиваше. Тя се чудеше, какво още ще измислят тия щури хора, на неин гръб.
/ Следва продължение /
Красимир Бачков