ЖЕСИ

време за четене: 4 мин.

4.

   През следващите два дни в гаража стоеше само Жеко и чакаше някой от останалите да се появи. Никой обаче не идваше и единствено Жеси се разхождаше, влачейки раненото си крило. Тя все по-често повтаряше думата  „Врана“ и после хапваше трохите сирене, които Жеко и даваше за старанието да говори. Навън снегът бе спрял да вали, но се спусна ужасен студ. В малкият процеп към морето на улицата, небето изглеждаше виолетово, а синьо-зелената морска вода, рошена от зимния вятър сивееше в мътни отблясъци. Жеко не спираше малкият си транзистор, защото така се чувстваше по-малко самотен.

   На третия ден рано сутринта, един след друг пристигнаха  първо Тотка, а след нея Продан и Руснака. И тримата мъже бяха брадясали и смачкани на вид. Тотка се бе навлякла с някаква мъжка шуба с висока кожена яка, главата и бе увита в два вълнени шала и от лицето и се виждаше само зечервеният и като морков нос. Тя се зае да вари кафе, а останалите насядоха кой където намери. Когато мълчанието натежа, Руснака запита:

  • Е, приятели! Измислихте ли, как да се прочуем с Жеси? Аз мислих, мислих и като нищо не ми дойде на ум, се отрязох! Имах една тубичка със стара ракия, която ме приспа, все едно ме е ритнал кон по главата!
  • Твоята е лесна! – изръмжа Продан – На мен ми бе тъй настъпано, че нито ми се пиеше, нито ядеше! Трябваше да остана сам, за да се удавя в собствената си проклетия! Гризах се отвътре, докато душата ми не закърви! Едва изчаках да съмне днес и хукнах насам! За Жеси дори не се сетих! Просто трябваше да дойда и да ви видя, иначе щях да полудея! Станал съм зависим от вас, приятели! Като един дърт наркоман съм! Дори дъщеря ми и внуците ми се струват като измислени! Моят свят е  тоя гараж и вие в него! Факт…!

Останалите гледаха настрани. Толкова самота, болка и отчаяние се бе събрало у всеки, та бързаха един след друг да я изкажат и да им олекне. Жеко стана и разпери ръце:

  • Да не мислите, че при мен е по-различно? През тия два дни, дето стоях сам, продължих да  мисля за живота си. Тъжна работа е той, но поне няма от какво да се срамувам! Жеси се разхождаше край мен и често спираше пред огледалото да се гледа. Трябва да ви кажа, че имаме много суетна врана! Оглежда се като някоя артистка и прави разни физиономии! Само дето не пожела да я гримирам, пущината! Признавам, че свикнах с нея, както свикнах с вас! Все едно сме семейство! Като и оздравее крилото, как ще я пуснем не знам! Симпатяга е нашата Жеси! Искам да е тук, както всеки от вас..!
  • Гледай ти работа! – обади се Тотка – И аз си мислех нещо такова! Дори се чудех, как съм живяла  преди да ви срещна, момчета! Липсвате ми, все едно сте ми любовници! Ние, иначе може да сме неугледни на вид, но поне сме читави хора! Представяте ли си, ако имаше огледала за душите, как щяха да се оглеждат разните политици и олигарси? Ами, че те огледалата им  щяха да чернеят като траурни ленти! А при нас какво? Нашите души са като на Жеси! Простички, но чисти и светли, затова ни харесва да се оглеждаме! Я кажете, какво ще правим днес!

Огънят в печката бумтеше и топлината отпускаше лицето на всеки. Четиримата започнаха да се усмихват без причина. Жеси важно се разходи по пода, спря пред Тотка, накокошини се и изкряска:

  • Жеко е цар!

Това бе толкова неочаквано, че всички се вторачиха в птицата.

  • Чухте ли? – с блеснали очи прошепна Жеко – Тя говори! Леле, каква умна врана си имаме само!

Руснака отиде до стария хладилник в ъгъла на гаража, извади от него преполовина бутилка от бира и я  надигна. После се поглади доволно по корема и каза:

  • Може да не ви се вярва, но ние сме късметлии! Повечето хора на нашата възраст са самотни и всичко им тежи. До обяд са сърдити на себе си, след обяд на целия свят! Боли ги ту глава, ту нещо друго и като цяло окайват дните си. Когато сме заедно, всеки ден е празник без да го разбираме! Трябваше  да останем ден – два сами, за да проумеем, че всъщност друго не ни трябва! Ето на, приказваме си за какво ли не, хапваме, пийваме и се радваме простичко на живота! Дори си имаме врана, с която се забавляваме! Как мислите, имаме ли нужда от известност, както смятахме онзи ден?

Никой не му отговори. Тотка изкара от кафявата си мушамяна чанта найлонова торба с десетина яйца.

  • Домашни са! Една съседка ми ги донесе от село. Искате ли да ги изпържа  за обяд?
  • Има и туба памид за почерпка! – вдигна трилитрова пластмасова туба Руснака.
  • Чакайте! – спря ги с ръка Продан – Вчера излизах до нашия пазар в квартала и купих малко домашна сланина. Ако опържим яца със сланина няма ли да е по-добре?
  • Еха! – потри ръце Жеко – Ще наръсим и малко от сухите чушлета, дето лютят като студа навън! Какво ще кажете, а?

Жеси пак се накокошини и кресна:

  • Жеко е цар! Жеко е цар! Враната е осрана!

В топлия гараж бе станало тъй уютно, че дружния смях на четиримата стресна две премръзнали улични кучета отвън. Любопитни, те приближиха до затворените врати, подушиха, облизоха се и продължиха по улицата надолу към гарата. Дори зимата изфуча ядосано и се запиля на запад, към Варненското езеро. Тя нямаше власт над хора  които се веселят, независимо на каква възраст са.

Край

     Красимир   Бачков

Вашият коментар