1.
И днес, както всеки ден, в гаража на Жеко се събраха тримата приятели и Тотка. Всички гонеха седемдесетте и отдавна се бяха разделили със суетата. Обличаха се с дрехи – втора употреба и гледаха те да са практични. Продан винаги ходеше облечен в маскировъчни одежди. Преди години бе работил известно време ловен надзирател и от тогава бе свикнал да се облича така. Ганчо не се разделяше с руската си ушанка, поради което го наричаха Руснака. През последните години преди да се пенсионира, Тотка бе работила като кондуктор в железниците и от там бе добила навика да се облича по-топло. Мъжете я наричаха „Топка“, защото бе широка почти колкото и висока. Само Жеко имаше привичка, щом пристигне в гаража, да навлече старият си работен комбинезон. Обуваше го от времето, когато все още притежаваше „Вартбург“ и непрекъснато все нещо го ремонтираше. Този обикновен гараж бе получил в наследство от леля си. Макар да живееше на половин час от гръцката махала, където се намираше гаража, той по-рано паркираше колата в него, от една страна защото рядко я караше и от друга, защото така минаваше за уважаван собственик на имот. Всъщност, Жеко бе стар ерген и обитаваше една таванска стая, близо до колхозния пазар. След като катастрофира с „Варбурга“, той даваше под наем около две години гаража. Последният му наемател обаче не му плати за няколко месеца и след него Жеко престана да се прави на хазяин. Една пролет, преди петнайсетина години, над града се изви неочаквана буря. Жеко се случи в гаража, където тъкмо подреждаше, след освобождаването му от катастрофиралата кола. Вратите бяха широко разтворени и от другата страна на улицата, между две жилищни кооперации имаше процеп, през който се виждаше морето. На сигурно място под покрива на гаража, той наблюдаваше черните облаци над морето и силно изливащите се водни струи. От улицата прибягаха няколко души и се мушнаха на сухо при него, в гаража. Това бяха Продан, Руснака и Тотка.
- Нали може да постоим, докато отмине бурята? – вежливо запита Продан.
- Разбира се! – с жест разреши Жеко.
- Хора, погледнете! Това е торнадо! – посочи с ръка напред Тотка.
Действително, над морето се издигаше огромна водна фуния. Руснака поклати глава:
- Това е обикновен шквал! Колко такива са ме застигали в морето, като бачках на траулера! Торнадо има само в Америка, но и шквалът е кофти работа! Обръща цели лодки за миг!
Абсолютен самотник, същият ден Жеко имаше рожден ден. Преди да дойде в гаража, си бе купил от магазина две кутии бонбони „лимонови резенки“ и бутилка вермут. Смяташе да се почерпи сам, но след като провидението му бе пратило тези случайни хора, реши да почерпи и тях. Всички го поздравиха, а после заедно изядоха бонбоните и изпиха вермута. След около два часа бурята стихна и в процепа срещу тях се изви пъстра дъга. Гледката бе толкова красива и неестествена между грубите, сиви сгради, че Тотка възкликна:
- Все едно раят е пред нас! Вълшебно е!
Преди да си тръгнат, Продан се пошегува:
- Сега и утре да имаше рожден ден, пак щяхме да дойдем! Скрихме се от бурята, почерпи ни и накрая дори видяхме дъгата!
Мъжете се засмяха, а Тотка тихо промълви:
- Утре е моят рожден ден! Аз по принцип съм самотна и ако искате, може да почерпя, ако се видим по същото време тук!
Така започнаха да се срещат. В началото се разминаваха и обикновено рядко се събираха четиримата заедно. Жеко идваше всеки ден в гаража, защото очакваше другите. Щом някой пристигнеше, започваха разговор и това му носеше голямо удоволствие. Чувстваше се значим, защото другите се събираха в неговият гараж. По-късно можеше да нарече тези хора свои приятели, защото неусетно те станаха такива. След като един по един всички се пенсионираха, започнаха да идват всеки ден, не късно следобед, както преди, а още от обяд. Постепенно гаражът бе обзаведен. Жеко купи телевизор и кожен диван на старо, а Руснака довлече голяма, резбована маса. Продан измайстори две пейки, а Тотка си докара сгъваем шезлонг, който застла с две агнешки кожи. Една есен четиримата събраха малко пари и извикаха един заварчик от близкото автомобилно депо, да им направи печка. Той домъкна празна газова бутилка и след съответните срязвания и заварки, успя да сътвори истинско чудо. Печката бе здрава, събираше всякакви по размер дърва и отопляваше гаража без проблем. От време на време Руснака я мажеше с бронз за печки, за да изглежда по-хубава. Неусетно всички заживяха, като в някакъв клуб. Започнаха да празнуват дори Коледа и Нова година в гаража. Случайността бе събрала все самотни хора и взаимното общуване им носеше смисъл в дните, прекарани заедно. Единствен Продан имаше дъщеря, отдавна заминала в Канада.
Тази февруарска сутрин имаше поледица. Жеко приплъзваше крака по асфалта, за да не падне. Той винаги идваше пръв, но сега преди него бе дошъл Руснака.
- Защо не каза, че ще идваш толкова рано? – запита Жеко – Щях да ти оставя ключа вчера!
- Защото не знаех, че ще срещна един бивш колега! Снощи, като се прибирах го видях и се почерпихме! Преспах у тях и днес реших да дойда направо тук.
Двамата влязоха в гаража и Руснака побърза да запали печката. Щом огъня лумна, той сложи премръзналите си ръце отгоре, да ги стопли. Жеко постави три литрова, пластмасова туба на масата и предложи:
- Що не се загрееш и отвътре? Пелинът е много полезен в такъв студ!
На една дълга дъска, пригодена за лавица и закачена на едната стена на гаража, бяха наредени всякакви по размер и вид чаши, чинии и друга посуда. Всеки ползваше своя чаша, чиния и вилица. Руснакът взе чаената си чаша и я напълни с пелин. Отпи и въздъхна:
- Еееее! Това се казва кеф! Пелинчето е супер!
Вратата се отвори и влезе Тотка. Тя поздрави и побърза да застане до печката.
- Замръзна ли, Топке? Как успя да дойдеш, по тоя лед? – запита Жеко.
Вместо жената, се обади Руснака:
- Тя и да се хлъзне, няма страшно! Нали е топка, ще се потъркаля и пак ще стане! Хи-хи-хи!
Вратата пак се открехна и на една страна се вмъкна Продан. В ръцете си държеше врана, с провесено крило.
- Погледнете! – ядосан посочи крилото – На идване през Ботевата градинка, един кретен я простреля с въздушна пушка! Падна в краката ми, горката врана!
- Я! Ама тя кърви! – направи жалостива физиономия Тотка.
- Ще кърви, разбира се! Нали са стреляли по нея? Дай я насам! – нареди Жеко.
Той взе птицата и облещи очи:
- Ей, че здраво стиска, пущината!
Враната го бе стиснала с черният си крак по ръката. Забитите и нокти можеха до му пробият кожата, затова се освободи внимателно и я сложи на масата. Птицата придърпа счупеното крило и изглежда от болка изграка силно. Продан се огледа и от кофата за дърва на печката измъкна тънка летвичка. Взе нож и я заглади, а после скъси. Премери дължината по крилото и уточни:
- Ще трябва малко бинт, да я превържем! За месец – два ще зарасне! На пролет ще е готова да лети!
Враната пак изграка и понечи да хвръкне. Руснакът я взе и с помощта на Тотка, и Продан я превърза. После внимателно я сложи на края на дъската с чашите. В една паничка и наля вода, а до нея натроши малко хляб. Птицата изобщо не обърна внимание на храната и водата. Тя надничаше с едно око към малките прозорци, в горния край на вратата, на гаража.
- Иска ти се навън, нали? – запита Жеко – Обаче ще потърпиш известно време! Виждаш, в какви изроди се превърнаха хората! Да убиваш без причина е гнусно!
- А няма ли да и измислим име? – обади се Тотка.
- Може! – съгласи се Продан – Да я наречем Гръмната! Нали пред мен я простреляха?
- Не става! – повдигна брадичка Жеко – Трябва да е нещо по-кратко, като за врана!
- Нека се казва Жес! Познавах такава врана! Държеше я един боцман, в къщата си в Одеса! Беше много интересна и все се закачаше с хората! – предложи Руснака.
- Защо не? Жес ми харесва! – съгласи се Тотка – Малко докарва на френски!
- Обаче си е наша, българска! – възрази Продан – Щом ви харесва това име, нека е Жеси!
Така, от този ден враната Жеси заживя с четиримата приятели.
/ Следва продължение /
Красимир Бачков