Пред малката квартална бирария „Подранил листопад“ имаше разположени едва три маси. Всеки ден малко преди обяд, собственика Сашо, по прякор Баската, вадеше от заведението четвърта маса, която слагаше встрани, до оградата и на сянка под близката липа. Тя бе нещо като VIP – маса, защото край нея сядаха само трима постоянни клиента. Това бяха бившият главен архитект на града Цонев, бившият шеф на „Вода и канал „ Петров и бившият кмет Радев. Благодарение на тях Сашо – Баската се бе сдобил с това малко, но апетитно заведение в центъра на града и особената почит спрямо тях, бе най-малката благодарност от негова страна. Разбира се, той ги осведомяваше, кое ястие е най-прясно, обслужваше ги светкавично и бирата винаги бе за негова сметка. Хубаво в случая бе, че трите бивши величия и сегашни пенсионери наблягаха главно на ракия и водка, подплатени със солидни плата от морски дарове или мешана скара. Тримата бяха върли комунисти, двамата осъзнати, а Радев все още неосъзнат. При всичките си срещи мъжете говореха със самочувствие на преуспели в сферата на дейността си, без да навлизат в личното пространство на останалите, запазвайки добрия тон, колкото и алкохол да бяха консумирали. Макар и пенсионери, те се държаха все едно продължаваха да изпълняват обществените си функции и града зависеше все още от тях. В този четвъртък Радев пристигна пръв и веднага поръча бутилка студена водка „Столичная“. Тъй като с чер хайвер в заведението не разполагаха, се наложи Баската да сервира тарама хайвер, с препечени филийки хляб. Радев мълчаливо и навъсено надигаше чашите и когато двамата му приятели се появиха, той вече бе изпразнил бутилката с водка. Едва седнали, той възбудено запита:- Да сте чували нещо, за подвизите на сина ми?Двамата учудено се спогледаха и повдигнаха рамене, в знак на неосведоменост. Бившият кмет изтри запотеното си чело и тропна с юмрук по масата:- Отрови ми живота, това момче! Направо ме съсипа!Един през друг двамата му приятели започнаха да го разпитват, какъв е проблема, а след като заръча втора бутилка водка, Радев отчаяно започна:- Помните ли онази нахална млада циганка, с трите деца, дето се бе самонастанила в жилищния блок, до Езиковата гимназия?- Има си хас, да не я помня! – прехапа устни Цонев – Тая досадница ми причини толкова тревоги и разследвания от телевизии, вестници и кой ли не ….! Подлуди града с нейните чавета, дето нямало къде да живеят, щото съм съборил незаконно струпаната и барака!- И аз брах ядове с нея! – допълни Петров – Не плати нито лев за водата, която бе ползвала години наред и се изплю на вратата ми в службата! Крайно невъзпитано и противно същество …!- Ето, това противно същество е бъдещата ми снаха ….! – с опулени очи изрече Радев и глътна на екс поредната чаша с водка.- Но как така?! Нали синът ти си има семейство, жена, деца? – не разбра Цонев.- Има си! Но си има и циганка, с три деца …… от него! – изпъшка Радев – Сам призна келешът му, с келеш! Щял да зареже семейството си, щото били осигурени с всичко и щял да живее с циганката, представете си …! Той я обичал, моля ви …! Наскоро открил, че повече не може да живее без нея, както аз откривам сега, че синът ми е пълен идиот!!! Какво ще кажете по въпроса? Двамата му приятели побързаха да изпразнят чашите си и да поръчат следваща бутилка с водка. Петров извади цигари „Davidoff“, запали и въздъхна:- Не съм споделял, щото не е за хвалба, но твоите открития са бял кахър, Радев! Аз открих преди половин година, че и внучката, и внука ми са наркомани! Тая есен дъщеря ми смята да ги праща в комуни в Италия или Испания, за да опита да ги спаси. Откакто научих, бял ден не съм видял! – Ми, като е тръгнало на открития, да се включа и аз! – сведе глава Петров – Дъщеря ми, детето, което цял живот съм обичал и съм се грижил за него, се оказа чуждо дете…! Когато пролетта роди разбрах, че кръвната и група е „В“, а моята и на жена ми е нулева! Абсолютен кошмар, но …. факт!- А не може ли нещо, да е грешка? – опита се да го успокои Радев.- Няма грешка или по-точно, грешката е правилна! След няколко ужасни разговора с жена ми, тя призна за изневярата си. Цели седем години, представете си, ми е кичила рога с един прост джаз-бандист, от един смотан, провинциален оркестър..! Предпочела е някакъв тъпанарин, Боже мой! А и бях осигурил всичко! Жилище, вила, кола, пари…! Всичко имаше, а за благодарност – рога ! Факт! Тримата се смълчаха. Баската се завъртя сервилно край тях, но като не получи нова поръчка, се оттегли почтително. Радев се наведе и както бе седнал, обгърна с ръце двамата си приятели:- Богатите също плачат, а? А какво ще кажете, да се напием, за да забравим поне за миг болките си ? Да пием, докато паднем от столовете! Това няма да реши проблемите ни, но поне за малко ще ни откъсне от реалността!- Става!- Съгласен! – отвърнаха останалите двама и всички погледнаха към Баската с отчаяна надежда. Когато той дотърча, Радев го потупа по гърба:- Баска, да си направил някакви открития за себе си или семейството си? Нещо компрометиращо например?- Ами да, разбира се! Жената нещо съвсем се е измързеливила! Вече не ще да мие чинии и иска миялна машина! А синът ме рекетира за нов мотор, щото като стария видите ли, имало още два в града! Лоша работа, ви казвам!- Ех! Късметлия си ти, Баска! Да знаеш само, какъв късметлия си….!
Красимир Бачков