Станчо отпи първо от ментовката, после надигна запотеното от студ шише газирана вода и млясна с удоволствие:- Е това е кеф! В тая жега друго не му трябва на човек!Рамзито слезе от мотокара, на който беше седнал и се намести на рампата до Станчо. В ръцете си държеше двулитрова бутилка „Кока – кола“, от която бавно отпиваше. Поклати глава, несъгласен:- Абе, да има сега една абитуриентка! Твойта мента нищо не струва, в сравнение с нея!- Има, Рамбо! Тия дни градът е пълен с абитуриенти! Кой ти пречи да си хванеш някоя? – засмя се Станчо.Рамзито надигна безалкохолното, отпи и като завинти отново капачката изгледа колегата си накриво:- Господ ми пречи! Не виждаш ли как изглеждам? Само като ме погледне някоя жена и си извръща погледа! Ех, да бях като теб!- Какво като мен? Аз съм на петдесет, а ти си на двадесет години! – Да, ама и на тая възраст изглеждаш като киноартист! Нали виждам, как те гледат жените от долния склад? Само да им смигнеш и ще навирят краката! А аз съм грозен и никоя не ме поглежда!Двамата се смълчаха. По асфалтираната площадка пред тях изръмжа камион, опуши ги с изгоряла нафта и изви към портала. След него се появи Боса и се насочи към тях. Рамзито се изправи, притеснен от появата на началника, а Станчо отново си напълни чашата с ментовка, почти без да му обръща внимание. Това, както винаги подразни Боса и след като седна на сянка върху един палет, с неотговарящ за масивното му тяло фалцет изписка:- Станчо, пак си вириш носа и развращаваш младите работници! Дори не поздравяваш шефа си! В тоя пек, как ти се пие това селскостопанско уиски?- Здрасти, шефе! – мързеливо отвърна Станчо – Сам знаеш, че ако има логика в природата, не ти а аз трябва да съм шеф тук!Босът се ухили и размаха пръст:- Точно защото има логика в природата, аз съм шефа! Ти можеш да се оправиш навсякъде с всичко, а аз не мога. На по-слабите и Господ им помага!- Ако смяташ партията или баща си за Господ, сигурно си прав! Но за по-слаби не говори, ако обичаш! Аз тежа осемдесет килограма, а ти си над стоте, нали?- Не се прави на луд, Станчо! Знаеш, какво имам предвид!- Знам! – прошепна Станчо и отпи от ментовката. – Излиза, че Рамзито и ти сте неудачници, а аз едва ли не съм прокопсал във всичко! Та нали, ако бях наистина способен, нямаше да съм началник – склад при теб, а щях да съм министър?Босът поклати глава:- Обзалагам се, че ако поискаш, може и министър да станеш! Обаче на теб ти е все едно, нали? Щом получаваш каквото си искаш, само с едно намигване, защо да си даваш зор? Каква титла имаше? Доцент ли? – Всъщност съм Доктор на науките или по-скоро Главен асистент! Обаче работя в твоя склад! Какво значение имат титлите тук?- Абе, ученото си е учено! Ето, на мен поне до там ми стига акълът, че да разбирам как стоят нещата! И аз съм завършил университет, но не мога да се меря с теб. Ти си природно умен човек! Освен това си и симпатяга! Каквото поискаш, го получаваш! Вярно, понякога ме ядосваш, но си давам сметка, че никога няма да намеря човек като теб за тая работа! И ти си позволяваш да се качваш на главата ми! Плюеш комунистите, без да ти пука, че хляба дето ядеш, го получаваш от тях!Станчо махна вяло с ръка:- Нали съм ти казвал, че за политика не обичам да говорим!Откъм портала се зададе бяла луксозна кола и гласът на Боса още повече изтъня:- Това не е ли онази инспекторка, дето идва онзи ден?Станчо глътна ментата наведнъж и се плесна по лицето:- Стана тя, каквато стана! Тя ми остави визитка и обещах, да и се обадя. Заплаши, че ако не излезем на вечеря, ще дойде отново на проверка и този път ще валят глоби! Такъв съм заплес, майка му стара!Босът се изправи и нареди:- Оправяй се с тая скочубра! Ако ни глобят, ще спра парите от заплатата ти, да знаеш! Рамзи, ти карай мотокара в горния склад, че има стока за пренареждане!Рамзито се метна като котка на мотокара, запали го и подкара към другия склад, а Боса тръгна по рампата в същата посока. В това време бялата кола спря пред Станчо и жената го повика с пръст към нея. Той стана и бавно приближи до колата. Автоматичния прозорец се спусна и отвътре жената запита:- Какво ще кажеш за една обстойна ревизия, в която ще излязат наяве всички фалшиви документи на фирмата?- Имам по-добра идея! – отвърна той – Защо не идем на плаж двамата?Очите на инспекторката блеснаха:- Добре, но не си нося бански!- Че защо ти е бански? Няма да ходим в навалицата, я? Знам един пуст плаж край Шабла, където можем да поплуваме, да се попечем на слънце и … да свършим още нещо!- Да не губим време тогава, че наближава обяд! Иска ми се, да видя какво е „туй нещо“, дето може да го свършим само двамата!- Знаеш ти, знаеш! Котка от мляко отказва ли се? – измърмори Станчо, откачи ризата си от вратата на склада и след като я облече, влезе в колата. Жената го изгледа дяволито и натисна газта.При горния склад Босът въздъхна облекчено и смигна на Рамзито:- Знаех си аз, че ще измисли нещо тоя дявол! Още като видях онзи ден как го гледа инспекторката разбрах, че пак му излезе късмета! Опасен пич ей! Магьосва жените, като едното нищо!- Де да можех и аз тъй! – тъжно прошепна Рамзито – И най-простата циганка в махалата съм готов да взема, но не ме искат!- Като се върне Станчо, поискай му съвет! Той ги разбира тия работи и може да ти помогне! Може да е заплес, но е железен! Рече ли да ти помогне, смятай работата за опечена!- Мислиш ли, шефе? – с надежда го изгледа Рамзито.- Убеден съм!- Ей, как не съм се сетил до сега? Всеки ден сме заедно, а да не ми дойде наум…!Босът тръгна към канцеларията си, а Рамзито започна да сваля палети със стока и да ги реди в другия край на склада. Работеше с мерак и дори засвири с уста от радост. Все някак трябваше да си реши проблемите, а Станчо беше най-добрият за това. Животът сякаш не бе чак толкова лош, в крайна сметка…
Красимир Бачков