Болничната стая приличаше по-скоро на килия от затвор. Освен грубите решетки на прозорците и трите различни легла, предоставени вероятно от някоя благотворителна организация, на стената имаше малък телевизор с желязна кутия встрани, в която се пускаше левче, за да работи един час. На двете легла лежаха пациенти, а третото бе застлано с чист, бял чаршаф, с дупки в единия край. На леглото срещу телевизора се бе излегнал дебел небръснат мъж, с матова кожа, гърбав нос и голям бинт на едното ухо. От другата страна на стаята се бе обърнал с лице към стената възрастен мъж с побеляла коса и толкова сини очи, че изглеждаха едва ли не като изкуствени. И в неговото ухо се виждаше натъпкан памук, оцветен в жълто от риванола. Двамата бяха пациенти в отделение „Уши, нос, гърло“ на градската болница. След визитация сестрата мина да смени банката с антибиотик на белокосия. Той се обърна и подаде ръката си, за да проверят абоката, забит малко над китката. Сестрата излезе и другият пациент се надигна, за да пусне монета в телевизора. Апарата се включи и пациента започна да сменя каналите, докато намери някакъв турски сериал. Увеличи звука, отпусна се на възглавницата и загледа. Белокосия се обърна и запита:
- Как ти е името?
- Юсуф! – отвърна другият.
- Кажи, Юсуф! Не те ли боли ухото?
- Боли, как да не боли?!
- А защо си надул тогава звука на телевизора? Глух ли си?
- Не чувам добре с едното ухо! Ще прощаваш, ама следя тоя сериал!
- Пак си го следи, но намали малко, че ще ми продъниш главата!
- Дадено, аркадаш! Те и в къщи гълчат, че много силно пускам, но какво да се прави? Тежко чувам!
Белокосият обърна отново гръб, измъкна възглавницата изпод главата си и я захлупи отгоре. Щом сериала свърши, Юсуф спря телевизора. Той намести възглавницата отзад на главата си и се обърна към белокосия:
- Тебе как те викат, аркадаш?
Белокосият махна възглавницата от главата си, легна на нея и изпъшка:
- Цветан!
- И ти ли имаш проблем с ухото?
- Иначе какво ще диря тук? – отвърна намръщен Цветан.
- Аз знам, че турските сериали те дразнят, но на мене ми харесват! Много мъдри неща показват! В тях старите хора се уважават и има много любов! Човек има какво да научи от тия филми!
Цветан се надигна на лакти, изви на една страна глава и прободе със синият си поглед телевизора:
- Дразни ме силния звук! Иначе гледай каквото си щеш!
- Ти никога ли не си гледал от тия филми?
- Никога!
- Значи не си наясно, колко са хубави! И млад, и стар човек може да се поучи от тях! Да види, какво значи уважение и истинска любов!
Цветан изгледа другия с любопитство и насила се засмя:
- Само това оставаше! Да се уча от турска сапунка, що е любов!
- Ти не бързай да съдиш, аркадаш! Като не познаваш нещо, не приказвай много!
Вратата се отвори и в стаята влезе дебела, със зачервено лице санитарка. Тя буташе количка с наредени чинии върху нея.
- Искате ли да ядете? Има ориз със зеле!
Цветан поклати отрицателно глава, но Юсуф взе обяда. На излизане санитарката размаха показалец:
- На другите не се полага, но вие нали сте в спешното отделение! Само да не хвърляте храна в кошчето после!
- Няма! – отвърна с пълна уста Юсуф. Той с няколко загребвания на лъжицата омете храната, облиза се и въздъхна:
- Не е вкусно като в къщи, но човек като е гладен всичко яде! И да знаеш аркадаш, че от турска сапунка и от прост човек също можеш да научиш нещо!
- Знам, знам! – махна с ръка, за да не му досаждат Цветан, но Юсуф продължи:
- Ето, аз съм вече на петдесе години! Имам четири деца и едно внуче, но такава красива любов, като тая по телевизора не знам! Ти например си мислиш, че всичко знаеш, но не си прав! Сигур имаш висше образование, затуй си вириш носа! Тъй ли е, аркадаш?
- За образованието си прав, но за другото не! Жалко, че на тая възраст се учиш от телевизора, какво е любов!
Юсуф стана, приближи се до прозореца и погледна навън. После се върна и седна на леглото си:
- Човек се учи, докато е жив! А ти като много знаеш, кажи какво си разбрал за любовта! Сигур си по-голям от мене на години?
Цветан също се изправи и седна на леглото си:
- По-възрастен съм от теб, но това по принцип не е от голямо значение! На нашата възраст трябва да сме научили едно – друго за живота! Иначе сме живели напразно!
- Добре, де! Ти като един учен човек, какво можеш да ми кажеш повече за любовта от телевизора? – не мирясваше Юсуф.
Цветан премести синият си поглед към прозореца:
- Явно, от телевизора по-голям авторитет за теб няма! А аз действително мога да споделя това, дето ми се е събрало вече толкова години ей-тук! – посочи към гърдите си той. – Ако не друго, поне ще ми олекне!
- Тъй ами! Кажи си, да ти олекне! – съгласи се Юсуф и впери кафявите си очи в очакване.
Тъжната усмивка направи лицето на Цветан някак по-добро, когато започна:
- Завърших архитектура в Германия. Срещнах една хубава арменка и се ожених за нея. Върнахме се в България и заживяхме като всички други. Имахме голям апартамент, вила на морето, куче, кола и предостатъчно пари! Само деца си нямахме. Уж всичко ни бе наред, но малката ни градинка се оказа без цветя. Ходихме по доктори, правихме си изследвания, но така и не стигнахме до разумен извод. Установих с огорчение, че сперматозоидите ми са бавно подвижни и твърде малко, за да свършат работа. Годините отлитаха и като минахме четиридесет, сякаш нещо ми стегна шията. Загубих апетит, съня си и мерак за всичко! Исках дете, независимо момче или момиче, но така и не се получаваше! Не желаех да си вземаме от дом за осиновяване. Исках да е от нашата кръв! А жена ми скришом плачеше и ме успокояваше. Казваше, че и стига щастието, да сме заедно. И един ден реших! Отидох с нея на почивка в Созопол и отседнахме в един скъп хотел. Парите не са проблем за мен и можех да си го позволя. Преди това бях направил проучване и се бях срещал два пъти с един студент от Софийския университет. Момчето бе здраво, умно и се нуждаеше от пари. Майка му бе тежко болна и то бе готово на всичко, за да и помогне. Бяхме се разбрали с него, да дойде в хотела и да преспи с жена ми. За целта аз и дадох сънотворни. Съблякох я гола и покрих главата и с воал, да не и се вижда лицето. Студентът дойде и аз го оставих с жена ми в стаята. Излязох в коридора и започнах да се разхождам. Чаках момчето да изпълни задължението си, за да му платя за услугата. Времето което чаках, бе най-дълго прекарваното от мен време в живота ми. Накрая студентът излезе. Дадох му парите и влязох при жена си. Видях, че освен главата с воала, студента бе завил и тялото и с чаршаф. Отвих я и веднага ме лъхна мирис на сперма! Този мирис няма как да го сбърка човек. Седнах на леглото до нея и заплаках. Адски ми тежеше, но за пръв път се надявах на нещо хубаво! Слава Богу, не се наложи да повтаряме упражнението със студента! В края на месеца с изумление жена ми откри, че е бременна. После се роди синът ни. Няма да повярваш, но изключително прилича на мен! Има същите сини очи, висок е колкото мен и е много добър човек! Гордея се с него, Юсуф! Това е!
Юсуф не сваляше очи от Цветан и дори когато разказа свърши, той остана да го гледа безмълвен. После се плесна по лицето и въздъхна:
- Ако кажа на някой, няма да вярва! Ше прощаваш, аркадаш, ама ти си много, много голям мъж! Толкова силен човек, досега аз не съм срещал! Даже не знам, как да нарека това, дето си сторил за жена си!
- Кажи му обич! – глухо отвърна Цветан, легна и отново се обърна към стената.
Вечерта се спусна неусетно и санитарката донесе вечерята. Цветан пак я отказа, а Юсуф лакомо изяде своята. След това изтри със салфетка чинията и бръкна в портфейла си за монета. Погледна към телевизора, после премести поглед към Цветан.
- Аркадаш! Спиш ли?
- Не!
- Ако пусна сериала, ще ти пречи ли?
- Само звука не усилвай много!
- Сега каквото и да гледам, ше ми изглежда глупаво, в сравнение с твоя разказ!
Цветан само махна с ръка, без да отвърне. Вратата на стаята се открехна леко и през нея надникна млад, русоляв мъж със сини очи.
- Тате! – прошепна той – Донесохме ти храна!
Цветан изведнъж скочи и лицето му грейна. Изправи се и прегърна влезлият млад мъж. Отзад се промъкна дребна жена с красиво лице и огромни кафяви очи. Тя остави голяма чанта с продукти върху шкафчето, до леглото на мъжа си. Приближи до двамата и ги обгърна с ръце. Юсуф, който тъкмо щеше да пуска монетата в телевизора се отказа и седна на леглото си. Гледаше тримата пред себе си с такова възхищение, че само поклати глава и очите му овлажняха. Защо трябваше да губи левчето си за серия по телевизора, когато пред него самия живот му показваше истинска, човешка любов!
Красимир Бачков