8.
Тази сутрин капитан Захари се събуди болен. Боляха го очите, главата и всички кости. Носът му бе запушен и това много го изнервяше. Той с мъка стана от леглото, за да си приготви чай. Под стряхата на къщата беше провесил различни билки. Избра стрък жълт кантарион, добави няколко листа мента и ги сложи в голямата чугунена тенджера да врат. Държа отварата два часа, докато стана светло кафява на цвят. Тъкмо си наливаше от силния чай в едно очукано алуминиево канче, когато дворната порта хлопна и към него закрачи висок, млад мъж, с груби, но привлекателни черти на лицето. Той удивително приличаше на млад лъв. Щом го съзря, капитанът се вцепени. Младежът срещу него страшно му напомняше за собствената му дръзка персона, преди около осемдесет години. Някаква топлина припълзя от стомаха към главата му, стисна го за гърлото и го остави без дъх. Капитанът стоеше като парализиран, а младежът приближи, огледа го внимателно и с дълбок глас каза:
- Здравей, тате! Аз съм Захари – младши, синът ти!
Капитанът и синът му се прегърнаха толкова здраво и стояха тъй дълго вкопчени един в друг, сякаш времето спря. Когато се разделиха, капитанът посочи към една дървена пейка:
- Седни, да те погледам! Боя се да не те заразя! Май съм хванал грип! Сега да имаше бутилка червен ром за чая….!
- Ще купя от магазина! И без това трябва да ида за мама и дядо. Те стоят в колата на края на улицата и чакат да им се обадя. Не искаха да ни притесняват при срещата ни.
Капитанът мълчаливо кимна и посочи с ръка да тръгва. Синът му стана и закрачи през двора. Силното му, здраво тяло бе тъй пропорционално, че будеше непринудено възхищение. На ръст беше над два метра и нямаше грам тлъстина. Едва когато сина му напусна двора, капитанът си пое дълбоко дъх.
С Рая се запозна случайно на улицата, в квартал „Лозенец“ в столицата. По онова време вече бе преминал седемдесетте, но изглеждаше не повече от петдесет годишен. Вкарваше стари коли от Европа и най-вече от Германия, и добре печелеше. Тъкмо бе реализирал поредната добра сделка и правеше планове да ходи към Черна гора. Преди седмица се бе запознал с една черногорка, която си падна по него и го покани да и гостува при първа възможност. Сега разполагаше с голям „Ленд Роувър“, дебела пачка пари и можеше да си го позволи. Докато шофираше огромния джип по улицата, той забеляза как трима младежи бият един, паднал на земята. Тримата го ритаха зверски, а падналият само криеше с ръце главата си. Към тях се затича жена на около четиридесет години и започна да им се кара. Тя опитваше да ги отблъсне от падналия, но те озверели продължаваха да го ритат. Жената отчаяно се опитваше да предпази жертвата, но се случи така, че един от нападателите я блъсна силно, след което тя падна на тротоара. Това вече извади от равновесие Захари. Той рязко спря, изскочи от джипа и само с няколко силни удара свали и тримата биячи. Хвана единия, вдигна и го запрати на няколко метра встрани. Смаяни от исполинската му сила, останалите двама хукнаха да бягат. Захари подпря пребития на стената на една сграда и вдигна жената. Тя го гледаше с такова детско възхищение, че му стана чак неудобно. На улицата спря линейка, която някой минувач изглежда бе повикал по телефона. Възрастен доктор, облечен в синя манта се наведе над пребития, а Захари и жената се отдръпнаха встрани.
- Не знам как да ви благодаря, че се намесихте! – каза тя.
- Аз знам! – дръзко отвърна той – Кажете в кой ресторант искате и ще идем на вечеря!
Имаше нещо много привлекателно в жената. Средна на ръст, с руса коса и тъмно зелени очи, тя имаше изящно лице, тънка талия и несъразмерно едри гърди. Всъщност, те първи се набодаха в очите на Захари. Стар почитател на женските прелести, той усети интуитивно желанието на жената към себе си и нямаше никаква причина, да не се възползва от него. Без излишни приказки двамата отидоха в един приличен квартален рестрант, където стояха да затварянето му, малко след полунощ. След това пренощуваха в апартамента на жената, а на другия ден, той я откара до вилата, където баща и пишеше някакъв научен труд. Оказа се, че Рая освен красива е и умна. В живота си Захари бе срещал и имал за кратко много жени, но нито една не бе и наполовина умна колкото тази. Респектиран от нея, той понякога не знаеше как да реагира. Често си даваше сметка, колко неук и елементарен е в сравнение с нея и това го дразнеше. На всичко отгоре, още в края на първата седмица откакто бяха заедно, той усети, че я ревнува. Разхождайки се по софийските улици се случваше непознат мъж да загледа Рая. Това ядосваше Захари и с поглед успяваше да прогони натрапника. Един тип обаче излезе много нагъл, защото я заговори, докато тя чакаше Захари да и донесе кафе от един уличен автомат. Захари приближи, но навлекът не се махна. Той дори имаше наглостта да му се оръби:
- Разкарай се, чукундур! Не виждаш ли, че говоря с дамата!
Захари изля кафето върху главата му, после го хвана за сакото и след като прекоси улицата, с един шут отзад го засили в градския канал. Нахалникът крещеше и псуваше, но без никаква полза. Докато се прибираха, Рая го укори, че е много груб. Нормално било мъжете да реагират по този начин, като видят жена, която им харесва.
- Какво му е нормалното, да те свалят като ученичка на улицата?! – изръмжа той – Може да изглеждаш по-млада, но все пак си на четиридесет и осем години! Впрочем, кажи защо все още нямаш нито приятел, нито мъж, нито деца? Хубава си, умна си, независима си! Какъв е проблема?
- Точно в това е и проблема! – засмя се тя – Ако бях относително глупава, отдавна щях да имам екстрите, за които говориш! Но сега срещнах теб и нямам намерение да те пускам! Най-после ще мога да имам мъж, надявам се и дете, а така и да миряса професор Беров, който не спира да ме тормози, след четиридесетия ми рожден ден!
С всеки изминал ден двамата все повече се влюбваха. В края на третия месец се преместиха на вилата, а бащата на Рая се прибра в апартамента в столицата. Двамата непрекъснато се докосваха, целуваха и любеха. Захари неистово я искаше и не разбираше, как е можел да живее без нея преди това. Животът му преди да я срещне му се струваше безсмислен и глупав. Сега Рая бе изпълнила умът, сърцето и душата му. Живееше за нея и бе готов на всичко, за да се чувства тя щастлива. Един ден обаче, всичко се пречупи. Той бе ходил до магазина за продукти и на връщане видя, как пред вилата спира луксозен бледозелен „Мерцедес“. От него излезе мъж на средна възраст, с букет цветя в ръце. Нещо в гърдите на Захари припари, особено като видя, че мъжа влиза в двора, а Рая с вик хуква към него. Той я прегърна, вдигна и завъртя във въздуха. Тя пищеше от радост като момиченце. След това двамата прегърнати прекосиха двора и се настаниха на люлеещия се диван под стряхата. Захари изчака, за да преминат вълнението и яростта му и влезе в двора. Рая скочи и радостно му представи непознатия:
- Това е братовчед ми Асен, с когото израснах като дете! След баща ми и теб, това е най-скъпия човек на сърцето ми! Ако знаеш само, колко щуротии сме правили като малки!
Захари стисна здраво ръката на братовчеда и му стана добре, когато онзи направи физиономия на неустоима болка. След това, докато двамата братовчеди говореха за какво ли не, той си даде сметка, че е твърде примитивен за жена като Рая. Вярно, обичаше я, както не бе обичал никоя жена преди това, но точно заради това трябваше да се махне от нея. Ни в клин, ни в ръкав си спомни онази безумна мисъл – „Ако обичаш някого, подари му свободата!“ На следващия ден, без да каже и дума, без да се сбогува, той просто изчезна от живота на Рая.
Сега пред къщата спря БМВ – то на професора и тримата слязоха от него. Пръв вървеше синът, след това пристъпваше майка му, а накрая с любопитен израз на лицето ги следваше професорът. Капитан Захари се изправи и една силна червенина обагри лицето му. Той се чувстваше неудобно пред тия добре облечени и красиви хора срещу него, но това още повече засили дързостта му и той вдигна глава. Жената приближи, протегна двете си ръце и хвана ръцете на капитана. Склони глава на гърдите му и прошепна:
- Благодаря ти, Боже!
- / Следва продължение /
- Красимир Бачков