9.
Капитан Захари бе стар, но не и глупав. Той разбра, какъв невероятен късмет се изсипа отгоре му и не допусна той да му избяга. Качи се в колата на професора и заедно със семейството си отиде в близкия областен град. Там се настаниха в хотел за три дни и се опитаха да си станат по-близки. Не правеха нищо съществено, просто живееха заедно, разговаряха и се опитваха да се приемат такива, каквито са. Капитанът бе наясно, колко ексцентричен и различен бе от всички останали, но това не го отчая. В крайна сметка, след като тези хора бяха дошли специално за него, трябваше да го приемат с всичките му странности. Единствено му липсваше Кьопчо, когото бяха зарязали в старата му къща, в циганската махала. Една сутрин на закуска, когато Захари си сипваше от всичко по много от шведската маса в ресторанта на хотела, той въздъхна:
- Ех, Кьопчо! Ако беше тук, щеше да си отядеш до насита за цяла година напред!
Зад него бе застанал синът му, който каза:
- Всичко може да се уреди, тате! Дядо купи два декара земя при Крапец! Има фирми, които бързо строят сглобяеми къщи! Ако искаш, може да направим една малка къща и ти, заедно с кучето да се заселите първи в нея! Три стаи са напълно достатъчни, още повече, че има дори камина в хола!
Капитан Захари го изгледа внимателно, преглътна и рече:
- Прекалено е хубаво, за да бъде истина!
Синът му се засмя:
- Истина е, само че преди това трябва да изпълниш няколко задължителни изисквания!
- Какви са те?
- Да ти направят операция на очите, да си купиш нови дрехи и да приемеш да живееш с нас!
Капитанът се замисли, после въздъхна и каза:
- Става!
В края на февруари капитан Захари остана без черното перде над едното си око. Той отново виждаше, защото след операцията на очите, зрението му се възвърна. Заедно с това се върна и огромният му хъс за живот. Облечен в спортни, удобни дрехи, той бе загубил от обаянието си на стар пират, но с всяка изричена дума се разбираше, че няма как да се промени. Без да губи време, той напусна циганската махала в малкия градец и се премести в новата къща, недалеч от морето. По цели дни правеше разходки с Кьопчо и дори помоли сина си да му купи въздушна пушка. С нея стреляше по разни птици и така осигуряваше храна поне за кучето. Живееше сам, но определено слушателите в циганската махала му липсваха. Нямаше на кого да разказва историите си, а това го правеше някак ненужен. Рая се пресели при него, но въпреки, че се опитваше да бъде полезна, капитанът оставаше все тъй див и самотен. Приемаше любимата си жена с резерви и дори двамата спяха на различни легла. Когато тя го упрекваше за това, той отвръщаше:
- За какво ти е стар глупак, който по цяла нощ не спи и само пърди? Вече не можем да правим любов, а това ни прави все едно инвалиди! Животът мила Рая, трябва да се живее достойно! Ако не можем да живеем достойно, трябва да намерим начин поне достойно да си идем от тоя свят!
Дните бързо минаваха и зимата вече почти си бе отишла, когато при една от разходките си край брага на морето, капитанът намери спасителна лодка. Тя бе изхвърлена от вълните на брега и само двете дървени гребла се поклащаха безпомощно, вързани за нея. Първо в лодката скочи кучето, след това го последва и капитанът. Той огледа всичко внимателно и като се убеди, че няма нищо интересно, нареди на Кьопчо:
- Тръгвай си в къщи! Аз ще вляза малко в морето!
Кучето скочи на брега, но направи жална физиономия. Отново опита да се качи на лодката, но Захари го прогони. То клекна на пясъка, вдигна глава и зави на умряло.
- Знам, че разбираш! – изръмжа капитанът – Няма нужда да ме оплакваш още от сега! Прибери се при Рая и бъди до нея в следващите дни! Сигурно ще и бъде трудно!
Кьопчо не мръдна от мястото си, докато Захари бутна лодката навътре и се хвана за греблата. На пет метра от брега, той спря лодката и заговори на кучето:
- Ти може и да не разбираш, но аз знам, че във въздуха има сила, която ще ме чуе и разбере! Ние хората имаме редкия шанс да живеем и ползваме всички земни блага! Глупави в същността си, не разбираме кое си струва и кое не, затова губим най-ценното от живота си – времето и го разхищаваме за разни глупости! Накрая ми стана ясно, че на хората им липсва само кураж, за да живеят истински, пълноценен живот! Те се подават на манипулации и страх, илюзии и обикновени човешки слабости! Забравят, че са броени дни на тази земя и прахосват времето си като комарджии! Ето, през последните две години всички са се подчинили на една безумна, зверска агресия! Лъжата корона вирус им бе натрапена от медиите и ползвайки я за основание, шайка ненормални изроди набодаха с експериментални течности повече от половината свят! От една страна спечелиха от това, от друга удължиха още малко властта си, но в крайна сметка ще загубят всичко! Защото времето се променя, а с него и самите хора! “Новият световен ред“ просто няма да се състои за пореден път! След немного време всички ще осъзнаят, колко гнусно са били излъгани и как са заменили живота си, срещу измамна сигурност и спокойствие! Те ще си отидат разбира се, но тези които останат ще знаят, че могат да вярват на очите, очите и разума си, но не и на медиите! Защото третата световна война, която се води в момента срещу всички обикновени, нормални хора, ще приключи с унищожение на всеки компютър, телевизор и фашист на земята! Налаганите дълги години лъжи от малък кръг изроди, вече няма да се разпространяват и постигат тирания и господство над хората! Ще дойде краят и на парите, а с него оцелелите ще строшат последните окови на робството! Най-после ще усетят що е истинска свобода! Земя, вода и въздух ще има за всеки, който иска да живее живот, съвместим с природата! Храните им ще са чисти, мислите светли, а животът хубав! Жалко само, че няма да съм тук, за да го видя! Все пак Бог дава възможност на всеки човек да изживее пълноценно живота си, а който не е успял, си е негов проблем! Моят път тук приключи! Време е да надникна и отвъд хоризонта….!
Капитан Захари натисна веслата и лодката заора с нос към тънката ивица, която разделяше небето от водата. Малката фигура на човека в лодката все повече се отдалечаваше, докато накрая се стопи в далечината. Кучето постоя още малко на брега, после бавно и с подвита опашка се прибра в къщата.
Никой не намери и следа от лодката, и капитан Захари в следващите дни. Морски катери и хеликоптери се носеха навсякъде, където можеше да бъде открит, но без резултат. Седмица след изчезването му, на брега на морето застанаха най-близките му хора. Младият Захари постави върху водата широко парче кора, подобно на лодка, върху което имаше снимка на капитана и запалена кръгла свещица. Западният вятър подхвана кората и докато хората се кръстеха за прощаване, тя пое по пътя си в морето. Всички вярваха, че ще стигне до капитан Захари и ще успокои най-после непокорната му душа.
КРАЙ
Красимир Бачков