КРАТКИЯТ ПЪТ ДО НЕБЕТО

време за четене: 9 мин.

III

В Н У К Ъ Т

         Докато Жан бе дете и го гледаше най-вече баба му Мара, Ванина завърши два университета. Първият бе в Москва, а втория в Лайпциг. Желю Демирев я боготвореше и осигуряваше с пари и всякакви глезотии. Той и подари огромен, четиристаен апартамент в центъра на града, обзаведе го с финландска мебел и понякога тримата се събираха там, за да празнуват . Облечена в разкошни тоалети, купени от „Кореком“ или чужбина, тя привличаше погледите навсякъде, където мине. От следването   в Москва, тя роди и дъщеря. Бащата бе известен руски политик, който успя да настани детето в специална вила, където да се грижи отбрана прислуга за него. Отсъствието и повече от половин година събуди подозрения в Желю Демирев, но той си затрая, защото вече  бе достатъчно  опознал Ванина и не смееше да и държи сметка. След Лайпциг, тя се установи в София, където работеше на висок пост във външно министерство. Сега тя разполагаше с повече власт от  Демирев, но въпреки това не скъса с него. Тя си идваше веднъж – два пъти в месеца и винаги носеше скъпи подаръци на сина си.

         Свикнал да получава всичко, малкият Жан стана на седем години и тръгна на училище. Настанен в елитна паралелка, в най-престижното училище в града, той си позволяваше волности, които на другите деца бяха абсолютно забранени. Стана лидер в класа и правеше пакости почти непрекъснато.  В края на втори клас, в час той повдигна  края на роклята на учителката си, докато тя се бе навела, за да извади от един кашон куп тетрадки. Децата видяха бельото на учителката и веднага пощуряха. Тя се обърна и видя, че бе станала обект на присмех, благодарение на Жан. Извъртя се и го зашлеви през лицето, а после му кресна веднага да се извини. Момчето се усмихна накриво и неочаквано за всички отвърна:

  • Няма да се извиня! Ти ще ми се извиниш, задето ме удари! Знаеш, че нямаш право да удряш деца!
  • Вън, безсрамнико! – не сдържа нервите си учителката.
  • Ти се махай, кокошко! – невъзпитано се изплези той и хукна към вратата. Излезе в коридора и веднага звънна на майка си.

На другият ден в класа влезе нова учителка. Докато се запознаваше с децата, тя приветливо се усмихваше, а когато стигна до Жан, необяснима плахост премина в погледа и. Тя прехапа устни и каза:

  • Надявам се, да станем приятели!
  • Ще станем, ако не се правиш на много важна! – предизвикателно я изгледа хлапакът.
  • Аз никога не се правя на важна! Аз съм само една обикновена учителка ..! – въздъхна тя и от него ден Жан правеше всичко, което му хрумнеше в училище. Интересното  в случая беше, че новата учителка, макар и млада, никога не се появи облечена с пола или рокля.

Годините минаваха твърде бързо, а с тях се сменяха и събитията в държавата. Комунистите устроиха преврат сами на себе си и създадоха собствена опозиция, в лицето на СДС. Създадоха и други партии, и движения, все с цел да отклоняват гласове  към тях, а после да ги използват подмолно. Поставиха на челни места хора, които можеха да манипулират и напълниха държавния апарат с агенти на милицията. Заграбиха парите на държавата, а чрез измислена приватизация взеха на безценица всички заводи и предприятия, банки, хотели и почивни станции. На народа трябваше да бъда показана най-гнусната страна на демокрацията и капитализма, затова довчерашните партийни секретари и комсомолски активисти, изведнъж се превърнаха във фабриканти и директори на банки. Експлоатираха работниците толкова жестоко, за такова ниско заплащане, че те се принуждаваха да напускат както работа, така и държавата. Бившите социалисти си бяха изградили свой, невъзможен за другите комунизъм, който макар и в новите условия на демокрация да бе арогантен и безчовечен, ги удовлетворяваше напълно. Те  пилееха заграбеното, гавреха се с хора и човешки съдби и понеже не вярваха в Бог или друго, се смятаха за безнаказани. Целта им беше да накарат обикновените хора да съжаляват за някогашната държава и порядки, затова създаваха анархия, като използваха мутри и други криминални елементи, за да тероризират населението по места. Разбира се, новата полиция не вършеше почти нищо в полза на народа, а съда се превърна в посмешище, с абсурдните оправдателни присъди на малки и големи престъпници. Връх на гаврата бяха създадените частни съдебни изпълнители и колекторни дружества, които си бяха обикновени бандити и за просрочено задължение от сто лева, прибираха целия апартамент на длъжника. В България  вместо управляващи имаше мафия, вместо банкери – лихвари, вместо лекари – търговци и вместо справедливост, една грозна, безчовечна, и лепнеща от мръсотия неправда!

         В тези условия Ванина се превърна в собственик на седем хотела по морето и в планината, с подставено лице погълна цяла верига магазини и бе най-важният фактор, в борда на директорите на две банки, и няколко международни консорциума. Жан растеше и вече бе станал десети клас в най-добрата езикова гимназия в града. На училище ходеше с огромно БМВ и непрестанно устройваше купони и веселби в големия апартамент, обитаван само от него. Баба му Мара от време на време му се обаждаше  по телефона и веднъж седмично минаваше да изпере мръсните дрехи. Внукът и бе арогантен, красив и ужасно нахален млад човек, който я плашеше с непредвидимостта си. Той пилееше пари като нехранимайко, какъвто всъщност беше и край него винаги имаше залепени момчета или момичета, свикнали да го използват. Едно от най-хубавите момичета обаче, се оказа приклещено в ръцете на наркодилър от съседния, по-голям град. Той я заплаши, че ако не зариби Жан с наркотици, ще я засили зад граница като проститутка и за целта тя се потруди сериозно. Тя донякъде успя да завърти главата на Жан, преди всичко защото не легна в началото с него. Това естествено го провокира и той започна да върши всякакви щуротии, за да я спечели. Така, един ден Ния / това бе името на момичето /  изгледа сериозно Жан и тихо каза:

  • Получих малко кокаин от моя позната! Искам да отидем у вас само двамата и да опитаме, как действа! Ако ми хареса, можем след това да правим и секс! Какво ще кажеш?
  • Супер! – подскочи от радост момчето. – Аз отдавна се канех да опитам нещо по-сериозно от трева, но мама е много строга в това отношение! Заплашила ме е, че ако усети да се забърквам с наркотици, ще ми отнеме всичко и ще ме прати в някакво военно училище в Русия. Не познавам друг човек, който да държи на думата си повече от нея! Но, едно изключение можем да направим, разбира се!

Двамата побързаха да отидат в апартамента и след като се насмъркаха с кокаин, светът се промени за тях. Изведнъж се почувстваха по-силни и умни, а цветовете и мирисът на околните предмети се засили многократно. Ния се стори толкова красива на Жан, че той се просълзи, докато я гледаше. Тя приближи до него и двамата започнаха да се целуват. Бавно и страстно, те свалиха дрехите си и започнаха сексуален маратон, който свърши едва на другата сутрин. И двамата се чувстваха невероятно щастливи един с друг. Вярно, че на следващия ден Жан се чувстваше ужасно зле, все едно камион бе минал отгоре му, но побърза да се обади на Ния и тя обеща на другия ден пак да го посети. Така започна едно диво смъркане на кокаин и луд секс до побъркване. Жан дори престана да ходи на училище. Инструктирана предварително, класната се обади на майка му и тя пристигна неочаквано една сряда привечер. Завари двамата влюбени във вихъра на страстите им, но реши, че са пияни и отложи разговора със сина си за другата сутрин. Жан се стресна и няколко пъти се къпа със студена вода, за да е адекватен за разговора с майка си. Сутринта, пред чаша димящо кафе тя го изгледа преценяващо и запита:

  • Какво пихте снощи с приятелката ти?

Жан махна с ръка:

  • Боя се, че в безмитния магазин, откъдето купих коняка, са започнали да продават ментета! Ако знаеш, как ме цепи главата в момента!
  • Не бива да прекаляваш с алкохола! – упрекна го тя – Още си прекалено млад за това! Разбира се, може понякога да пийваш за настроение, но никога да не се докарваш до това скотско състояние, в което те видях снощи! С приятелката ти приличахте по-скоро на дрогирани, отколкото на пияни!
  • Е, мамо! Знаеш, че не допускам наркотици до себе си! Знам, че това е най-голямото зло!
  • Надявам се, да е така! Впрочем, момичето е красиво, но го разкарай след седмица – две! Никога не се обвързвай само с едно момиче! Ползвай ги, като салфетки Жан! Когато дойде време за нещо сериозно, аз ще се погрижа! Ще ти намеря най-подходящата жена на света, синко! Вярваш ми, нали?
  • Разбира се, мамо! – отвърна той с натежала глава.

Само, че вместо да се раздели с Ния, тя буквално се пресели при него. Двамата заживяха заедно и само когато идваше баба му Мара, тя гледаше да не и се мярка пред очите. Двамата бяха предпазливи и се дрогираха сами, далеч от чужди очи и внимание. За около два месеца Жан до такава степен се пристрасти към наркотика, че не минаваше и ден, без да смърка. Само  когато очакваше майка си, гледаше да е във форма, за да не го усети тя.

Така, един ден през зимата, вече надрусани, двамата решиха да идат до морето. Прииска им се да видят зимното море и някъде към обяд тръгнаха към Балчик. Мощното БМВ летеше и задминаваше всички коли по пътя. Жан беше надул уредбата  и макар това да беше чалга, му се струваше, че е най-хубавата музика на света. В текста на песните се пееше за любов и всяка дума така изстъргваше душата му, че му идеше да литне. В края на едно от селата, през които минаваха, той настъпи здраво газта. Мощната кола изфуча и след завоя се видя, как някакъв старец пресича улицата, точно пред тях. Жан се стъписа, защото колата бе прекалено засилена. Той рязко натисна спирачката, но колата поднесе и силно блъсна човека на улицата. От удара той изхвърча и се блъсна в оградата на предпоследната къща. Свлече се като парцал и остана неподвижен на земята. Жан изскочи навън и се наведе над него. Той все още дишаше, а от устата му се стичаше струйка кръв. Момчето се огледа наоколо и не видя други хора. Коли също не преминаваха, затова тихо извика Ния и двамата с доста труд качиха пострадалия на задната седалка. Жан побърза да се махне от мястото на произшествието. Скоро стигнаха до морето и той спря на един безлюден, извисен бряг. Свалиха стареца и го положиха на изсъхналата трева. Под тях вълните се чуваха, ветрецът свежо обгръщаше запотените им лица, но не им беше до красотите на природата. Жан подложи под главата на стареца свита постелка за пикник и той бавно отвори очи. Виждаше се, че едва диша, но момчето му каза:

  • Не се бой, старче! Ще се оправиш! Виж, колко много пари ще ти дам! – Той бръкна в якето си и извади две пачки с едри пари.
  • Аз съм Георги! – едва промълви пострадалият
  • Добре, Георги! Съжалявам, че те блъснах! Стана случайно, човече! Сега ще те оставим тук и ще пратя някой, да те вземе и закара в болницата! Ще ти платя всичко! Ще ти дам и още пари след това! Само се дръж, човече! Чуваш ли, дръж се!
  • Тя моята свърши вече…! – изхърка старецът – Тръгвам натам, синко! – едва успя да повдигне ръка към небето.
  • За там има още време! Почакай, старче! Ще живееш още, обещавам ти!

Той рязко погледна към Ния, която стоеше встрани и чупеше нервно пръстите на ръцете си.

  • Ния, дай ми веднага една доза! Ще му дам да смръкне и така няма да усеща болката! Иначе няма да издържи, докато пратя някой за него!

Момичето побърза да вземе от чантата си кокаина, но когато го подаде на Жан, старецът отпусна глава на една страна и издъхна. Смъртта му бе тъй убедителна, че момчето скочи и започна да бяга по брега. Докато бягаше с все сила, Жан крещеше като обезумял. Момичето се свлече до колата и загледа с невиждащи, ужасени очи. Когато след известно време Жан падна от изтощение, той се обърна по гръб и изстена:

  • Боже, защо на мен? Защо точно на мен се случва тая гадост? Аз ли съм най-лошият?

След известно време той се надигна и закрачи към колата. Щом стигна до Ния  подаде ръка и тя с мъка се изправи.

  • Влез в колата! – нареди Жан и бръкна в жабката, от където извади бутилка отлежало уиски.
  • Хайде да се махнем от тук! – предложи Ния, отпуснала се на предната седалка.
  • Ще се махнем, разбира се! – усмихна се странно той. – Онзи ден каза, че носиш и хероин. Още ли е в теб сега?
  • Да, имам четири дози!
  • А с колко кока разполагаме?
  • Ами, до края на седмицата!

Той седна зад волана и я изгледа тъй, сякаш я виждаше за пръв път:

  • Ти ме забърка в тия лайна, Ния! Ти си виновна, колкото и мен, за стареца! Ако не бях друсан, нямаше да го блъсна!
  • Добре, Жан! Щом смяташ, че имам вина, сигурно си прав! Но, какво се променя от това?Вече не можем да съживим горкия човек!
  • Да, не можем! Той отиде право на небето, завалията! Живял е дълго и мизерно, затова вероятно даже съм му направил услуга, като съм го отървал от тоя свят! Сега ние с теб, ще идем по краткия път на небето! Ще се надрусаме с херо и кока, а за капак ще изпием и уискито! Ако оживеем, ще мислим, как да се оправяме! Съгласна ли си?
  • Можем завинаги да идем на небето, Жан! Това е страшно много стаф!
  • Какво от това? И без това ми е писнало от всичко! Само когато съм друсан усещам, че живея! През останалото време съм жив труп, също като тоя старец! Само болка и изгарящо желание за стаф! Хайде, приготвяй дозите!

Той отви капачката на уискито и започна да пие. Ния приготви една спринцовка с хероин и заби иглата малко над китката му. После стори същото и на себе си. Взе преполовената бутилка и я допи. След това му подаде доза кока. Двамата се отпуснаха, а морето под тях бавно се надигна, заля ги и се сля с небето.

         След погребението, две седмици по-късно, с пусти очи Ванина стоеше на същия бряг. Беше дошла сама и оставила колата назад, тя приближи към ръба на скалата. Вятърът този ден бе силен и студен, но тя не го усещаше. Погледна към брега под краката си и видя разбиващите се в камъните   мътни вълни. До тях имаше не повече от десет – петнадесет метра и дори нямаше да усети, как ще стигне до тях, ако скочи. Тя вдигна очи към небето, но там само се гонеха мръсно сиви облаци.

  • Защо, Боже? – повтори вопъла на сина си от преди време. – Защо изобщо идваме на тоя свят? Защо можем да имаме всичко друго, освен най-скъпото на сърцето си? Защо се лъжем с пари, вещи и власт, Господи? Та, нали най-скъпите неща не се купуват с пари? Защо бях такава глупачка, Боже мой?! Ето, взе ми детето и сега накъде? За къде съм, без сина си, УБИЕЦО? Откъде да знам, дали там горе, всъщност не е по-добре? Мислиш ли, че нещо в тоя скапан от вонящи пари свят, вече може да ме задържи? Мислиш ли….?

Тя просто направи една малка крачка напред и полетя надолу. Главата и се пръсна върху камъните и те се обагриха в червено. Скоро обаче вълните се погрижиха всичко да придобие стария си, непроменен от векове вид. Отстрани всичко изглеждаше както преди. Брегът си бе същият, морето също, само една луксозна кола стоеше с отворена врата малко по-назад. Долу, върху камъните  бе разперила ръце малка човешка фигура, също като чайка, приготвила се за полет, но останала там. Само душата и бе излетяла  към небето, търсеща други светове и измерения, където никога нямаше да повтаря грешките си, от този измамно кратък, безкрайно красив и много несправедлив  живот.

                                                                            Красимир  Бачков

Вашият коментар