Да се родиш куче не бе особена Божия благословия, но Ласко се появи на бял свят с триста зора и едно човешко благодеяние. Клошарят Чило видя, как пъстра улична кучка влиза в тръбата на градската канализация и не след дълго, над големия град заваля дъжд. Водните струи заплющяха толкова силно по асфалта, че отсрещните панелни блокове просто изчезнаха. В миг по наклонените към плажа улици потекоха буйни води и водата в канала рязко повиши нивото си. Когато водата забуча с все сила и Чило реши, че кучката е вече удавена, тя се появи изневиделица, с малко кутре в устата си. Тя го пусна до наклонената циментова стена на канала и се върна обратно в тръбата. Кутрето едва стоеше на малките си крачета и трепереше от студ, което накара Чило да се спусне по стената и да го вземе в ръце. То изскимтя тихо и го погледна с големите си, невиждащи все още очи. Беше много красиво пале. Имаше дълги, клепнали уши, малко опашле и червеникаво – бяла козина. Чило го гушна в омазаната си грейка и тръгна към близкото училище. В контейнерите там винаги се намираха полуизядени закуски от децата. Сега откри няколко цели кифли и ги прибра. Прегледа парите, с които разполагаше и се запъти към близкия хранителен магазин. От там купи бутилка от най-евтиното прясно мляко и тръгна към своето убежище. През нощта клошарят спеше в един захвърлен, стар микробус, сред дърветата на парка, между панелните блокове. Той се бе обзавел с диван, фотьойл и дори маса. Чило сложи кутрето на оцелялата шофьорска седалка и му надроби попара в едно канче. Учудващо, кученцето започна да ближе и яде, може би защото бе много гладно.
След два месеца Ласко вече бе пораснал и съпровождаше клошаря навсякъде из града. Беше станал изключително красиво куче, а от сбърканите му гени бе произлязъл невероятен кучешки интелигент. Щом видеше хора, макар и непознати, Ласко правеше муцунка, вдигаше предна лапа и изглеждаше така, все едно поздравява. Почти всички му се радваха, понякога му подхвърляха по нещо вкусно за ядене или го галеха по лъскавата козина. Особено го обичаха малките деца, с които той играеше на детските площадки.
Вече бе средата на лятото, когато през един жарък следобед, Чило се бе опънал на сянка и хъркаше, под една декоративна черница. Наоколо почти нямаше хора, само по близкия булевард профучаваха безброй коли. От насрещната аптека излезе възрастна жена, която държеше малко момченце за ръка. Тя седна на една пейка, в края на детската площадка, извади от чантата си кутия с хапчета и малка бутилка минерална вода. Понечи да глътне хапче, но се олюля и свлече от пейката на земята. Детето се завъртя около нея, извика „Бабо, бабо!“ и тръгна към булеварда. Уж вървеше бавно, но успя да стигне и тръгна по асфалта, между колите. Чуха се клаксони и като мълния Ласко се спусна, захапа за дрешката малчугана и го повлече към тротоара. Две коли спряха и от едната излезе възрастен мъж.
– Къде сте пуснали това дете на улицата, бе?! – оглеждаше се за неговите родители, но видя само падналата до пейката жена.
Мъжът изтегли колата встрани, пусна аварийните светлини и отиде до детето и кучето, които бяха вече на тротоара. Вдигна детето и отиде до припадналата жена.
– Баба! – тихо посочи с пръстче малчуганът.
– Да, виждам! – пусна го мъжът и взе бутилката с минерална вода.
Пръсна вода върху лицето на старицата и тя трепна. Бавно отвори очи и се огледа. От пресъхналите и устни се отрони:
– Борко! Къде си, детето ми?
– Тук е, не се безспокойте! – рече мъжът – Какво ви е? Да звънна ли на „Спешна помощ“?
Бавно, с усилие жената се надигна и седна на пейката.
– Оставете! Ще се оправя, само да си глътна хапчето!
– Добре! Аз тръгвам, но да знаете, че детето бе излязло на булеварда и само благодарение на това куче е още живо! Ако не бях спрял, може би някоя кола щеше да го блъсне!
Жената се прекръсти и благодарно погледна към Ласко. В това време Чило се бе събудил и дойде при тях. Кучето завъртя игриво опашка и се отърка в краката на скитника. Вдигна предна лапа и излая за поздрав. Детето чучна пред кучето и го погали. Възрастната жена се изправи и запита Чило, негово ли е кучето.
– Да, мое е, разбира се! Това е най-умното куче в целия град!
– Не се съмнявам! – въздъхна старицата – А не го ли продавате?
– Кого? Ласко ли?! – Та аз едва след като съм с него, от пролетта насам разбирам, че живея! Той ми е другарче и за нищо на света не бих го продал!
– А ако ви дам много пари? Имам финансова възможност и не е проблем да го купя, още повече, че съм му длъжница, след като спаси внука ми!
– Скъпа госпожо! – поклони се театрално Чило – Само преди някакви десетина години и аз имах финансови възможности! Бях собственик на два магазина, апартамент, кола и пари в банката! Случи се така обаче, че жена ми ме напусна, а аз от отчаяние се пропих! Загубих всичко и останах на улицата! Едва сега имам Ласко и за пръв път през тези години, мога да си говоря с някого, да го погаля, да ме близне с език в отговор! Знаете ли, колко пари изкарвам с него всеки ден? Хората го харесват, защото Ласко е артист! Той умее да проси и вече дори съм спестил известна сума пари! И знаете ли, това куче ме накара да се замисля за себе си! Започнах все по-малко да пия алкохол и се надявам, скоро съвсем да спра! Тогава може би ще си намеря някаква работа, ще наема квартира и ще се върна сред нормалните хора!
Жената наплиска малко вода върху лицето си и предложи:
– Синът ми има ресторант да плажа. Наскоро се опитаха да го запалят от конкуренцията. Все още няма охрана, но ако решите, може да ви наеме! Ще има къде да спите с кучето, ще получавате заплата и ще получите това, към което се стремите! Съгласен ли сте?
Чило облиза устни, извади от провесената през рамото му торба бутилка бира и отпи от нея.
– Предложението ви е много добро, но може ли да помисля?
Жената се усмихна:
– Мислете, ама бързо! Утре, преди обяд ще мина тук, в аптеката за едно лекарство, което трябва да взема. Ако се съгласите за работата, бъдете около единадесет тук! А ако премислите за кучето, ще нося две хиляди лева, да го купя! Изборът си е ваш!
Когато Чило и Ласко останаха сами, клошарят запита:
– Кажи, Ласко! Ние свободни хора ли сме или ще се продадем, за шепа пари?
Кучето се усмихна и излая два пъти. Какво каза, само Чило разбра, но на следващия ден, жената чака до обяд, без да ги види наблизо.
Красимир Бачков