Беше блажено онова диво лято, край морето на Балчик. Седяхме почти два месеца на палатки в местността „Топола“, по цял ден се къпехме в морето, а вечер свирехме в ресторант „Морско око“, единствения добър ресторант по онова време. Аз го давах джаз – бандист, Вальо свиреше на йоника, а Камен стържеше тъй виртуозно на китара, че макар да приличаше на циганин, гаджетата му се сваляха почти колкото на нас. Бяхме се уредили с тая сладка работа, благодарение брата на Камен, който водеше една известна по онова време в страната музикална формация. И на тримата ни предстоеше казарма и се заричахме в никакъв случай да не отиваме там, щом си получим повиквателните. Искахме да си живеем живота и буквално си представях, как ще се сбия още първия ден, с някой от старите кучета в казармата. Това не ми харесваше и се правех на непукист, но вътрешно не желаех дори да мисля за близкото бъдеще.
Всяка вечер, след като приключехме с музиката излизахме по гезмето, което започваше от центъра, минаваше край лятното кино и завършваше при Двореца. В началото се движехме тримата, а след нас вървяха тълпи от момичета. Подхвърляха ни закачки, кискаха се неудържимо и когато по някое време се обръщахме към тях, криеха лицата си в шепи. По-смелите ни гледаха провокативно, а нас толкова ни трябваше. Смигвахме на някоя от тях и тя гордо пристъпваше към нас. Обгръщахме я с ръка през рамото и тръгвахме заедно, а останалите момичета примираха от завист. Всяка вечер с ново момиче, всяка вечер нищо повече от целувки и опипване атрибутите в пазвите им, щом се усамотим. По-далеч не стигахме, защото имаше риск от забременяване. Тогава да си купиш от аптеката от онези, родните презервативи, посипани с талк и сложени в едни бели кутийки, бе равносилно да извикаш пред всички, че ще правиш секс.
Вече бяхме свикнали с провинциалната слава и се бяхме взели твърде на сериозно, когато една вечер сред момичетата видях Лидка. Малко по-висока от мен, с пшенична коса и зюмбюлено сини очи, тя се усмихваше тъй чаровно, че нещо ми притрепери под лъжичката. Изгледах я сериозно, а тя без дори да се замисли, тръгна към мен. Прегърнах я и заговорих като врял и кипял в любовта:
- Не съм те виждал друга вечер! На море ли си дошла?
Тя се засмя и отвърна:
- При нас в Каварна, морето не е по-лошо от тук! Дойдох при братовчедка си на гости тази вечер. Утре си тръгвам.
- Жалко! – въздъхнах съкрушено – Бих се радвал, ако останеш по-дълго! Можеше да ми дойдеш на гости в палатката!
- Къде ти е палатката?
- При плажа на „Топола“.
- Значи, не е проблем! Мога да дойда още тази вечер!
Спрях да вървя и я изгледах. Момичето изобщо не се шегуваше, само дето не бе в час, че аз не бях спал все още с жена. Почувствал се за момент несигурен, уточних:
- Кофти е, че тримата сме в една палатка! Искам да дойдеш, но ще е неудобно да правим каквото и да било!
Все едно всяка вечер правеше любов с нов мъж, Лидка предложи:
- Можем да идем на плажа! През нощта няма да има никой, за да ни пречи!
- Става! – уж безразлично се съгласих, но стомахът ми се сви от вълнение.
След гезмето, както винаги се метнахме на стария „Москвич“ на Цецо, който ни водеше до палатката вечер и ни вземаше на другия ден след обяд. С нас се качи и Лидка, а момчетата ме гледаха с любопитство и лека завист. Като пристигнахме слязохме и тръгнахме към палатката. Аз казах на двамата си приятели, че ще ходя да се къпя с новата ми приятелка, а Камен се пошегува:
- Ако искате и ние да дойдем?
- Както искате! – почти зарадван отвърнах, но Лидка наклони глава настрани:
- Момчета! Я си стойте в палатката! Ние ще се къпем голи, а аз не обичам да се събличам пред повече от един мъж!
Камен и Вальо се спогледаха и въздъхнаха с такава явна завист, че нямаше нужда от коментар. Двамата с Лидка се спуснахме по пътечката към плажа и веднъж стъпили на пясъка, започнахме да се събличаме. За моя радост нямаше луна, но въпреки това всичко се виждаше достатъчно добре. Аз първи влязох в топлата вода и заплувах навътре. След мен грациозно се понесе Лидка, настигна и ме задмина без усилие. Тя определено плуваше по-добре от мен, а изглежда и други работи бе научила вече. Чувствах се несигурен и много ми се щеше, отнякъде да се появят хора по плажа. Това, за което по цял ден говорехме с приятелите ми и към което се стремяхме, изведнъж бе станало реално, а аз бях неподготвен. Лидка влезе доста навътре в морето, а на връщане щом стигна до мен ме прегърна. Усетих голите и гърди, допрени в кожата ми и замрях. Целунахме се и след това тя ме хвана за ръката:
- Ела на пясъка! Искам да се любим!
Тя бе тъй красива в този момент, тъй непринудена и истинска, че останах без дъх. Крачех след нея и се възхищавах на голото и тяло, но не усещах никаква възбуда. Бях като ритнат между краката и не знаех, как да изляза от положението, без да се изложа. Когато тя ме прегърна и легнахме на пясъка, изпъшках:
- Не съм сигурен, дали ще се получи! Преди два дни скъсах с приятелката си и сега се чувствам малко кофти! Все тя ми е в главата…!
- Какво от това? Може да си представиш, че се любиш с нея! Аз няма да ти се сърдя!
Тя ме обгърна като топла морска вълна, но аз се отдръпнах. Момичето ме изгледа, надигна се и започна да се облича. Погали ме по перчема и въздъхна:
- Ще се прибера в Каварна! От тук са около десетина километра!
- Прощавай! – смотолевих и я оставих да си тръгне нагоре по баира.
Влязох в палатката, а Камен запита:
- Къде е гаджето, братле?
- Тръгна си!
- Браво! – изръмжа той – Все мислех, че си кютук, но ти съвсем ми събра очите тази вечер! Изчука хубавото гадже и го пусна да си ходи само! Да беше го изпратил поне!
- Не съм правил любов с нея! Нещо не бях на кеф!
- Сериозно?! – надигна се и Вальо – Ти си направо луд за връзване, приятелю! Веднага се обличам и отивам да я изпратя! Ако се навие, няма да се дърпам като теб!
Дали от изявлението му или от елементарна ревност го спрях:
- Аз ще я изпратя! Дойдох, само да пийна малко вода!
Вдигнах тубата с топла, вмирисана на пластмаса вода и отпих. После се измъкнах от палатката и хукнах след Лидка. На втория голям завой преди селото я настигнах. Тя чу стъпките ми, обърна се и ме изгледа любопитно. Приближих и я прегърнах. Там импулсивно се свлякохме на асфалта и правихме любов, дори без да се събличаме. Изобщо не ми мина през ума, че може да мине някоя кола по пътя. Нагрятото шосе бе твърдо и неудобно, но Лидка ме бе поела също като морето и бяхме загубили усещанията си за време, място и други подробности. Имах чувството, че едва сега разбирам, какво е да си жив…!
- Сега накъде? – запита тя, след като свършихме и тя се надигна.
- Не се прибирай в Каварна! – помолих я с виновен глас.
- Къде ще изкараме до сутринта?
- На плажа! Сега е топло, а можем пак….!
- Да, можем! И без това трябва да измия кръвта от краката си! – посочи към струйката кръв, стекла се по вътрешната страна на едното си бедро.
- Но ти…? За пръв път ли ти беше? – зяпнах от изненада.
- Да вървим, да се къпем! – дръпна ме за ръката тя – До сутринта можем да повторим и да потретим!
Следващата вечер на гезмето крачех като собственик на целия свят. Лидка се бе прибрала в Каварна, но обеща да дойде още на следващия ден. Двамата ми приятели се бяха смълчали необичайно. Както винаги момичетата зад нас се закачаха, но аз дори не се обръщах към тях.
- И все пак си луд за връзване! – рече Камен, обърна се и разблъсквайки момичетата хукна обратно по пътя.
Вальо ме изгледа мълчаливо и се понесе след него. Останал сам на шосето, не знаех какво да правя. Докато се чудех, да продължавам сам или да се прибирам, видях Камен да приближава, прегърнал едно доста грозничко момиче. След тях, няколко крачки по- назад ги следваше Вальо. Щом дойдоха до мен, Камен ми нареди:
- Тази вечер ще спиш с Вальо в палатката! Плажът е за нас с Росица! Разбрахме ли се?
- Нямаш проблем! – кимнах, а Вальо допълни:
- А утре вечер е мой ред на плажа! Има едно момиче, дето съм сигурен…!
След нея вечер, съвсем другарски си разделихме плажа с приятелите ми. Докато ни изгонят от ресторанта, по една съвсем прозаична причина, всеки от нас излизаше вечер само с едно и също момиче. После правехме любов до сутринта, всеки на своя кът от плажа. В палатката никой не влезе до края на лятото. Не само аз, но и приятелите ми бяха луди за връзване. Лятото си отиваше, казармата ни очакваше и не искахме да губим дори миг от сладостите на живота. Когато към края на септември разбрахме, че и трите ни момичета бяха забременели, с огромно нетърпение зачакахме повиквателните за казармата. Вероятностите да станем бащи или да пазим родината изобщо не бяха сравними! По онова време ние бяхме повече патриоти, отколкото ….. луди за връзване!
Красимир Бачков