Когато Тончо се запозна със Снежана, той се представи като летец, останал без работа заради побой над един от началниците си. От малък обичаше самолетите и всичко свързано с тях, знаеше тактико-техническите характеристики на множество военни и граждански самолети и боравеше с термини, типични за авиацията. Бедата бе, че в училище изобщо не му вървеше математиката и летенето си остана само негова несбъдната мечта. Иначе, като пасажер се бе возил повече от достатъчно, за да е наясно с всичко на борда на един граждански самолет. По характер Тончо бе заплес, мечтател и добряк, затова често си патеше от фалшиви приятели и колеги. Непрекъснато сменяше работата си, защото всичко му омръзваше скоро. Когато се хвана в тази куриерска фирма като шофьор и видя Снежана разбра, че това момиче е нещо много специално. Тя беше диспечер и раздаваше пътните листи на шофьорите – куриери. Гласът и звучеше тихо и омайващо, кафявите и очи бяха с някакъв черешов оттенък и когато го погледнеше, нещо в стомаха му припарваше от удоволствие. За беда почти всеки от седемте други куриера във фирмата изпитваше подобни чувства към чаровната диспечерка.
Един ден след като пое на път, Тончо се върна в офиса на фирмата, защото си бе забравил телефона. Още от коридора чу как Коко, едно пъпчиво копеле, на висок глас му се подиграва:
- Тончето лети, но само на метла, като баба Яга! Що му се връзваш на лъжите не разбирам? Ако бе наистина пилот, шофьор на бус тук ли щеше да е сега? Знаеш ли, колко ценен е един пилот и как моментално биха го взели на работа в някоя авиокомпания?
- А защо ще лъже? – тихо и напевно се чу гласът на Снежана.
- За да ти завърти главата! Щото си готина и на него му се ще да му излезе късмета! Впрочем, същото искам и аз, но не лъжа като разпран за щяло и нещяло!
Тук вече Тончо не издържа и като застана до отворената врата рече:
- Голям боклук си ти, Коко! Говориш зад гърба ми, като селска клюкарка! Можеш ли да докажеш, че не съм пилот?
- А ти можеш ли да докажеш, че си?
- Разбира се!
- По кой начин?
- Още утре мога да представя удостоверение А – 1 за пилот на товарен и пътнически самолет!
- А ако не го представиш? Какво правим тогава?
- Нищо! Аз и не смятам да го показвам на такъв като тебе!
Коко се ухили широко:
- Опааааа! Балонът се спука! Няма да го покажеш, защото не притежаваш такъв документ! Хайде, разкарай се лъжец смотан!
Тончо влезе в офиса и взе телефона си от бюрото. Снежана се усмихна и го успокои:
- Не обръщай внимание на Коко! Той и с другите се заяжда! Аз ти вярвам, че си пилот!
Тончо преглътна с усилие и прошепна:
- На този дръвник не бих показал нищо, но на теб ще ти покажа удостоверението! Само, че не е в квартирата при мен, а във Варна, при родителите ми. Като си ходя следващата седмица през почивката, ще го взема.
- На мен ми е все едно, дали имаш или не удостоверение! Важно е, че усещам нещо наистина летящо в теб! Като заговориш за самолети, се променяш целият! Ставаш един такъв…!
- Какъв?
- Ами такъв – готин!
На Тончо му идеше да подскочи от радост, но запита:
- Какво ще кажеш, да идем на кино в МОЛ – а довечера?
Снежана направи тъжна физиономия:
- Довечера съм заета с тоалета на сестра ми! Ще се омъжва другия месец и трябва да обикаляме разни магазини за тоалетите и. Ако искаш обаче, можем да идем на кино в петък вечерта?
- Дадено! – смигна Тончо и излетя от офиса.
През целия ден, докато обикаляше адресите за доставки, той се чудеше как да се снабди с фалшиво удостоверение за пилот. Не познаваше истински летец и дори не бе виждал как изглеждаха документите им. Едва вечерта му проблесна надежда. Досети се за Радо, едно симпатично програмистче, с офис точно срещу квартирата му. Веднъж Радо му бе показал фалшива банкнота от сто евро. Тя си имаше воден знак и изглеждаше толкова истинска, че Тончо би я приел за такава. Тогава Радо му смигна тарикатски и заяви, че не е проблем да се фалшифицира банкнота или някаква диплома, стига да не те хванат после.
Вечерта Тончо успя да завари Радо все още в малкото му ателие.
- Нещата са на живот и смърт! – започна той – Хванал съм се на бас за хилядарка, че имам удостоверение за пилот А -1! Трябва да ми направиш такова, защото иначе горя!
Радо го изгледа замислено:
- Проблемът е, че не знам как изглежда това удостоверение! Намери ми един образец и може да решим нещата!
На следващия ден Тончо разнесе пратките бързо и в оставащите два часа се насочи към аерогарата. Провървя му, защото на сектор „пристигащи“ пред него излязоха двама истински пилоти, с куфарчета в ръка. Той застана пред по-възрастния и помоли за един въпрос. Пилотът махна за довиждане на колегата си и делово заповяда:
- Казвай, момче!
Тончо разказа всичко както си беше, без да уточнява къде работи. Пилотът го изслуша и поклати глава:
- Разбирам подбудите ти, но смятам, че си на грешен път! Ако момичето в което си влюбен те харесва, едва ли ще има значение дали имаш книжка за летец! Нямам право да ти давам удостоверението си, дори само за оглед! Бих те насочил обаче към едно място в интернет, където твоя приятел може да види този и други подобни документи!
Пилотът написа адреса на едно листче и го подаде на Тончо с думите:
- Лъжата все някой ден ще изплува! Ако държиш да не разочароваш любимата си, не се занимавай с глупости! Просто признай, че си излъгал, за да я впечатлиш! Сигурен съм, че това ще и хареса повече от всякакво удостоверение!
Ухилен до уши, Тончо благодари и хукна към буса. След малко беше при Радо и нещата тръгнаха. Два дни по-късно Тончо държеше в ръцете си удостоверение А – 1 с неговите имена и сърцето му щеше да изскочи от гърдите от вълнение.
Случи се петък, деня в който щяха да ходят на кино вечерта със Снежана. Когато си взе пътния лист, Тончо нарочно се забави, за да изчака Коко да дойде. Когато колегата му застана пред Снежана, Тончо и показа удостоверението и запита:
- Виждаш ли този документ, на чие име е издаден, Снежи?
- Ти действително си пилот, Тончо! Аз не съм се и съмнявала в това!
Коко се ухили иронично и отбеляза:
- Всеки може да си изкара фалшив документ за всичко! А дори да си пилот, значи си толкова некадърен, че вместо самолет си принуден да караш товарен бус! Това е наистина трагично, колега! На твое място изобщо не бих се хвалил!
Денят измина бързо и вечерта Тончо посрещна Снежана пред МОЛ -а. Двамата гледаха един приятен филм и после седнаха в едно заведение, да хапнат сладолед. Приказваха си за всичко и се чувстваха прекрасно, докато в един момент Снежана посочи към двама мъже, облечени в пилотски униформи:
- Виж, това е чичо ми! Той също е пилот като теб!
Тя се надигна, сложи двете си длани във фуния пред устата и викна:
- Чичо Мони!
Единият от авиаторите се обърна и в него Тончо позна пилотът, когото бе молил за удостоверение преди три дни. Мъжът хвана за ръката колегата си и двамата дойдоха до тях. Снежана представи Тончо и когато той изчервен от притеснение подаде ръка, летецът спокойно го поздрави:
- Здравей, колега! Не съм те виждал отдавна! Все за немците ли продължаваш да летиш?
Преди Тончо да отговори, телефона на летеца звънна, той целуна по главата племенницата си и заедно с колегата си се отдалечи. Останал без дъх, Тончо не разбра как заедно със Снежана излязоха от МОЛ – а и се насочиха към близкия парк. Разхождаха се докато съвсем се стъмни и седнаха на една пейка, пред малко езеро. Неуверено Тончо сложи ръка върху рамото на момичето, а тя призна:
- Признавам, че преди да видим чичо ми смятах, че не си летец, а само искаш да си такъв! Така, за да ме впечатлиш! Прощавай!
Тончо бръкна в джоба на якето си, извади удостоверението и бавно го накъса:
- Ти прощавай, защото те излъгах! Документа наистина е фалшив! Освен летец, чичо ти е толкова голям човек, че само можеш да се гордееш с него!
Очите на Снежана бяха огромни, топли и приближаваха, докато устните на двамата не се сляха. По-късно, като се прибираха, тя каза:
- Все пак, за мен ти си най-истинския летец на света! Пилотите като чичо Мони летят на самолети, а ти летиш в душата си! Това според мен е по-ценно! Кажи, толкова ли ти харесвам, че си направи фалшив документ за пилот?
Тончо спря, прегърна я и преди да я целуне каза:
- Толкова те харесвам, че преди да те срещна само си мечтаех за летене! С теб мога да летя винаги и навсякъде, а това е невероятно!
- При това не ти е нужен никакъв документ! – закачливо му смигна тя.
Целувката на двамата бе тъй дълга, че и на двамата им се зави свят, също както става при летене!
Красимир Бачков