ОТНОСНО ЧОВЕКА …

време за четене: 2 мин.

5.

  Прибирам се по обяд от работа и виждам на тротоара, как някакъв шишко слага вода в бидона на един уличен автомат за кафе. Моментално направих асоциация с автомата в училище, който преди няколко години махнаха, защото съда за вода бе зеленясал и вътре само дето липсваха  попови лъжички.

  • Има ли жаби в бидона? – подхвърлям, минавайки край него, а той се усмихва добряшки и отвръща:
  • Скачат…!
  • Хвани ми две, да ги опържа за обяд!

Шишкото пълни чаша с кафе и ми я подава:

  • Заведението черпи! Жабите свършиха, щото са деликатес! Пийни си кафенце!
  • Мерси! Не пия кафе!
  • Кажи, какво да ти налея тогава! Горещ шоколад, какао…? За реклама на фирмата!
  • Благодаря, но ще откажа! Нямам доверие на водата в бидона!
  • Ееее! Като няма да си вярваме, защо сме хора? Няма да се лъжем за сефте, я! Да не сме депутати!

Той смига приятелски и аз продължавам по пътя си. Докато чакам светофара на кръстовището да светне зелено, до мен застава една стара позната. Хили се дяволито и казва:

  • Ей, Осмият! Къде пак си тръгнал ? Ще се пенсионираш и няма да поумнееш!

Разбирам, че е чела откровенията ми във Фейса и недоумявам:

  • Защо?
  • Защото не си струва да се хабиш на вятъра! Хората са неблагодарни, а в този клюкарник е пълно с хейтъри! Като имаш нещо толкова ценно, го пази за себе си! Няма нужда да отваряш очите на слепите! Те така или иначе няма да те разберат! Нали се сещаш за онази поговорка? – Направи добро, да изядеш л..но!
  • До известна степен си права, но аз съм на друго мнение!
  • Знам, прочетох какво мислиш! Според мен грешиш!

Спирам и влизам в кратък режим на обяснение. С колежката се познаваме отдавна и знам, че си струва да поговоря с нея.

  • Имаше един дълъг период в живота ми, когато заспивах със страх и се събуждах със страх! Не за себе си, а за много близък човек! Стана така, че Бог и няколко добри хора ми помогнаха, и страха свърши! Сега виждам, как сума ти народ е стресиран, заради тая измислена пандемия! Опитвам се и аз да помогна на уплашените, да ги успокоя и да им посоча истината! Смятам, че им дължа това!

Колежката  ме поглежда сериозно и отвръща:

  • Знам, за какво говориш! Сигурно си прав за себе си, но имай предвид, че не дължиш нищо на никого! Този вирус го карахме есента с мъжа ми! И ние бяхме луднали, но го изкарахме без последствия. Малко по-кофти е от обикновен грип и минава  около месец, докато се оправиш съвсем. Като добавиш и истериите, които раздухват от телевизора, е страшничко…! Я кажи нещо от оня свят! Дето накрая ги пишеш с големите букви!

Казах и следното:

  • НЕПРИЯТНО  Е,  ЧЕ  НЕ  ЗНАМ  КОЛКО  ЩЕ  ПРОДЪЛЖИ  ТАЗИ  ВОЙНА! ХУБАВОТО  Е, ЧЕ  ЩЕ  СВЪРШИ,  А  ПОБЕДИТЕЛИ  ЩЕ  СМЕ НИЕ! ДРУГ  ВЪПРОС  Е,  КОЛКО  ОТ  НАС  ЩЕ  ВИДЯТ  КРАЯ  И ….!

ОСМИЯТ

Вашият коментар