В Жени имаше толкова много енергия, че ако се бе родила през деветнадесети век, щяха да я изгорят на клада, като вещица или да я убият с камъни! Ако живееше в лудия, пълен с войни двадесети век, щеше да е партизанка, шпионка или обикновена курва. Обаче тя имаше нещастието да се роди в едно време, в което никой не бе сигурен дали е мъж или жена, дали да води война с останалите или със себе си. Разбира се, можеше да си трае, като здрава ябълка в щайга с гнили ябълки, но това просто не бе в характера и. Тя трябваше, беше длъжна да избоде очите на всички с егото си, със собствената си неподправена наглост, за да не остане дори един човек, който не би я запомнил. Тя искаше да доминира над всички и до голяма степен го постигаше! Родителите и бяха от тия новобогаташи, забогатели за месец и самозабравили се от това. Тя открито ги презираше, защото знаеше как са получили богатството си. Това я караше да ненавижда всички партии, далавери и машинации за крадене на пари. Тъй като всичко материално и бе осигурено, тя доброволно се бе отказала от него. Ходеше облечена с пуловер и джинси, купени от магазин за дрехи – втора употреба и то с пари, изкарани от нея с труд. Това я правеше до голяма степен независима и дори джобните си пари не получаваше от родителите си. Помагаше в подреждането на един склад за зеленчуци в края на улицата, където живееше и припечелваше достатъчно, за да задоволява скромните си нужди. Жени не беше лигла, като повечето момичета от класа и. На училище не я водеха родителите и, както половината от момичетата в нейния клас, защото тя бе избрала да се придвижва с автобус на градския транспорт. Така денят и се струваше по-пълноценен и истински. Виждаше много хора, понякога усещаше настроенията им и особено болката. Тя много лесно се забелязваше в приведената фигура на някой неудачник, в тъмните кръгове на недоспала жена и дори в стотинките за билет, които някой пътник припряно броеше. Това беше живият живот, а там илюзии нямаше.
Един ден, на връщане от училище тя видя Ган. Той стърчеше в началото на автобуса и внимаваше да не удари главата си в ръчките за отваряне на люка, на покрива на автобуса. Тениската му бе толкова дълга, че би и стигнала до петите, ако я облечеше. В едната си ръка държеше протъркана баскетболна топка, а с другата се държеше за дръжката на покрива. Той се опитваше да гледа през прозореца към улицата, но дори това му бе трудно при неговия ръст.Жени бавно тръгна към него, сякаш привлечена от силен магнит. Никога до сега не и се бе случвало, да хареса момче от пръв поглед. Стигнала до него, тя го изгледа отдолу нагоре и изтърси:
– Все бях виждала високи хора, но такъв самоходен прът за пръв път виждам!
Ган се усмихна толкова обезоръжаващо, че на нея и се доплака. Тя прехапа долната си устна и призна:
– Аз по принцип съм си лоша, но когато видя нещо хубаво и чисто, просто се чувствам длъжна да го оплескам!
Момчето поклати глава:
– Няма истински лош човек, който би го признал! Ти просто търсиш повод да се запознаем, нали?
– Да! Едва, когато го каза, го разбрах!
Ган пусна ръката си от дръжката и я подаде:
– Казвам се Ганчо!
– Аз съм Жени! – отвърна тя – А може ли да ти викам Ган?
– Става!
– Баскетбол ли тренираш?
– Не! Играя само за удоволствие!
– Защо? Биха те взели във всеки отбор с тоя ръст!
– Знам! Постоянно ми досаждат с предложения да играя.
– Защо се дърпаш?
– Така! – наклони глава встрани момчето – Да играя сам е спокойно и хубаво. Да си в отбор е много натоварващо! Играеш с много хора, винаги за победа и трябва да се съобразяваш с всички! Това разваля удоволствието от играта.
Жени го изгледа внимателно и се съгласи:
– Май си прав! А не ти ли е трудно да се целуваш с момичетата?
Топлата му усмивка пак я хвана неподготвена:
– Не, защото не ми се налага! Никое момиче не ме е харесало до сега!
– Не може да бъде!
– Може!
– Щом казвам, че не може, значи не може! – натърти тя – Ето, сега аз казвам, че те харесвам! Ще ме целунеш ли?
Ган притвори и двете си очи. Когато ги отвори, Жени го гледаше все тъй предизвикателно. Той поклати глава:
– Казваш го само, защото ме съжаляваш!
Тя не се съгласи:
– Не е така! Ти просто ме придърпа към себе си!Някак необяснимо….! И сега единственото нещо което искам, е да ме целунеш!
– Къде? Тук ли?
– Защо не?
– Ами…! – той се бе изчервил и с рошавата си, щръкнала на всички посоки коса приличаше на чичко Тревичко. Край тях няколко пътника с любопитство ги наблюдаваха. Това накара Жени да действа импулсивно и без да изневерява на опърничавата си природа, вдигна ръце, хвана го за ушите и му наведе главата. Целуна го доста нескопосано, от което той преглътна и я загледа с невярващ поглед. Пътниците край тях се усмихваха. Жени ги изгледа възмутено и им показа среден пръст. Това не впечатли никого, разбира се. След малко автобусът намали и Ган се насочи към вратата.
– Ще слизаш ли? – запита Жени.
– Това е моята спирка! – отвърна той.
– Добре! Тогава ще сляза и аз.
От този ден двамата станаха неразделни. Любовта им бе странна, необяснима и щура. Двамата ходеха на баскетболните игрища в двора на училищата след часовете и там се надпреварваха да вкарват кошове. Щом се стъмнеше Жени се гушваше в Ган и започваха да се целуват. Когато вече не издържаха на обзелата ги страст, тя го хващаше за ръката и го дърпаше към някое скрито място, където диво правеха любов. Фактът, че родителите и притежаваха три хотела, където винаги можеше да иде безплатно нямаше значение. Тя не зачиташе нищо, освен собствените си желания. Отскоро бе започнала да се съобразява и с Ган. Да му отстъпва за нещо дребно и правеше особено удоволствие. Жени без да иска разбра, че при любовта бе по-важно да даваш на човека до теб, отколкото да получаваш. Това я направи някак по-кротка и отстъпчива. Родителите и видяха промяната у нея и когато майка и запита на какво се дължи тя, Жени небрежно отвърна:
– Вече си имам гадже!
Вместо да попита кое е момчето, майка и присви очи:
– Никакви гаджета! Каквато си изтървана няма да разбереш, как ще ти надуят корема! Знаеш ли каква апетитна хапка си за много момчета, Жени? Всеки би те преследвал заради милионите, които ще чопне в наследство после! А ти остава година и половина училище още!
– Това няма значение, както и презрените ви пари! И ако искаш да знаеш, приятелят ми изобщо не е в час, че сте милионери! Той е с мен заради мен, а не заради богатството ви!
– Така си мислиш ти! Но се лъжеш, момиче! От днес ти забранявам да се виждаш повече с него! Разбра ли?
Жени я изгледа с такова пренебрежение, че майка и почервеня от яд. И докато тя се чудеше, как да реагира, Жени каза:
– Забраняваш ми да се виждам с момчето, което обичам, без дори да си го видяла, и без да знаеш нищо за него?! Това показва, колко малко ме познаваш и колко си жалка, мамо! За да разбереш, че вече съм голям човек и мога сама да решавам важните неща в живота си, напускам тази къща! Ще намеря къде да отида, както намерих как да си заработвам джобните пари! Нещо да кажеш?
Майка и се усмихна иронично и поклати глава:
– Не ми прави на инат, момиче! Знаеш, че парите са власт и сила! Ако решим с баща ти, за нула време твоя приятел ще бъде разкаран по един или друг начин! Не ме карай да тръгвам с лошо!
Жени дори не и отговори. Тя събра в един сак малкото си дрехи, прибра в една торба учебниците си и тръшна вратата след себе си. Обади се на Ган и още същия ден се премести при него. Той живееше в един панелен апартамент на края на града, заедно с майка си и по-малкият си брат. Приеха я като своя дъщеря в скромното си жилище.
Така изминаха няколко дни. Една сутрин обаче Ган не се прибра от магазина, където бе отишъл за хляб. Беше малко преди обяд и когато той се забави много, брат му излезе да го търси. След малко позвъни на Жени и разтревожено и съобщи:
– Разбрах, че до пазара двама мъже са пребили Ган. Преди малко го е взела линейка. Тръгвам към спешно отделение в близката болница!
– Идвам веднага! – отвърна тя и скочи. Втурна се към вратата и бяга по целия път към болницата. Когато намериха окървавеният и със счупена ръка Ган, той се усмихна тъжно:
– Предупредиха ме, че ако не се разделя с теб, следващия път ще ме убият!
Тя стисна зъби така, че скулите и побеляха.Тихо отрони:
– Следващ път няма да има!
Два дни след това, по всички телевизии показаха извънредни репортажи за семейството и. Жени бе отишла в специализираните служби и бе разказала всичко, което знаеше за престъпното натрупване на богатството, на родителите си. След акцията органите откриха и други престъпления, вършени от семейството и. Задържаха майка и, а баща и успя да се укрие някъде. Репортерите я чакаха пред входа на панелния блок и когато тя се прибираше от училище и задаваха различни въпроси. Тя не им обръщаше внимание, но когато една изключително нахална журналистка запита защо е постъпила така, Жени се усмихна и отвърна рязко:
– Направих го от любов!
– Към кого? – блеснаха очите на журналистката.
– Към истината и към всички нормални хора! – отвърна момичето и се прибра.
Повечето от зрителите, гледали предаването не разбраха нищо. Те продължаваха да живеят в света на лъжата и не можеха да проумеят, защо на някого му е притрябвало да тръгва по трудният път на истината, та дори да е само от любов.
Красимир Бачков