- Всъщност, хората не са толкова лоши, Васко! – тихо каза Ангел, докато вървяха по тротоара на голямата улица.
Двамата мъже се бяха срещнали случайно, но продължиха заедно към центъра на града. Те бяха съученици и не се бяха виждали почти тридесет години.
- Не са, само докато имат полза от теб! – отвърна Васко.
- Донякъде си прав, но само донякъде! Всеки човек е изтъкан от добри и лоши мисли, и намерения. Всеки е като книга или филм! Ако погледнеш на едно място във филма, ще видиш радост, целувки, любов и добро настроение! Ако превъртиш малко, ще се натъкнеш на болест, отчаяние, подлост, страх и дори смърт! От значение е, на кое място си пуснал филма!
Васко спря на едно място и с крива усмивка изпъшка:
- Животът е нещо различно, приятелю! Това не ти е филм, да си го превърташ само на хубавите места! Щеш- не щеш, поемаш и ударите под кръста, и целувките! Гледаш филма до край! Разбираш ли?
- Какво има за разбиране? – повдигна вежди Ангел – На теб не ти е провървяло с една жена, после с втора! Не ти е потръгнало и в службата! Накрая си се разболял! Болестта ти е следствие на проблемите ти! Нали знаеш? Отстрани причината и следствието ще се промени!
- Кой знае? – поклати глава Васил – Възможно е другите да са прави, а аз да греша! Не може за всичко да съм прав, а останалите да са злодеи!
- И тук има известна истина! Щом си стигнал до това заключение, вече не ти остава много…!
Васил погледна Ангел с няма молба.
- Бих ти помогнал, но не знам как! – разтвори ръце Ангел – Само кажи какво да сторя, за да се променят нещата при теб и ще го направя! Не съм забравил, че съм ти длъжник!
- Какъв длъжник си ми? – усмихна се тъжно Васил – Деница просто избра теб! Аз не държах на нея, колкото ти!
- Вярно е, но ако бе пожелал, тя щеше да е твоя! Дори само да бе преспал с нея, щеше да е от огромно значение за мен! Сигурно след това нямаше да я погледна дори! Ти не го направи, макар тя да те искаше!Така тя стана моя жена по-късно! Не мисли, че съм неблагодарник! Тя беше първата ми любов и след като ти ми освободи пътя, получих това, което исках най-много в живота си! След това дойдоха децата и нещата се оправиха!
Васил го изгледа любопитно:
- А как стоят нещата при вас? Щастлив ли си от това, че се ожени за първата си любов?
Ангел прокара пръсти през оредялата си вече коса и призна:
- Сам не знам! Първите две години беше истински ад! На няколко пъти се разделяхме! Ту приятели ни събираха, ту родителите ни! Едва когато тя забременя с Борко, сякаш се успокои. После пак нещо я прихваха и тогава заченахме Мимето. След раждането на дъщеря ни, всичко се промени! Деница сякаш изтрезня от едно продължително пиянство! Веднъж призна, че макар теб да е обичала, аз съм бил нейния правилен избор в живота!
Двамата се отклониха и по една алея навлязоха в малка градинка. Седнаха на една пейка и помълчаха известно време. Пред тях прехвръкваха гълъби и врабчета, кълвяха нещо по плочите и отлитаха. Малко момченце буташе пластмасова пъстра играчка и бръмчеше като мотор. Ангел се обърна и предложи:
- Защо не зарежеш всичко? Отиди на ново място и не влачи след себе си старите проблеми! Опитай отново!
- Бих го сторил! И на мен ми е минавало през ума! Проблемът е, че не съм здрав, а лечение за тази болест няма! – прошепна Васил.
- Абсолютно сигурен ли си? Защо трябва да вярваме сто процента на лекарите? Та те също са хора и също грешат! Опитай алтернативно лечение!
- Какво да е то?
- Откъде да знам? Иди в планината, набери разни билки, пий ги! Ако трябва си направи колиба от клони в гората и живей в нея! Счупи това криво огледало, в което се оглеждаш! Направи нещо различно, пък дори да е неразумно! Важното е да има полза! И не упреквай другите за твоите неуспехи! Хората могат да бъдат както лоши, така и добри! От теб зависи, как ще се отнасят към теб!
Васил рязко стана и протегна ръка към приятеля си. Ангел я стисна и също се изправи.На раздяла заръча:
- Ако някой ден все пак имаш нужда от нещо, ми се обади!
Времето минава по-бързо, отколкото хората усещат. Пролетта и лятото се изнизаха, все едно не бяха два сезона, а два часа. Един ден в края на октомври, телефонът на Ангел позвъни и когато той го вдигна, отсреща се обади Васил:
- Когато говорихме последно, ти каза, че мога да ти се обадя, ако имам нужда! Така ли е?
- Казвай! – отвърна спокойно Ангел.
- Ами, имам нужда да почерпя! Ще излезеш ли, да се видим в града?
- Разбира се! С най-голямо удоволствие!
Двамата се срещнаха отново в центъра на града. Васко помоли първо да се отбият в една църква наблизо, за да запали свещичка. След това отидоха в една пицария и заръчаха големи пици и бира.
- Казвай, какво става! – блеснаха от любопитство очите на Ангел.
Васил отпи от бирата и поклати глава:
- Направо не е за вярване, друже! След нашият разговор в края на зимата, събрах малко дрешки в един сак и отидох на автогарата. Взех си билет за първия автобус,който видях насреща.Така се отзовах в Хасково, а после в едно затънтено село, с единадесет жители. Настаних се в една полусрутена, изоставена къща и зачаках болестта да ме довърши. След няколко дни видях петте старци и шестте баби, които ми бяха съседи. Първи дойде един истински мъж, който едва ходеше, подпрян на нещо като тояга.Помоли да ида до града, да пусна няколко писма до децата и внуците му. Даде ми всичките си пари, за тая скромна услуга. Естествено не ги приех. Преди да тръгна се обадиха още няколко души, все за незначителни услуги. Тогава разбрах, че на тези хора също не им бе лесно, но не се предаваха. Свърших, каквото трябваше и се върнах. Бях тридесет години по-млад от най-младия старец там и реших да помогна и за други неща. Така, без да разбирам от строителство поправях покриви, ковах огради, зидах с глина печки и цепих дърва. Старците и особено бабите ми приготвяха разни чайове и настойки. Почти всеки ден си пийвахме я ракийка, я винце! Там го правят от ягоди и боровинки! Бас хващам, че не си пил такъв еликсир! И дали от работата или от билките, болките ми започнаха да затихват! Бях много нужен на тези единадесет човека и не ми оставаше време, да мисля за болестта си. Някъде в средата на август, от една махала наблизо ме извикаха да помогна за ремонта на един джип. Аз от двигатели нищо не разбирам, но отидох. Повредата се оказа елементарна, защото се виждаше теч на бензин и аз я отстраних. Там се запознах с една жена. Мъжът и бе починал на някакъв строеж в Германия. След няколко дни жената сама дойде при мен. Роднините и, заедно със старците от нашето село бяха решили да се съберем заедно. Тя ми го каза простичко и представи си, аз приех. Преди седмица ми съобщи, че ще имаме дете. Буквално полетях от радост, Ангеле! Дойдох тук, за да продам имотите, които ми останаха и да се видя с теб! Бързам, час по-скоро да приключа, за да се върна при моите хора! Какво ще кажеш сега, а?
Унесен, Ангел се усмихна:
- Не знам, какво да кажа! Да ти кажа, че се радвам за теб, ще прозвучи като клише! Ако трябва да призная, всъщност ти завиждам! Защото през това време се разделихме с Деница. Толкова ми е настъпано, че дори не ми се говори за това! Хората май са прави, че насила хубост не става…!
Васил го тупна по рамото:
- Я не увесвай нос! Нали сам ми даваше кураж, преди няколко месеца само? Ти поне си здрав и имаш деца, заради които да се държиш изправен! Вземи се в ръце, приятелю!
Двамата си поръчаха още бира. По едно време Ангел запита:
- А дали ще се намери и за мен някоя жена, като тая твоята, ако дойда при теб? Тази твоя история ми завъртя главата повече от бирата!
- Не знам, за друга вдовица! Обаче, това не пречи да дойдеш! Там хората са задружни, а не като тук! Вярно, бедни са, стари са, но си помагат едни –други! Може нещо да измислят и за теб!
Когато напускаха пицарията, Васил запита:
- Какво остава последно? Идваш ли с мен?
Ангел го прегърна и прошепна в ухото му:
- За мен е твърде късно, приятелю! Животът е твърде къс, за да го превръщам в сериал! На теб най-после ти е излязъл късмета, а аз моят го проиграх отдавна!
Двамата се разделиха и поеха в различни посоки. Също като повечето хора, в този голям град.
Красимир Бачков