ПРОШКАТА

време за четене: 3 мин.

  • Христаки! – провикна се баба Агапе от външната порта – Ела, че една от твоите фоги те търси!

Зад черчевето на боядисаните в синьо прозорци, от втория етаж на къщата надникна възрастен мъж, с побеляла гъста брада. Той сложи длан над очите си, за да може да види по-добре кой го търси, но слънцето печеше право срещу него и не му позволи.

  • Маман пуц! – изръмжа някаква самоделна псувня той и бавно започна да слиза по скърцащите дървени стъпала. Излезе леко накуцвайки и изгледа мълчаливо застаналия пред портата млад мъж. Баба Агапе поглеждаше ту мъжа си, ту младия мъж с любопитство. Старецът я побутна да се прибира и запита:
  • Какво искаш, момче?
  • Аз за лодката! Нали я продаваш, та рекох да се видим, да поговорим!
  • Мастика носиш ли?
  • Не.
  • За какво ще говорим, тогава? Лодка се продава на чаша мастика, ей там под лозата!
  • Прощавай, барба Христаки! С изстудено узо не става ли? – извади от една найлонова торбичка бутилка запотено от студ узо мъжът.

Старцът наклони глава на една страна, примижа с едното око и рече:

  • Голям тарикат го даваш, а? Ще искаш много да свалиш от цената, нали?

Младият мъж се усмихна  кротко:

  • Само, колкото да стане пазар, барба Христаки!

Старецът го покани с широк жест и двамата се настаниха на две дървени пейки, до къщата. Над тях се бе разпростряла голяма, стара асма, цялата отрупана с гроздове. Веднага щом седнаха, баба Агапе сложи две мътни водни чаши пред мъжете и започна да реже домати за салата. Двамата се чукнаха и отпиха от узото. Питието бе скъпо и добре изстудено, затова старецът се поглади доволно по корема.

  • Написал съм цената при лодката! Струва девет хиляди и нито стотинка по-малко! Имаш ли парите?

Младият мъж извади малка, кожена чантичка и я отвори. В нея бяха надиплени много зеленикави банкноти от по сто лева.

  • Давам пет хиляди в брой! Все пак лодката е стара, моторът също!

Старецът си поглади брадата, сипа си узо в чашата, отпи и заговори:

  • Това не е само лодка, това е занаят! Това е живота ми! С него съм гледал жена и три деца до сега! Вярно, не е в първа младост, но лодката си струва! Никога не е потъвала, нито пробивана някъде!
  • Само веднъж! – прошепна мъжът – Между Галата и устието на Камчия! С половин тон сафрид в нея!

Христаки отвори широко очи. Никой не знаеше за случката, станала преди двайсетина години. Тогава късно есента, заедно с ортака му Дончо уцелиха пасаж сафрид. Напълниха лодката до горе, но излезе шквал и започна да ги бута към сушата. Моторът нещо се задави и докато успеят да го запалят, влязоха в прибоя. Няколко високи вълни ги запратиха върху камъните и лодката се проби откъм десния борд. Загубиха половината риба, а Дончо се удави. От тогава Христаки повече не си взе ортак. Оправяше се сам за всичко. Интересно, откъде този мъж може да е научил за това?

  • Аз съм Митко! – прочел мислите му отвърна мъжът – На Дончо синът. Когато морето изяде тате, бях на девет години!

Христаки стана, обиколи масата и прегърна младия мъж. Изтри една търкулнала се по лицето му сълза и с прегракнал от вълнение глас запита:

  • Значи, ти си момчето на Дончо? Вие нали живеехте в Тервел тогава? Изобщо не съм виждал майка ти! След това и звънях по телефона. Исках да и помогна с някой лев, но тя не искаше да говори с мен! Все ми затваряше, като се обаждах.
  • Мама никога не е искала баща ми да става рибар! Той дори да плува не умееше! Тя почина миналата година и аз реших да дойда тук, на морето. И мен тая голяма вода ме влече, също като баща ми! Реших да хвана вашия занаят, колкото и труден да е! Огледах тук там и случайно попаднах на лодката ти. Рибарите казаха, че есенес си пострадал и я продаваш. Баща ми си е намерил лошия късмет с нея, моят пък може да е добър!

Барба Христаки седна отново на масата, наля узо на себе си и мъжа, и глътна наведнъж питието. Постави двете си груби, нарязани от мрежите ръце с дланите нагоре и изпъшка:

  • Бог ми е свидетел, че уважавах баща ти! Макар да работихме заедно само три месеца разбрах, че е много читав човек! Като се удави плаках, все едно загубих брат си! Моята жилка е гръцка и трудно може да ме преметне човек, но между мен и сина на Дончо няма да застанат пари! Халал да ти е лодката и занаята, Митко! Аз отгледах три дъщери, щото сигурно съм голям грешник! Бог не ме дари със син, затова сега с чисто сърце ти подарявам лодката! В морето път няма, там те води късмета! Есента, като си счупих крака свърши моят късмет! Дано твоят  е добър и винаги да излизаш на брега здрав, и с богат улов!
  • Е, не може съвсем без пари! – опъна се младият мъж.
  • Може, може! На теб сега всеки лев ще ти трябва! Още днес вземай лодката и от утре продължавай по моя път! Не е случайност, че си намерил моята лодка! Бог те е водил към нея, Митко! Той ще те води и занапред…!

Двамата изпиха узото, прегърнаха се и младия мъж си тръгна. Зад гърба му старецът се прекръсти: – Благодаря ти, Боже! Значи, вече си ми простил!

Красимир  Бачков

Вашият коментар