Тя бе обикновена продавачка в магазин за хранителни стоки. Понякога изглеждаше като осемнадесет годишна, а понякога толкова уморена, че Тони не можеше да я познае. Той влизаше рядко в магазина, предимно да купи хляб, мляко или безалкохолно. Когато Веси беше на касата, той никога не прибираше рестото от стотинки.
- Пий едно кафе от мен! – усмихваше се приятелски, само за да се усмихне и тя. В нейната усмивка имаше толкова очарование, толкова непринуденост, че после денят му ставаше някак по-светъл и добър.
Тази вечер Тони се прибираше уморен от работа. Реши да си купи бутилка мастика, за да се отпусне като пийне от нея. Влезе в магазина и напазарува набързо. Нареди се на касата да плати. Пред него имаше двама клиенти. Зад него застана възпълна майка с около тригодишно момченце. Тони постави бутилката встрани на касата, за да извади пари от портфейла си. В това време детето посегна към една шоколадова вафла от щанда встрани и я взе. Майката го удари силно през ръката и то изтърва вафлата на земята:
- Казала съм ти, да не пипаш нищо! – изсъска и пак го удари, този път по лицето тя. Детето се разплака и вдигна ръчичка, за да се предпази от други удари. Без да иска то бутна бутилката с мастика, тя падна и се разби на земята. В магазина се разнесе силната миризма на анасон, а майката пощръкля:
- Какво правиш, бе диване! Къде ги мяташ тези ръце, говедо? А ти защо не си държиш шишето в ръцете, а си го сложил на ръба, да го бутне някой? – озъби се тя на Тони и посегна пак да удари детето. Тони я хвана за ръката:
- Престанете да крещите на детето! То няма никаква вина!
- Пусни ме, кретен! – дръпна ръката си майката. – Ти ще платиш счупената бутилка!
- Няма проблем! – отвърна той . Взе три шоколадови вафли от тези, към които бе посегнало детето да плати и тях. Подаде ги на малчугана, но майката го дръпна назад:
- Като си направиш дете, тогава ще му купуваш разни боклуци! Я го виж ти!
Веси гледаше с широко отворени очи на касата. По лицето и се четяха гняв, болка и разочарование. Тя тихо каза на Тони:
- Счупената бутилка е за сметка на магазина! Вземи си друга!
- О, не! – разпери пръсти на дясната си ръка той – Отпи ми се вече! Спри ми за бутилката и вафлите, ако обичаш!
Тя поклати глава с несъгласие, но чукна сметката. Тони плати и излезе от магазина. Седна на парапета на голямата витрина, защото краката му се бяха разтреперили от вълнение. След него излезе майката с детето. Тя го дърпаше за ръката, а то продължаваше да плаче и подсмърча. После излезе и Веси. Седна до него, извади пакет цигари и запали. Предложи и на него, но той отказа. Тя сне ластичката, с която придържаше косата си, събра я и отново я върза на опашка.
- Като ми дойде една такава и ми разваля целия ден…!
Тони се усмихна накриво:
- Никога не съм удрял жена, но повярвай, че тази бих я забърсал с кеф!
- Тя не е жена, още по-малко пък майка! Защо такива изроди имат деца, не знам! – въздъхна тя.
Двамата замълчаха. Вечерта се спускаше бързо и наоколо притъмняваше. Тя изпуши цигарата, хвърли я в коша за смет наблизо и тъжно му се усмихна. Преди да влезе в магазина, импулсивно той и предложи:
- Искаш ли след работа да идем в китайския ресторант, на ъгъла?
- Свършвам чак в единадесет!
- Значи ще имаме час на разположение! Той затваря в дванадесет.
- Защо не? – махна му с ръка и влезе в магазина тя.
Тони се прибра в квартирата, взе си душ, избръсна се и се напарфюмира с най-скъпия афтършейф, който имаше. Облече си ризата на палми и зачака да стане време за ресторанта. Беше тъй уморен, че за малко не заспа. Щом наближи единадесет слезе пред магазина и зачака. Малкото клиенти влизаха и излизаха, а когато Веси застана пред него, той отвори уста от изненада. Тя имаше вид на абитуриентка. Светлата лятна рокля и спуснатата коса я правеха млада и безгрижно хубава. Тя го хвана под ръка и тръгнаха към близкият ресторант. Избраха маса навън на тротоара и си поръчаха по един от специалитетите. Отпиха от малките чаши саке и заговориха.
- Всъщност, вече толкова време те виждам в магазина, а не знам нищо за теб! – започна Тони.
- А аз знам за теб! – намигна му тя.
- Какво знаеш?
- Ти живееш сам, на тавана в жълтата кооперация срещу магазина! Обичаш котките и да стоиш вечер на малкия балкон към улицата. Като излизам вечер за по цигара, съм те виждала много пъти.
- А ти имаш ли си някого?
Тя прехапа устни:
- Имах си! Преди девет години бях омъжена. Една нощ катастрофирахме, на връщане от дискотека. Мъжът ми бе пиян и се натресохме в едно дърво. Направих спонтанен аборт и загубих детето. Беше доста сложно и стана тъй, че после не можех да имам вече деца. Свекървата посъветва мъжа ми, да си потърси нова жена, а мен ме изхвърлиха като стара черга. Сега съм сама, като теб. Това е.
Той протегна ръка и погали косата и. Тя се усмихна с неповторимата си усмивка. Донесоха им вечерята и Тони поръча бутилка бяло вино. Когато сервитьорът напълни чашите, Тони вдигна своята за наздравица:
- Да пием за гадната майка и горкото и дете! Ако не бяха те, тази вечер щях да се прибера, както винаги досега! Те ме изкараха от равновесие и така те поканих!
- Наздраве! – чукна чашата си в неговата тя.
След вечерята първо той тръгна да я изпраща. Вървяха по пустите булеварди на града и приказваха до тогава, когато небето започна да просветлява. Решиха да се връщат обратно към магазина, защото тя бе сутрешна смяна. Стигнали час по рано, се качиха в квартирата му. Любиха се бавно и с наслаждение. Преди да тръгне на работа тя запита:
- Защо съм ти аз? Можеш да имаш други жени, да си родите деца…!
- Имам шест годишен син в Испания! Дори не сме се женили с майка му. Много ми липсва, но никога няма да го имам….! Тя се ожени за богат фермер и нямам право дори да го виждам!
- Жалко! – целуна го тя на тръгване.
- Няма нищо! Нали срещнах теб!
От този ден двамата заживяха заедно. Бяха толкова лудо влюбени един в друг, че сякаш живееха в свят, различен от обграждащият ги. Една вечер Тони видя майката с детето да влизат пак в магазина. Той ги проследи с поглед. Докато майката се ровеше по щандовете, момченцето отиде до шоколадовите вафли, взе една и застана на касата. Сложи пет стотинки и каза:
- Подарък за теб, леличко!
Веси плесна с ръце от възторг. Обиколи касата и прегърна малкият. Целуна го отривисто и изтри сълзите, които се бяха стекли по лицето и. Когато майката приближи, Тони разпери ръце пред нея:
- Само да сте посмели да се карате на детето!
Тя го изгледа смръщено, но не каза нищо. Когато той взе цяла кутия шоколадови вафли и ги подаде на малчугана, тя отвори уста да се кара. Тони сложи показалец пред устат си и я заплаши:
- Ако кажете дори една дума, ще стане лошо! Детето заслужава подарък, защото ни събра с приятелката ми! – посочи към Веси той.
Майката се опули глуповато и поклати глава:
- Тогава трябва и мен да почерпите! Аз обичам бадемов аперитив!
Тони отиде до щанда с напитките, взе поръчаната бутилка и я плати на касата. Дълго след като майката и детето заминаха, двамата с Веси се смяха на глас. Като всяка щура история и тази завършваше добре.
Красимир Бачков