В малката стая на баба и дядо
влязох случайно и срещнах
спомени стари и прашни
скрити в кафявия дрешник
На баба –забрадката, на дядо – бомбето
и куп непотребни бележки
най-долу стоеше и снимка където
се смеех във бебешки дрешки
увита старателно снимката там,
а моите старци вече ги няма
кое е преходно и вечно не знам
животът не е ли измама?
Замислен се връщам назад и назад,
и чудя се вещ или спомен
си струва да пазиш в лъжовния свят
в живота тъй сладко греховен
Полека затварям кафявия дрешник
Напускам и малката стая
Безплътните сенки, които съм срещнал
Ще бъдат със мен до безкрая!
Красимир Бачков