Калоян се записа в Тракийското дружество с идеята, че може да си намери подходяща жена за другар. Той бе преполовил петдесетте години и независимо, че бе саможив и абсолютен егоист, все още се стремеше към другия пол. Имаше нещо неизживяно, нещо неизпитано в живота му досега, затова когато обявиха школата по спортни танци, без да се замисли се включи в групата. Така, при първото занимание изведнъж се оказа, че само той и една жена нямат партньори. Нерешително се приближи до жената, подсмръкна и каза:
- Аз съм тъп, а вие сте смотана и грозна! От нас може да излезе перфектна двойка танцьори!
Жената го изгледа през очилата с дебели лупи и въздъхна:
- Знаех си аз, че нищо няма да излезе от това!
Треньорът приближи до тях и рече:
- Двамата сте си лика – прилика! Хващайте се и да започваме!
Първият танц бе румба. Подражавайки на треньора, Калоян поведе партньорката си. След няколко стъпки тя се спъна и двамата щяха да се пльоснат на пода, но той успя да я задържи права. Вкопчени един в друг, двамата играеха сякаш живота им зависеше от това. От усилията се зачервиха и изпотиха. Жената започна да мирише като скункс, но странно защо това се понрави на Калоян. Неприятната миризма го привличаше и след танците той предложи да я изпрати до дома. Тя мълчаливо се съгласи и двамата тръгнаха по пустата улица. Беше студено и макар пролетта да бе в разгара си, температурата приличаше на есенна. Стигнали до един висок жилищен блок, жената разтегли устните си в нещо като усмивка:
- Стигнахме! Живея в този блок с майка си. Не мога да ви поканя на кафе, защото мама е доста особена! Не обича гости, особено мъже!
Калоян прехапа устни. Винаги ставаше така. Нямаше късмет с жените и не можеше да излезе от дупката, в която бе пропаднал от години. С типичната си грубост предложи:
- Защо вие не ме изпратите тогава? Аз съм сам и мога да ви предложа не само кафе!
Тъй като жената не отвърна, той се обърна и тръгна. След няколко крачки обаче усети ръката и в сгъвката на лакътя си. Тя закрачи с него, все едно се знаеха от години.
- Как се казваш? – запита той.
- Ева!
- Жалко, че не съм Адам! Щяхме да сме страхотна двойка!
- А сега не сме ли? Сам каза, че си тъп, а аз грозна! По-ужасна двойка от нас едва ли има в целия град!
Когато тя изпи петата чашка с вишнев ликьор в апартамента му, започна да се смее без повод. Беше се зачервила и очите и светеха като фарове. Без очила изглеждаше почти чаровна. Калоян я катурна на дивана и след една нескопосана, но дива любов се отпусна до нея.
- Миришеш като пор, но това ме възбужда! – обясни той.
- Като съм се родила, мама не ме е солила! Затова се потя и мириша силно! Имай предвид, че ти си втория мъж, с когото лягам! Първият бе учителят ми по физическо в гимназията!
Точно след девет месеца им се роди дъщеря. Когато по-късно я кръстиха в църквата и тръгнаха към къщи, майката на Ева уточни:
- Казвах ли ти аз, че с божията благословия всичко ще се нареди? Ето, намери си мъж и дори с внучка ме награди! Сега сме като всички хора! Мога вече да изляза в градинката пред блока, без да се притеснявам! Какво повече му трябва на човек, а?
Всъщност, на повечето хора не им беше нужно повече, стига да го проумееха навреме. Докато вървяха, Ева леко се усмихваше. По едно време тя спря, свали си очилата и погледна Калоян:
- Много пъти съм гледала по телевизора филми, в които двама влюбени казват, че се обичат! Винаги съм си мечтала да го кажа някой ден и аз, но все нямаше как и на кого! Ще ми разрешиш ли, да ти кажа, че те обичам?
Калоян сложи показалец пред устните и, вдигна я и се завъртя. Когато я пусна на земята, главата му се маеше все едно бе пиян. Наведе се и прошепна в ухото и:
- Нещата се случват, когато вярваме в тях! Аз те търсих цял живот, а ти си била тъй близо! Само с божията благословия сега сме заедно! Искаш ли да коленича и да поискам да станеш моя жена?
Тя обхвана главата му с две ръце, целуна го и прошепна:
- Няма нужда! Имам повече, отколкото съм си мечтала някога! Сега ми се иска това никога да не свършва! Ако искаш вярвай, но за пръв път се чувствам истински щастлива! Ще бъде ли нахално от моя страна, ако те помоля да кажеш, че ме обичаш и ти?
Калоян разпери ръце и отвърна:
- Може да съм тъп, стар чукундур, но обичам теб и дъщеря ни! Сам не знам как се случи, но е истина!
Стотина метра по-напред майката на Ева се обърна и като оправи пелената на внучката си рече:
- Какви са щури тия младите! Ех, да имаше как да върна времето назад, щях да им покажа аз, ама….!
Красимир Бачков