Щом дървата в печката започваха да пукат и през прозорчето отпред огъня да танцува, малката стая се превръщаше в уютна бърлога. Така я наричаше Явор, защото квартирата им бе със северно изложение и слънцето никога не можеше да надникне при тях. Само сутрин по някое време, от прозорците на кооперацията отсреща се отразяваха слънчеви лъчи и влизаха в тъмната стая. Докато стотици и дори хиляди български села обезлюдяваха и изчезваха от картата, тук, в този краен столичен квартал, бе почти застроено от нови кооперации. Все още обаче се намираха и стари къщи като тази, в която се бе настанило младото семейство преди два месеца. А преместването им от равната, добруджанска шир в София бе по принуда. Пролетта им се бе родила дъщеря, но след направена ваксинация лятото, детето получи рядко срещано заболяване. Налагаше се да ходят често до болница в София за контролни прегледи, а не можеха да си го позволят. Емилия бе в отпуск по майчинство и парите от заплатата на Явор не стигаха за всичко. Той работеше като монтьор в един автосервиз. Печелеше добре, но когато прочете в интернет, че в столицата предлагат работа като шофьор на автобус, с два пъти по-голяма от неговата заплата, решиха да се преместят. Така се установиха в тази стара къща и макар да не им харесваше квартирата, се примиряваха заради възможността да осигурят болнична помощ на малката Яна.
– Купил съм от онова, хубавото сухо мляко за Яничка! А за нас взех малко овча саздърма, от пазара на „Красно село“. Вчера един колега ме почерпи парченце и много ми се услади. – постави на масата найлонова торба с покупки той.
Жена му приближи и се гушна в него. Изгледа го с големите си, топли очи и каза:
– Какъв си ми вълк само! Всичко ти е сладко и като почнеш да ядеш, винаги ми се прияжда и на мен! Сега, през зимата, като нищо може да надебелея!
Той я обгърна с ръце и изръмжа:
– Още по-добре ще се оформиш тогава! Аз не съм против да сложиш някое килце отпред и отзад, където трябва! Дори ще ти купувам боза за целта!
Емилия се отскубна и размаха показалец:
– Ах ти, егоист такъв! Само за похотливите си желания мислиш! А нали тогава ще трябва да си купувам и нови тоалети?
– Защо?
– Много просто! Като надебелея, дрехите ще ми станат малки и ще трябва да ги сменям!
В това време детето заплака. Ема го взе на ръце и го залюля.
– Ей сега ще приготвим млякото, майче! Ще нахраним доброто дете и то няма да плаче! Яворе, вземи шишето с биберона и приготви млякото за Яничка!
Той сръчно взе шишето, отброи няколко лъжици сухо мляко и като добави топла вода, го разклати добре. След това го даде на Ема, която започна да храни Яна. Явор измъкна голям буркан с туршия изпод леглото и напълни карфиол и моркови в една чиния. После извади от стария бюфет две водни чаши и ги тропна на масата. Наряза саздърмата на едри парчета и излезе в салончето. Грабна от там голяма, десетлитрова дамаджана и наля червено вино в чашите.
– Като нахраниш детето, можем и ние да сядаме!
– Тя вече изцока млякото и заспа! – отвърна Ема и внимателно сложи малката на леглото.
Двамата седнаха един срещу друг. Вдигнаха чашите и се чукнаха.
– Като това каберне друго няма! – изпи на големи глътки виното Явор и си наля отново. – Ще звънна на Тишо, да ми приготви още една дамаджанка!
Жена му го гледаше усмихната, с обич и малко тъга. Двамата започнаха да се хранят. Явор ядеше лакомо, докато жена му гледаше да остане повече от саздърмата за него. Накрая остана едно парченце. Той го побутна с вилицата към нея, а тя поклати глава:
– Аз се нахраних! Изяж го ти!
– Ооооо, не! Тия номера ги прави на някой друг! – той стана, отиде до хладилника и извади една чиния, с малко руска салата в нея – Вчера така не дояде салатата, днес оставаш саздърмата и така хвърляме зорлем храна!
– Ами, изяждай всичко, да не хвърляме! – оправда се Ема.
Той върна чинията обратно в хладилника и застана зад жена си. Сграбчи я за гърдите и захапа едното и ухо:
– Теб ще изям, маймуно малка!
Половин час по-късно, съвсем гол, Явор стана от леглото и сложи друга цепеница в печката. Ема размаха показалец от леглото:
– Разхождаш се по организъм и всичко се вижда отвън, през прозорците!
Той се ухили нахално:
– Какво пък! Да не съм го крал! Ако някоя съседка се интересува, да заповяда!
Ема хвърли възглавница върху него, той я хвана и рече:
– Писанке моя, ненагледна! Никоя друга жена не ме интересува на тоя свят! Ето, хапнахме, пийнахме, налюбихме се и телата ни получиха своето! Как искам, по-скоро да запеят и душите ни!
– А те кога ще запят, вълчо ненаситен?
– Като излекуваме Яничка, разбира се! Един ден, като си излекуваме детето, излитаме от тая бърлога и се връщаме в безкрайната, слънчева равнина! Тогава ще се радваме, като всички нормални хора на живота!
Жена му помълча и тихо каза:
– Тия, които наричаш нормални хора, не разбират живота като нас, Яворе! Те имат всичко, но не го ценят! Ето, вчера се разхождахме със съседката от кооперацията отсреща. Те имат голям апартамент, гараж и две скъпи коли. Бутаме количките в парка, а тя се оплаква, че и писнало да гледа само телевизора и телефона си. Чакала детето да порасне още малко, че да го даде на ясла и да си гледа живота! Имала един мераклия във фирмата, където работела преди раждането, но не успяла да се свали с него. Акъла и все по него хвърчал, представи си! Мъжът и висок, хубав, на голям пост в полицията, а тя за друг мисли! Това ли са нормалните хора, а?
Явор приближи, седна на леглото и погали жена си:
– Остави ги тия преялите, Ема! На тях нищо не им е вкусно и затова все чуждото гледат. Те са забравили, че имат души и се грижат само за телата си. Ние сме обикновени провинциалисти, на квартира тук. Ще постоим, постоим и ще си тръгнем, щом детето ни оздравее. Тогава щом не можем да летим с телата си, ще летим с душите! Ще летим ли, писанке?
Ема извърна глава и устните и намериха неговите. Те и сега летяха, но не го знаеха.
Красимир Бачков