Наско Чепа надигаше студената бутилка бира и се потеше от горещина. Навън август бе превърнал града в огромна фурна и дори у дома, на сянка нямаше спасение от жегата. За да не скучае, Чепа сърфираше в интернет. По някое време влезе във Фейсбук и прочете поредната, нескопосано написана статия. Съвсем беззлобно написа коментар под нея и се учуди, когато някаква жена отговори заядливо на коментара му. Той отново коментира, този път въпросната жена. И като се развихри тази фурия, като започна да ги ръси едни! За нула време успя да го класифицира, да уточни недостатъците му и да го наругае. „Сигурно отдавна не е чесана по чатала!“ – помисли Чепа и написа коментар в същия дух. После влезе в нейната страница, за да види що за твар е тая пръскачка. Оказа се, че тя работи в Дания, вероятно като слугиня, че е самотна и най-много да има една, доста пораснала дъщеря. Видя му се странно позната, но те жените понякога си приличаха.Комплексите на тази така явно избиваха в коментарите и, че Наско реши да не продължава да и отвръща. Блокира я и продължи да търси забавления в нета. И след около час телефона му иззвъня. Той го вдигна и чу отсреща:
– Ах ти, похотливо магаре такова! Защо ме блокира във Фейса? Да не мислиш, че ще ми избягаш? Ако бях наблизо, щях да ти разкажа играта, но имаш късмет, че съм далече!
– Светлана! – възкликна Чепа, познал по гласа едно бивше, свое гадже.
– Я виж, как ме позна, мизернико! Сигурно отдавна не са ти дърпали ушите? Станал си твърде нахален, а?
Преди двайсетина години, Чепа се бе запознал в една книжарница с тази жена. Тогава тя бе симпатяга и той не мисли много, когато я заговори. След това двамата се разходиха из градската градина и завършиха вечерта в леглото, на малката и гарсониера. Още първата вечер се караха няколко пъти. Всеки може да се досети, как се сдобряваха после. На другия ден Чепа се чувстваше тъй изтощен, сякаш цяла нощ бе бягал, а не правил любов. И като му се лепна тая Светлана, му отрови живота в следващите три месеца. Беше досадна като грип и когато му заяви, че е бременна, той изтръпна. – „Нали знаеш, че съм женен?“ – отвърна, а тя се развика, започна да хвърля, каквото и падне под ръка, и така приключиха връзката си. След това тя изчезна от живота му, за да я чуе сега по телефона.
– От къде ми имаш телефона? – запита той.
– От една наша, обща позната! – отвърна ехидно тя – От бившата ти жена!
– А нея пък откъде познаваш? – все повече се учудваше Чепа.
– Трябваше да ти го върна по някакъв начин тогава! Запознах се с жена ти и разказах за подвизите ти с мен! Това е една от причините за развода ти!
– А тя защо не ми е казала нищо? – недоумяваше той.
– Питай нея, магаре такова!
– С нея не разговарям по принцип!
– Ха-ха-ха! Получи си заслуженото, нали! Хак ти е, мизернико!
Чепа реши да не се кара с нея и миролюбиво запита:
– А ти какво правиш в Дания? Да не търсиш на Хамлет черепа?
– Чепа му търся! – отвърна Светлана – След твоя, съм намразила всичко мъжко!
– Защо?
– Защото ми направи дъщеря и ме остави сама да я гледам! Егоистичен, дърт мераклия!
– Сериозно?! – не можеше да повярва той
– Усмихнато! – изсъска жената отсреща – Ти ме сгази като влак тогава! За пръв път се влюбих, а ти беше женен! Какво ми оставаше, освен да имам дете? А после не исках да те виждам, да те чувам и ако имаше как, щях да те телепортирам на друга планета! Трудно се махнах се от България, но си стъпих на краката. Сега съм добре! …До днес! Обаче ти веднага успя да ме ядосаш!
– Както винаги! – тъжно констатира той – Жалко, че не си наблизо!
– Защо?
– Щяхме да се сдобрим по стария начин!
– Иска ти се, ама няма! – с преливащ от тържество глас го довърши тя – Стой сам, да ти дойде акъла в главата!
– Аз не съм сам! – засмя се Чепа – Чакам жена ми, да се върне от работа!
В слушалката се чу сумтене, после с прекършен глас Светлана каза:
– Как все успяваш да излезеш сух от водата, бе? Втора жена ли имаш?
– Четвърта!
– Браво! А аз горката, не срещнах един свестен мъж до сега! И в Германия бях, и в Англия, обаче само хаплювци! Целия свят изръшках и пак не намерих принца! А ти си се уредил ЦЕЛИ ЧЕТИРИ ПЪТИ !!! Кажи сега, има ли правда?
– Има, разбира се! – спокойно отвърна Чепа – Той света не е толкова голям, всъщност! Човек като се завърти, все при някоя като теб спира!
– Що не вземеш да дойдеш при мен? Ей така, за една седмица на гости! – предложи тя.
– Няма как! Твърде далеч си и трябват доста пари за път! А нямам и свободно време!
– Аз ще ти платя пътя!
– Има и друго! – нерешително каза Чепа – Отдавна вече не съм мазохист!
Изглежда телефонът отсреща бе хвърлен или строшен, защото се чу силен пукот и връзката прекъсна. Чепа се засмя с глас. Нищо под това жарко слънце не се бе променило.
Красимир Бачков