От днешните два празника уважавам повече св. Трифон Зарезан, не защото съм пияница, а защото си е наш, български празник! Приемам св. Валентин единствено като празник на влюбените мъже и жени, един към друг! И след като има два празника, ще има и два разказа! 
НАЗДРАВЕ !
ДВА ШАМАРА И ЕДНА ЦЕЛУВКА Аз, Борето и Жоро се събрахме на тринадесети февруари, за да решим, какво ще празнуваме на следващия ден. От тримата само Жоро бе женен и разведен два пъти. Ние забърсвахме от време на време някоя по – отчаяна и от нас самите жена, но после се спасявахме от нея по всевъзможни начини. До тази година винаги празнувахме Трифон зарезан и винаги се напивахме като мотики. Сега решихме да разнообразим празниците, като включим и Свети Валентин. За беда не разполагахме с половинки, за да отпразнуваме подходящо празника на любовта. И докато мъдрувахме, как да се снабдим с млада и хубава жена, Борето предложи:- Пичове, а защо не вземем по една червена роза и да поканим някоя симпатична мадама на ресторант?- Добре! – изсмях се аз – А къде ще я намериш тая мадама?- На улицата, разбира се! – безгрижно отвърна той – Просто си избираме подходящо парче и бам, заставаме пред него! Заповядайте, мадам! Ще дойдете ли с мен на ресторант?- Ха-ха! – изхили се Жоро – И тя веднага ще тръгне с теб! За твое сведение, симпатичните мадами са заети целогодишно, а на Свети Валентин съвсем! По-голяма глупост от това не бях чувал до сега!- Добре, де! Предложете вие нещо тогава!- А защо да не опитаме нещо друго? – почесах се по носа аз.- Какво? – в един глас отвърнаха двамата ми приятели.- Да се обадим на Гаро – фотографа, да дойде утре по обяд, на центъра. Застава той с камерата до бараките с цветя и снима. Нали си купи камерата от телевизията? Май по нея още стоят лепенките. Избираш някоя подходяща, посочваш ми я и аз я спирам. Съобщавам и, че е късметлийка на празника да иде на ресторант заедно с тебе! Ти и подаряваш розата и работата става! Щом е за телевизията, всяка ще се навие! Още повече на аванта…!- Добре! Да речем, че номерът мине! А вие двамата?- Ти се уговаряш след час да ходите с твоята, а междувременно прилагаме същия трик и за нас двамата! И работата ще стане!- Обаче Гаро ще иска мангизи за тоя театър! – въздъхна Жоро.- Ще съберем и ще му платим! Иначе няма как!- Ще ни одере кожите алчният арменец! – въздъхна и Борето.- Ами, да се насвяткаме като всеки друг път и толкова! Виното ще ни излезе много по-евтино! – сложих точка на спора и се разделихме.На следващия ден по обяд се събрахме на центъра. Бяхме избръснати и докарани с нови дрехи, но кой знае защо изглеждахме като изгубени в големия град селяни. Гаро щом ни видя и се ухили. – Момчета, вие ставате само за комедийно шоу! Никоя мадама няма да ви приеме на сериозно, освен ако сте от „Тутурутка“!- Виж, това е идея! – съгласих се аз – Ще се представяме като актьори от комедийното предаване! И щом тръгнем с дамата, каквито и глупости да говорим, няма да ни връзват кусур!Речено – сторено! Жоро се скри зад бараките с цветя, Борето купи една роза и се заоглежда, а аз и Гаро застанахме в очакване на евентуалната дама. След десетина минути, нашият приятел посочи към едно момиче, което разсеяно разглеждаше изложените за продан цветя. Приближихме към нея и аз започнах да импровизирам:- Добър ден и честит празник, госпожице!- Здравейте! – усмихна се тя.- Оказва се, че печелите голямата награда!- И каква е тя?- Да идете на обяд в ресторант, с един от актьорите на нашето комедийно предаване! Всичко е за сметка на телевизията, разбира се!В това време Борето се изтипоса пред нея и подаде цветето.Тя го пое и се зачуди, какво да отговори. За да кова желязото, докато е горещо, аз продължих:- Докато се забавлявате, ще бъдете снимани от скрита камера! След седмица ще ви излъчим по телевизията! Ще станете прочута!Момичето повдигна рамене и рече:- Смятах да ходя с приятелката си в едно заведение! Щяхме да се срещаме с познати, но ще се обадя да им кажа, че съм заета! До сега не съм печелила никога нищо и ще ми е интересно..!Борето се дръпна настрани с нея и уточниха, да се видят след час пред съответния ресторант. След това повторихме сценката доста успешно, защото от три момичета, на които предложихме, две се съгласиха. Вечерта, събрани в гаража на Жоро, отворихме бутилка вино и след като пийнахме за Свети Трифон, всеки разказа за срещата си. Пръв започнах аз:- Всичко беше супер по пътя и в ресторанта! Щом приключихме с обяда и излязохме да се поразходим реших, че трябва да кажа истината на момичето. Тя ме изслуша и без да отвърне дума, ми забърса един шамар! После побягна нанейде! Това е.Борето се засмя:- Всъщност, аз няма смисъл да повтарям разказаното от теб! И мен ме изплющя, при това с опакото на ръката! Вижте зачервеното на бузата ми! То е от пръстена на тая чума!Жоро поклати глава с укор:- Нищо не вдявате от женска психология, момчета! Съвсем логично и заслужено сте изяли шамарите! Жените искат да живеят в илюзии и колкото повече ги лъжеш, толкова по-добре! Само веднъж трябва да кажете истината, но в точния момент!- При теб как мина? – запитахме ние, а Жоро се потупа по гърдите като орангутан:- Аз получих целувка след ресторанта!- Сериозно?! – не можех да повярвам аз – И как успя? Впрочем, ясно! Не си признал за измамата! Значи, ще ядеш шамара след някой друг ден!- Да, ама не! – надигна чашата Жоро – Още щом тръгнахме към ресторанта си признах! Казах истината на момичето и то я прие. В началото мислеше, че това е част от сценария, но после разбра, че съм искрен. Тъй като беше се настроила за ресторант, реши все пак да идем. Изкарахме си страхотно и на раздяла тя ме целуна! Разбрахме се да се видим утре вечер! Взел съм билети за театър. Ще гледаме една страхотна комедия! А сега нещо да кажете?Какво можехме да кажем? Жоро все пак имаше два брака и два развода зад гърба си. Опитът явно си казваше думата. И за да не преживяваме неуспеха си, надигнахме чашите. Когато Жоро отвори втората бутилка вино, Борето наплюнчи палец:- А на бас, че ако и с тая мадама се ожениш, после ще се разведеш!Как завърши празника нямам спомен, както винаги. Аз и Борето, като едни истински патриоти празнувахме Свети Трифон зарезан…..
Красимир Бачков
СИМПАТИЧЕН РАЗБОЙНИК
– Че си разбойник, разбойник си! – вдигна чашата с ментовка поп Стани, отпи и се облиза. Срещу него на масата седеше младият даскал Жечо Тонев и се правеше, че разглежда една от двете, взети от библиотеката книги. Той вдигна поглед и безразлично запита:- Що да съм разбойник, дядо попе?- Нали те виждам аз, как сновеш всеки ден до селската библиотека! Ама не книгите те интересуват, а хубавата библиотекарка! Виждам аз, как я гледаш…!- Че как я гледам?- Както гледа гладно куче, закачена нависоко наденица! Още малко и лигите му ще потекат от мерак!- Стига, де! Виж, какви глупости говориш! Аз съм женен човек!Поп Стани се плесна по големия корем и се засмя:- То едното не пречи на другото! Жената си е за в къщи, а хубавото моме от библиотеката за десерт! А?- Засрами се, дядо попе! Не ти прилича, да ги говориш такива! Ти на баба попадия така ли изневеряваше някога?- Аз и сега бих изневерил чедо, ама няма с кого! А като млад, що булки съм изповядал …! Здраве да е!- Ей, дядо попе! Теб ментовката май те хвана, а? Тая чаша коя е по ред?- Нищо работа! Четвъртата ментичка пиввам! Тъкмо вече и усещам сладостта!Даскалът поклати глава и упрекна светия отец:- Право казват хората, че от поповете дори дяволите бягат!- Ще бягат, я! Като им покажа светия кръст! – извади изпод расото си голям сребърен кръст попа и го тикна под носа на даскала, за да го целуне. Той обаче се дръпна и забеляза:- Не е хигиенично, разни хора да целуват кръста! Може някой да е болен и да зарази другите!- Разбрала патка от суроватка, че и ти от църковна утвар! Кръста е сребърен, момче! От среброто микробите умират! Язък, че си учил висше!- Ех, дядо попе! Май не аз, а самият ти си разбойник! При това дърт разбойник!Поп Стани се ухили и смигна:- Може и да си прав, но признай, че съм симпатичен разбойник! Като ти приказвам, не ми се сърдиш, нали?Даскалът поклати глава:- Може ли човек да се сърди на дете, луд, пиян или на поп Стани? Между тях разлика няма!Отвън избуча автобусът, който отиваше към града и спря на спирката. Жечо Тонев стана, взе под мишница книгите и махна с ръка на попа. Отчето благо се усмихна и го прекръсти. Щом даскалът се качи и автобусът потегли, по тротоара с чевръста походка мина библиотекарката. Попа я проследи с поглед и въздъхна:- Ех, да бях млад сега….!
Красимир Бачков