ЧОВЕКО – ЗВЕРОВЕ

време за четене: 5 мин.

  Преди да се прибере у дома, Ганка се отби в супермаркета и застана пред щанда с вината. Днес ставаше на шестдесет години и имаше повод да се почерпи. Вярно, беше сама и едва ли щеше да е весел юбилеят и, но все пак трябваше да го отбележи. Докато оглеждаше различните вина се сети, че синът и обичаше червено вино „Горчивка“. След месец щяха да станат три години, откакто той замина за Америка. Отиде уж за кратко, после смени няколко работни места и накрая се установи в един северен щат. Работеше в  автомивката към един хотел и беше доволен от заработените пари. Обещаваше, като се върне да купи апартамент в някой град на брега на морето и да се преместят там. След това щеше да си потърси жена, да си родят деца и Ганка да се занимава с внуците си. Това бяха най-съкровените и мечти. Те я държаха с изправена глава и не даваха отчаянието и мъката по сина и да я сломят.

  Сега избра бутилка „Мерло“, плати на касата и пое по улицата. Краката я боляха, затова стъпваше бавно. Работеше като чистачка в една частна фирма и непрекъснато забърсваше коридорите. От усилията я болеше кръста, краката и отмаляваха, но тя не спираше, защото ако загубеше работата си и оставаше само да се обеси. Тя стигна до крайният панелен блок където бе нейният  апартамент, влезе във входа и понеже асансьора бе развален, заизкачва стълбите. На третия етаж се размина с момче, облечено в суичър, с качулка на главата. В едната си ръка момчето държеше плазмен телевизор, а в другата голяма спортна чанта. Тя не бе виждала по-рано момчето, затова се спря и го загледа. То вземаше по три стъпала наведнъж надолу и след миг се изгуби от погледа и. Когато тя стигна до петия етаж, зад полуоткрехнатата врата на средния апартамент чу приглушено пъшкане. Тук живееше пенсионирания журналист Денев, задно с малкото си кученце. Обикновено, като минаваше край вратата на апартамента, малкия пинчер лаеше. Сега, освен пъшкане друго не се чуваше. Тя бутна вратата с ръка и се смрази. В средата на коридора бе простряно мъртвото тяло на кученцето, а до него, извит на една страна и с глава, цялата обляна в кръв, пъшкаше Денев.

• Съседе! – наваде се над него Ганка – Какво се е случило?

В същия миг тя се сети за момчето, с което се бе разминала на стълбите. По всяка вероятност то бе нападателя. Тъй като журналиста не беше адекватен, тя набра от телефона си 112 и обясни ситуацията. Нужни бяха три – четири минути, за да обясни подробно за произшествието и чак тогава отсреща обещаха да пратят линейка и полиция.

  Първи пристигнаха полицаите. Възръстният, с уморени очи огледа набързо пострадалия и двете стаи, после се обърна към колегата си:

• Трети случай за тази седмица! Тоя изрод съвсем я удари през просото! Откакто затриха родителите му в болницата преди месец, изкука окончателно!
• Наркомана Коко от съседния град ли?
• Вероятно! Разпитай жената! Може да го е видяла!

Докато Ганка обясняваше на полицая, пристигна млада лекарка. Тя клекна над журналиста и започна да го оглежда. Отвори голяма, кафява чанта и извади от нея спринцовка и малка ампула. Инжектира му нещо в рамото и след малко журналиста дойде на себе си.

• Имате мозъчно сътресение! – обясни кратко лекарката – Вие ли ви се свят?
• Да! – прошепна Денев.
• Вероятно от удар е леко нарушена черепната кора! Затова така обилно кървите. Ако искате, си извикайте такси или някой да ви докара до болницата! Обаче трябва да знаете, че ще ви направят тест за корона вирус. Иначе няма да ви приемат за преглед!

С усилие журналиста се надигна и  подпря на стената:

• Няма да си правя никакъв тест!
• Защо? – нервно реагира лекарката – Предпочитате да умрете от някакво усложнение ли?
• Предпочитам да умра, без ваша помощ!

Лекарката ядосано затвори чантата, обърна се и напусна апартамента. Двамата полицаи помогнаха на Денев да се изправи и като го придържаха, го отведоха до дивана в стаята. След кратък разпит, те също си заминаха. Ганка взе от банята подочистачка с олющена дръжка и забърса кръвта в коридора. После седна до журналиста и запита:

• Няма ли все пак да е по-добре, да идете до болницата?
• Не! – категорично отвърна той – Преди две седмици се обади бившата ми жена, че е болна. Тя също живее сама като мен. Отидох да я видя. Имаше не особено силна температура и бе притеснена, че е ковидясала. Нали от сутрин до вечер ни зомбират по телевизора, че ще мрем от короната? Много хора с лабилна психика не издържат. Личната и лекарка и предписала някакви антибиотици по телефона.В края на седмицата вече бе добре. В понеделник отишла при личната лекарка и представи си, тя я „ваксинирала“ срещу ковид! Бившата ми се обади два часа след това, вече от къщи. Пак отидох и видях, че този път е много зле. Цялата се тресеше, все едно се разпада! Извиках линейка и я прибраха в ковид – отделението в болницата. В сряда почина! От грипа тя се оправи, но след „ваксината“ си замина! Не виждаш ли, че зорлан морят хората с тия отрови?
• И аз виждам, че всички са полудели! – въздъхна Ганка – Но какво мога да направя? Казват, в някои държави било още по-зле!

Журналиста се облегна внимателно и през стистнати зъби рече:

• Фашизъм, Ганке! Учил съм за него, виждал съм концлагер в Полша, но никога не допусках, че могат да ни го натресат насила, през двадесет и първи век! Това не са хора, а човеко-зверове! Само ненормални изроди могат да прокарват такъв геноцид срещу хората! Дори се радвам, че тоя нещастник дето ме нападна, ми взе телевизора! Само си вдигах кръвното, като им гледах и слушах лъжите по новините!

Ганка тъжно се усмихна и промълви:

• А аз днес имам рожден ден!
• Честито!

Тя вяло махна с ръка:

• Купих бутилка вино! Ако беше добре щях да я отворя, да те почерпя, но не знам сега…!
• Че защо да не почерпиш? Тъкмо ще знам от какво ми се мае главата! А то тъй…!

Ганка стана, намери тирбушон в кухнята, взе две чаши и ги сложи на старата, полирована масичка пред дивана. Отвори виното и напълни чашите. Чукнаха се и отпиха по глътка. Телефона и звънна и тя стреснато побърза да го отвори. Обаждаше се синът и. Разговорът бе кратък и след приключването му тя призна:

• Наистина, тази лудост е навсякъде! Синът ми си идва вдруги ден, защото го принуждавали да се ваксинира, а той не иска! Казва, че бърза да се махне от щатите, докато все още може! Накъде върви тоя свят, Боже?!
• На майната си! Ще ни изтребят, както избиха козите в Странджа преди четири години! Ако стоим и само зяпаме телевизора, сме свършени, съседке! Води се най-гнусната война, която е виждал света до сега! Ох! Отпусна ме малко главата! Ще ми се да легна! Ще ми донесеш ли възглавницата от другата стая?

Тя донесе възглавницата, зави го с едно одеало и се прибра в нейния апартамент. В бутилката виното бе повече от половината. Без да търси чаша, се отпусна на фотьойла и  пи направо от шишето. Виното действително бе хубаво и замая бързо главата и. Очите и започнаха да се притварят и преди да заспи, тя продължаваше да се чуди, на кого чак толкова много пречат обикновените хора, че са тръгнали насила да ги морят. Сънят, този малък брат на смъртта я пое в обятията си и тя за пореден път се спаси през нощта, от кошмара на днешния ден.

   Красимир   Бачков