ЧОВЕШКИ РАБОТИ

време за четене: 5 мин.

ЧОВЕК ТРЯБВА МАЛКО И ДА СИ ОТПУСНЕ ДУШАТА! ДЕНОНОЩНО НИ ЗОМБИРАТ С ЛЪЖИ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, ЗАТОВА СТОП НА ТV , САЛАТКА, РАКИЙКА И ЧЕТИВО ЗА РАЗПУСКАНЕ! ????

– Това, да ти се дояде нещо, да ти се припие ракийка да речем или да имаш нужда от жена, за да изпуснеш парата, са обикновени човешки потребности! Друго нещо са Божиите работи! Те вече не зависят от нас, хората! – важно рече Танас, на двамата си слушатели.Тримата мъже бяха седнали върху куп струпани дъски, в двора на една новопостроена жилищна кооперация. Те чакаха да пристигне камиона с частите за подземния асансьор, който трябваше да монтират днес. Ванката и Ранко бяха обикновени работници, а Танас бе майсторът. Той бе ексцентричен чешит, на около петдесет години, известен във фирмата с това, че може да се справи с всякакъв, възникнал проблем.- А кои точно са Божиите работи? – прояви любопитство Ранко.Танас отпи от бирата, остави бутилката до краката си и изду напред устни:- Това са големите неща, дето се случват на човек по един път в живота му! Да се влюбиш например или да спечелиш шестица от тотото! Да ти се роди син, да вземеш диплома за средно образование… или нещо такова!- Че какво толкова, да се дипломираш в гимназията? – учуди се Ванката – Преди седем години се дипломирах без проблем! По-трудно беше да си намеря костюм за бала, на прилична цена!Танас махна пренебрежително с ръка:- Това вашето сега, учене ли е? Ходиш – не ходиш на училище, накрая изкласяваш и ти дават диплома! Така всеки тъпанар може да завърши средно образование! Да знаеш едно време как беше! Учиш братле, до спукване! И като се явиш на изпит, бам – двойка! Отиваш на ремонт и пак четеш, докато посинееш! Затуй, моето средно образование не го давам за днешното висше! Въздух под налягане е днешното образование и не за друго,а защото за всичко си плащаш като в магазин! Обърнаха образованието и здравеопазването в търговски дружества, затова сега сме най-необразованите и болни хора на света! Факт!- Добре, де! – кротко го изгледа Ранко – Разкажи за някоя човешка работа, ама да е така, по-пикантна! Така или иначе седим и чакаме, поне да мине по-приятно времето!Танас се почеса по носа, изгледа хитро двамата си помощника и запита:- Тъй като ме гледате, мислите ли, че мога да вдявам двадесет годишно моме всеки ден, че и по два пъти на ден някога? При това хубавица, дето рядко се среща!Ванката бутна с длан Ранко по рамото и се ухили:- Слушай сега, какво е сънувал шефа снощи!Ранко само смигна в отговор, а Танас поклати глава:- Млади и зелени сте още, момчета! Хабер си нямате от света и живота! И да ви разкажа, няма да вярвате…!- Ти разкажи, разкажи! – подкани го Ранко! – Не го слушай, Ванката! Той още не е виждал голо женско дупе, затуй се закача!- Кой не е виждал? Аз ли? – подскочи Ванката – Ако знаете, колко мадами съм изръшкал, свят ще ви се завие! Нали, преди да започна във фирмата, бачках лятото сервитьор в Слънчака! Леле, колко пияни англичанки съм тръшкал на вечер! Не можете да си представите дори!- Сигурно! – ухили се Ранко – Те ако не са били пияни или дрогирани, при теб ли ще дойдат?- Хайде стига! – разпери длани Танас – На приказка сте змейове и половина, като всички въздухари от днешното поколение! Почакайте, днес – утре да ми звънне Майчето! Ще я помоля да дойде да ме вземе от обекта с „Мерцедеса“ си, да видите какво може старата гвардия! А сега чуйте, как един такъв като мене, си ляга с едно от най-красивите момичета в града! Да разберете, че това са съвсем човешки работи, в крайна сметка!Двамата работници се спогледаха и зачакаха Танас да продължи. Той се поглади по корема и започна:- Когато преди петнадесет години се разведох с първата си жена, бях като убит! Не ми се ядеше, не ми се пиеше и нищо не ми бе на очи! Страдах! Всяка сутрин, на спирката за тролея си купувах спортен вестник. Продавачката беше пет – шест години по-възрастна от мен. Понякога ме питаше нещо, понякога си говорехме ей – тъй, да мине времето, докато чакам. Не знам защо, един ден споделих за развода си. Тя ме изслуша и предложи, вечерта след работа да мина край нея. Съгласих се, защото ми бе все едно. Още същата вечер жената ме покани в къщата си, където ми направи салатка, изпече пържолки, хапнахме, пийнахме и накрая се отъркаляхме в кревата. Тя живееше сама. Никога не се беше женила и директно ми каза, че е по-добре за мен, докато си намеря жена да ходя при нея, да изпускам парата! И за мен добре, и за нея също! Обеща ми дискретност и удържа на думата си. Трябва да призная момчета, че тая жена си струваше! Дори след като после срещнах сегашната си жена, ходих няколко пъти при нея. Спаси ме тя от отчаянието и самотата, погрижи се за тялото и душата ми! Винаги ще я уважавам! И виждате ли, под апартамента където живея сега, жилището го наследи едно младо семейство. Дойдоха преди половин година двамата, едни такива хубави, добре облечени и все усмихнати! Да ти е драго да ги гледаш, за разлика от останалите съседи, които до един са темерути! Заживяха двамата, а Борето все караше един скъп мотор от тия „Харлей Дейвидсън“. Жена му Мая шофираше спортен „Мерцедас“. Изкараха три месеца и тогава Борко катастрофира и се уби с мотора! Погребахме доброто момче, а жена му остана сама. Една вечер, седмица след това я намерих на стълбите във входа, пияна като мотика. Лицето и бе размазано от сълзи, сополи и грим. Не можеше да си каже думата, завалийката! Взех я на ръце и я занесох до апартамента и. Извадих ключа от чантичката и, отворих и после я сложих в леглото да спи.А тя, на пияна глава обви ръце край врата ми и пожела да се любим. Тогава не я пипнах, разбира се. На другия ден я срещнах, а тя се извинява за станалото. – Нищо не е станало! – казвам – Но ако ти се прииска мъж, свиркай! Наблизо сме и никой няма да разбере! Знам какво е, да те засърби някъде! Хора сме и трябва да си помагаме! – А тя ме гледа и вика – Никой, освен Борко не ми трябва, съседе! Обаче го няма моят ангел! Разделихме се и ако щете вярвайте, още на другия ден, след работа срещам Майчето пред входа. Много ми се искаше да не е случайна срещата и точно така излезе! Тя сведе очи, все едно е непорочна девица и тихо запита: – Струва ми се, че в банята един от крановете тече! Ще го погледнеш ли? – Влязох аз в апартамента и като се метна това моме отгоре ми, жив ще ме изяде! – Давай, Танасе! – вика – Че ще полудея инак! Овършахме цялата къща, да се търкаляме! И като се почна, един път се любим днес, два пъти утре! За два – три месеца свалих петнайсе кила! Не мога да се отчета пред жената и гледам, започна да се муси нещо! По-рано се правеше на ущипана, като я дръпна в кревата, а сега започна да се натиска и тя! Иска си нейното, женицата! Човещина нали е! Та, озорих се нещо напоследък момчета, но от такова тегло никой мъж не се оплаква!Ей това е човешка работа, значи!Двамата работници седяха и гледаха със светнали очи шефа си. По едно време Ранко преглътна и рече:- Ами, като ти идва зор, да помогнем бе Танасе! Кажеш ли, веднага ще те сменя с тая мома! И аз ще си трая, и никой няма да разбере за таз хубава работа, дето и се иска!- И аз съм насреща, щом е за такова хубаво моме! – включи се и Ванката.В това време, пред кооперацията изсъска със спирачките си голям камион, от него скочи шофьорът и викна:- Момчета! Идвайте, да стоварим частите за асансьора!Тримата се надигнаха, а Танас се засмя:- Не за момата, а за асансьора трябва да помагате, тарикати такива! Хайде, да се хващаме за работа!Ранко направи кисела физиономия и изръмжа:- Виж, това вече не е човешка работа, а цяло хамалуване! Работа ли е, в сутиен да ми я завиеш, не я искам!Танас го плесна с длан по гърба и кресна:- Не се ослушвайте, мързели такива! По-човешко от това да работиш, няма! Едно време маймуните с бачкане станали хора!Тримата започнаха да разтоварват частите от камиона, а през това време телефона на Танас започна да звъни. Той го беше забравил на дъските, дето седяха преди малко и не можеше да отговори, на едно младо момиче, за една съвсем човешка работа. Красимир БачковХаресванеКоментарСподеляне

Вашият коментар