ВЪЗКРЪСНАЛ
Бай Генади Звяра легна да мре. Реши, че е приключил с тоя живот, защото доктора му каза, че не трябва да пие алкохол, да яде червено месо и да пуши цигари. Препоръча му дълги разходки на открито, плодове и зеленчуци на трапезата, както и хисарска вода, заради камъните в бъбреците. Впрочем, Звяра по принцип ядеше предимно свинско, пиеше вино от сутрин до вечер, сам си навиваше по двайсетина цигари дневно и не мърдаше от голямото, застлано с няколко одеяла легло. Вода ползваше рядко, предимно за къпане веднъж седмично и като си миеше ръцете, и лицето сутрин. След като доктора му отряза всички ежедневни радости, на Звяра му мина мерака за живот. Той легна и в продължение на седмица не стана от леглото.
Една сутрин откъм улицата се чу, как някой свири с уста. Звяра се обърна на другата страна и запуши ушите си с възглавницата. Дори през нея обаче отвън се чу, как някой вика:
– Генади! Излез се покажи, бе! Ако не излезеш, аз ще дойда!
Не минаха и пет минути, когато някой почука на вратата. Звяра се обърна да види, кой бе прескочил през заключената порта и дошъл чак в стаята му. Вратата се открехна и през процепа надникна брадясалата физиономия на Тонката. Това бе съседът от последната къща на улицата. Той бе няколко години по-млад, не работеше никъде, крадеше каквото му падне и затова не се ползваше с добро име в квартала.
– Ти си бил жив, бе! – ухили се Тонката – Кво стана, болен ли си?
Звяра се надигна и изръмжа:
– Как влезе, хайдутино?
– Прескочих портата! Викам си, сума ти време не те е виждал никой. Може да си счупил крак или нещо парализа да си получил! Рекох да помогна!
– Като ме окрадеш, а?
– Няма такова нещо, Генади! Аз само от добри чувства! Нали сме съседи…
Звяра бръкна под възглавницата и извади стар и толкова охлузен, кожен портфейл, че цвета му не се различаваше. Извади от него няколко банкноти и ги подаде:
– Вземай, разбойнико! Повече пари нямам. В мазата има и към петдесет литра вино. В ъгъла има и дамаджана с ракия, покрита с едно перде. Граби всичко и се махай! Остави ме да си умра на спокойствие!
Тонката пристъпи от крак на крак и несигурно уточни:
– А защо тъй, …. искаш да мреш? Кво толкова се е случило?
– Докторът ми забрани да ям месо, да пия вино и да пуша цигари. На седемдесет и една съм! За какво да живея, ако ям салати като коза и пия вода като коза? Дори да обикалям по цял ден като коза нареди, пустият му доктор! Това живот ли е? Хайде, махай се и ме остави на мира!
Тонката се ухили тарикатски и приближи. Взе парите и като поклати глава, се изсули навън. Звяра се отпусна на леглото и притвори очи. Кой знае защо, смъртта не идваше тъй бързо, както му се щеше.
Някъде към обяд се чу, как портата хлопна. След това Тонката се намъкна в кухнята, като нарочно остави вратата на стаята, където лежеше съседа му отворена. Звяра нарочно се обърна с гръб и отново затули главата си с възглавницата. Това не впечатли Тонката, който започна да шета из кухнята. Извади една опушена, стара тенджера, изми я на чешмата и я напълни до половината с вода. След това изсипа кило бял боб и една лъжица сода вътре. Донесе няколко цепеници от двора и запали печката. Сложи тенджерата на туча и излезе навън. С една торба под мишницата, Тонката се спусна към Чорчолийките. Там, сред високата трева намери няколко печурки и две, големи като чинии сарнели, които набута в торбата. Спря до малката чешмичка и внимателно набра коприва, която растеше в изобилие наоколо. После обиколи през широката поляна и излезе до къщата на старшината Димо. Провря се през рехавата ограда и набързо скъса няколко стръка лющян, целина, джоджен и зелен лук. Издърпа няколко моркова от земята и като прибра всичко в торбата при гъбите, се измъкна пак на поляната. Закрачи към къщата на Звяра, като си свирукаше с уста. Там боба вече бе уврял и след като го изми няколко пъти със студена вода, го сложи отново на огъня. От двете торби с покупки, сложени на масата, Тонката взе пакетче краве масло и като отряза половината, го пусна в тенджерата. После включи в контакта стария радиокасетофон върху хладилника и намери на радиото хубава музика. От стаята си Звяра се размърда, а Тонката рече:
– Да знаеш само, колко пъти ми се е искало, да си сготвя бобец, ама тъй, както си го представям в най-хубавите си мечти!
Звяра само изсумтя, а Тонката изми няколко тънки свински ребра, с хрущялчета в края и ги пусна при боба. В една голяма паница наряза зелен лук, лющян, джоджен, целина, домат и морков, а после ги прибави при боба. Изми гъбите и копривата, пусна ги в тенджерата и се огледа за сол. В това време из къщата се разнесе такъв аромат, че на Звяра му се събра слюнка в устата. С усилие той се надигна от леглото, обу стария си анцуг и седна на пейката до масата в кухнята. Мълчаливо наблюдаваше Тонката, който шеташе, все едно не забелязваше стопанина до себе си. Старата тенджера бе доста голяма, но когато Тонката изсипа в нея още чашка ракия, пакетче сминдух, шепа мащерка, шепа риган и няколко люти чушки, се напълни догоре. Тогава от покупките бяха извадени няколко найлонови торбички с различна туршия и заляти със зехтин в една дълга салатиера. От дамаджаната Тонката наля две водни чаши ракия и като постави едната пред Звяра, надигна другата:
– Щом си решил да мреш добре, но поне хапни преди това като човек! Ха, наздраве!
Без да отвърне, Звяра изпи на един дъх ракията. Пое си дълбоко въздух и изпъшка:
– Аааах ти, дяволе!
Дяволът обаче нямаше намерение да спира кулинарните си шедьоври. Тонката изми едно цяло пиле на чешмата и набута в него половин пакетче краве масло. Няколко стръка зелен лук и няколко скилидки чесън бяха добавени вътре, а отвън пилето бе оваляно с червен пипер. След това самоукият готвач зави пилето в алуминиево фолио и като отвори вратата на печката го сложи в жарта. Следващия обект на кулинарните изненади бяха две големи, замразени скумрии. Тонката ги изми и размрази на чешмата, после наряза два лимона на филии, с които напълни рибите. Добави малко лющян и целина, и ги стисна в металната скара. Без да се замисля много, сложи скарата върху туча на печката. Естествено, от рибата започна да капе мазнина и кухнята се изпълни с дим и силен мирис на риба. Смесиха се миризмите на боб, пиле и риба, от което на Звяра му се замая главата. Той люсна още чаша ракия и излапа набързо туршията. Край него Тонката само се подсмихваше и потропваше с крака, в такт с музиката по радиото. Случайно пускаха стари диско хитове, от времето на тяхната младост, което съвсем разтопи сърцето на Звяра. По едно време той не издържа и стана. Взе дървената лъжица и след като разбърка, опита боба.
– Аммммммм! Какво чудо! – възкликна той – Тонка, ти си бил майстор готвач, бе!
– Остави лъжицата! – цапна го през ръцете с машата Тонката – Ще ядеш след час, когато всичко е готово!
Звяра послушно седна на пейката и зачака. Точно след един час, масата бе затрупана с димящо, печено пиле, уханна скумрия и боб, от който се носеше такова апетитно ухание, че чак очите се насълзяваха. Двамата се нахвърлиха на храната и като се облизваха и мляскаха невъзпитано, ядяха също като зверове. После пиха студено вино и Тонката сложи на масата остатъка от парите, които бе харчил за продукти.
– Прибери си парите и повече да не съм те чул, че искаш да мреш! Ясно ли е?
С пълен корем, мазна уста и блеснали очи, Звяра изръмжа:
– Ти ме възкреси, бе човек! Каква ти умирачка, при такива вкусотии! Не помня в живота си да съм ял по-вкусни неща! Мога само да ти благодаря, съседе!
С изражение, невиждано досега на лицето му, Тонката призна:
– И аз съм ти благодарен, Генади! Цял живот ми се щеше да приготвя едно – друго с мерак, ама само както аз си знам! Обаче, все пари няма, а и само за себе си не вървеше да се старая. Сега се получиха супер нещата!
– Супер и още толкова! – засмя се Звяра – Аз възкръснах, за да открия един шеф – готвач! А ти още утре да ходиш в кръчмата на Пантел и да поемаш кухнята! Сигурен съм, че дори от телевизията ще дойдат да те снимат, като разберат какъв майстор си!
– Ще, ще! – отвърна Тонката и с усмивка си тръгна.
Заситен и доволен, Звяра отпусна глава на масата и захърка. През отворената врата надникна жълта, улична котка и приближи към масата. Надигна се и с лапа събори гръбнака на едната скумрия. Лапна го още във въздуха и побърза да излезе навън. Лек ветрец погали възкръсналия и спящ с глава на масата човек, после хлопна вратата, за да не тревожи никой съня му.
Красимир Бачков