СТАРОТО САКО
Като продаваше бащината си къща, Росен събра всички дрехи в две големи купчини. Раздели ги върху три чаршафа и ги върза като бохчи. Зачуди се, дали да прибере абитуриентския си костюм с останалия багаж или да го хвърли на боклука. Макар минали повече от четиридесет години, костюмът все още изглеждаше като нов. Всъщност, Росен го бе обличал два пъти. Веднъж на бала и втори път на сватбата си. Спомни си, колко хубав изглеждаше тогава, как добре му стоеше костюма и как момичетата не отлепяха очи от него. Сега бе напълнял, тежеше два пъти повече и дори ръката не успя да си промуши в ръкава на сакото. Прегледа джобовете и откри малко сватбено късметче. В бяла дантела бяха увити стотинка, кръгла бонбонка и две – три зрънца жито. Заедно с късметчето имаше и омекнало, пожълтяло късче хартия, на което едва си личеше написаното с химикал – „Ще те имам!“. Той приближи сакото до носа си и пое миризмата му, сякаш искаше да върне спомена и дори времето, което бе безвъзвратно отлетяло.
Мария бе красива и още докато я видя, той се влюби в нея. Тя обаче бе сдържана и когато ходеха заедно на кино или разходка в парка, не откликваше на желанието му да се целуват или притискат. Това го дразнеше и една вечер, докато седяха на една пейка край езерото в парка, тя извади малко тефтерче. Разтвори го и прочете някакво любовно стихотворение, което я бе впечатлило. Росен взе тефтерчето и под стихотворението написа – „Ще те имам!“ Скъса листчето и го размаха. Тя го изгледа замислено и запита:
– Какво значи това?
– Каквото е написано! – дръзко отвърна той.
– Това не е толкова трудно, ако имаш предвид тялото ми! Аз също те харесвам и макар да не го показвам, също те желая! Въпросът тук е, да имаш душата ми! Да си в главата ми непрекъснато, да заспивам и се събуждам с мисълта за теб, да припознавам други момчета, приличащи на теб и да те обичам до полуда! Това ще успееш ли?
– Да! Ще те имам физически и духовно, и всякак! Мечтата ми е да станеш моя жена и майка на децата ми!
Той си спомни как присмехулно го изгледа Мария тогава и рече:
– Друга мечта нямаш ли? Това може да го уредим, но само с една мечта ми се струваш доста беден!
– Имам, разбира се! Искам да завърша университет, да си построя къща на брега на морето, да си купя „Мерцедес“ и да живея свободно и охолно!
Тя поклати глава:
– Мен ако питаш, това не са мечти! При един добър и обмислен разчет на живота си, можеш да постигнеш всичко това за няколко години! Аз те питам мечтаеш ли за нещо почти невъзможно, нещо като от приказките!
Росен я прегърна и устните им се сляха. След една дълга целувка, той промълви:
– Само да не се смееш, като ти кажа!
Тя го изгледа с големите си кафеви очи, в очакване. Той намръщено призна:
– Най-голямата ми мечта е да стана писател! Знам, че е трудно, но вътре в себе си съм убеден, че ще успея!
– Виж, това вече заслужава уважение! – съгласи се Мария – Само гледай, покрай всички глупости, дето ни се случват всеки ден, да не забравиш за мечтата си!
– Няма! – обеща той.
Сега, над четиридесет години след онази вечер, той държеше същото листче и тъжно се усмихваше. Бе се оженил за Мария и създадоха две деца. Отгледаха ги, посрещаха много празници и много трудности заедно. След университета той започна работа така, както искаше. Купиха си апартамент, а после се преместиха и в друг град, на брега на морето, точно както искаше в младостта си. Покрай рутината на дните, без да иска научи разни работи, които го засегнаха много болезнено. От странични хора разбра, как Мария е била приета на работа, която всъщност не заслужаваше. Как след това се е издигала в кариерата си, използвайки шефовете си сексуално. У дома тя бе света вода ненапита, образец на съпруга и майка, затова той бе шокиран от наученото. Потърси повече източници на информация, защото често хората злословеха едни за други от завист или чиста лошотия. Тогава сякаш света се срути отгоре му! Откри още грозни и подли неща, свързани с нея. Съпругата, майката и момичето, в което някога бе лудо влюбен, неговата Мария се бе оказала елементарна пачавра! Бе използвала възрастните и похотливи началници, за да расте в кариерата си, бе лъгала и него, и децата за всичко! Това го изкара от релси и започнаха кавги. Той я упрекваше за предателствата и, но тя упорито отричаше. Създаде си дори образ на жертва и децата застанаха на нейна страна. Разведоха се и макар да бяха вече пълнолетни, децата спряха да му се обаждат. От това го заболя най-много. Отдаде се на алкохола и няколко месеца почти не изтрезняваше. Като разбра, че това не е решение за проблемите му, един ден отиде на брега на морето и се опита да уточни, къде точно се намира. Приказката бе свършила, мечтите му се оказаха нелепи, освен една. Тогава Росен реши, в останалото време от живота си, да сбъдне най-голямата си мечта. Още нямаше петдесет, затова се хвана за писането като удавник за сламка. Бог му бе дал талант, затова успехите не закъсняха. Той издаде една, после втора, трета книга. Всяка година получаваше награди от литературни конкурси и се чувстваше все по-удовлетворен от себе си. Срещна друга жена и с нея отново сви гнездо. Роди им се дете и приказката започна отново. Един ден той реши да продаде бащината си къща и след няколко месеца намери купувач.
Сега събираше багажа и имаше чувството, че бе живял два живота. Внимателно сгъна маслинено зеленото сако, сложи и панталона до него и ги прибра в бохчата. Дрехите може да не му ставаха вече, но мечтата си оставаше все тъй примамлива. За да я постигне, той трябваше да даде всичко от себе си, цялата си душа и сърце. Писатели имаше много, но малко бяха тези, които успяваха да покорят читателите. Той нямаше стратегия, нямаше покровители и крайният успех зависеше само и единствено от него. Макар и в есента на живота си, Росен знаеше, че ще сбъдне мечтата си, точно защото всичко зависеше само от него.Той погали старото сако, смачка и хвърли непотребната вече бележка. Да постигне мечтата си му оставаше само една крачка…
Красимир Бачков