КОГАТО СИ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ…
От дете Мирослав не разчиташе на никого, защото бе отгледан от баба си. Тя готвеше много вкусно, но не можеше да му помогне за задачите в училище, да го опази от хулиганите в квартала или да му осигури място във футболния мач, през събота или неделя на махленското игрище. За всичко трябваше да разчита на себе си и да се справя, както намери за добре. Майка му от години работеше в Италия, а баща си Мирослав изобщо не помнеше. Така, с много трудности и проблеми, той израсна и дори се записа студент в Техническия университет в града. Обичаше техниката, защото му се налагаше сам да поправя всичко счупено у дома. След втория семестър, Мирослав получи наследство малка гарсониера, в центъра на града. Бе починала леля му, а тя нямаше други наследници освен него. Преживе леля му бе странна птица. В гарсониерата и Мирослав бе ходил само два пъти, заедно с баба си. Тя бе перфектно обзаведена, изключително чиста и доста скъпа. Сега, получил право на собственост след кончината на леля си, той реши да нагледа имота си.
Още при вратата на внушителната, стара кооперация, той чу някакви диви крясъци. Като изкачи трите етажа и застана пред вратата на гарсониерата, от съседната затворена врата проехтя такъв силен звук от тръба, че Мирослав подскочи от уплаха. Последва порой от псувни и нечленоразделни крясъци, насочени срещу неизвестен адресат. Подтиснат от чутото, той влезе в гарсониерата, но крясъците го застигнаха и там. Мирослав постоя няколко минути, поогледа се и напусна жилището. Долу, при входа на кооперацията срещна възрастен мустакат мъж и запита, що за аларма идва от апартамента срещу неговия.
– Ох, момче! Нямам думи! – въздъхна мъжът – Преди два месеца се върна Пецо, сина на домоуправителя. Беше в затвора няколко години за убийство. Сега непрекъснато е пиян, крещи, псува и се кани да затрие още някой. Домоуправителя се изнесе май на вилата си, а ние тук сме наказани, да слушаме тия издевателства всеки ден! Ганка от четвъртия етаж онзи ден обяви за продажба жилището си, че не се търпи тоя терор.
– А не сте ли говорили с него? В полицията не сте ли звънили?
– Какъв разговор, каква полиция?! Той така бесня, когато извикахме полиция в началото, че му сложиха белезници и го вкараха в ареста за няколко часа. После го пуснаха, а той през нощта потроши стъклата на всичките ни коли на двора. След това намаза с блажна боя вратите на апартаментите ни, а накрая дори се изсра пред вратата на Ганка, щото тя се бе обадила на полицията. Всеки ден като ни види, псува и обижда като ненормален! Не можем да излезем на глава с него и не знам, как ще свърши всичко!
Мирослав прехапа устната си, белег, че усилено мисли и запита:
– Готови ли сте, от всеки апартамент да съберете по сто лева, за да прогоните този Пецо?
– И двеста ще съберем, но няма да успееш! Не си търси белята, момче!
– Ще видим! Утре на обяд ще дойда за парите! Ако сте събрали парите гарантирам, че до месец, най-много до два, агресивния ви съсед ще спре с изпълненията!
– Ти наследник на Ани от третия етаж ли си?
– Да! Не се притеснявай, няма да ви излъжа!
Двамата се разделиха, а Миро нахвърли план за действие върху една стара тетрадка. На следващия ден всички пари от съседите му бяха предадени стриктно и той трябваше да се заеме с непосилната за останалите задача. За целта Миро първо обяви апартамента на съседа в интернет за отдаване под наем. Той го описа много съблазнително и сложи цена, три по-ниска от реалните в града. Пусна обявата в двайсетина сайта, а после обиколи редакциите на всички вестници в града. Там чинно плати за същата обява, след което се запъти към дискотеката, в която от време на време ходеше да се забавлява. Там намери сервитьорката Пепа, която съвместяваше още една древна професия срещу заплащане. Плати и петстотин лева, за да дойде с него във всички възможни фитнеси, футболни отбори и места, където се събират предимно мъже. Навсякъде тя обяви изключително ниска тарифа за сексуалните си услуги, като посочи адреса на Пецо. Уточни, че приема клиенти денонощно. Това отне два дни на Миро, но накрая се прибра доволен в наследената гарсониера.
Отвори си бутилка бира и започна да хрупа от пакета с чипс, в очакване на следващите събития. А те разбира се не закъсняха. Звънеца на съседната врата зазвъня и отвътре проехтяха редовните псувни на Пецо. Застанал зад шпионката на вратата, Миро видя как някакъв здрав мъж пита за Пепа, а Пецо се пени срещу него. След минута двамата си разменяха юмруци, които завършиха с безусловен разграм на съседа. Картината се повтори няколко пъти до вечерта, без да броим непрекъснатите обаждания по телефона, които влудяваха съседа.
Първият ден Пецо яде бой три пъти, на вратата му звъняха седемнадесет клиенти за секс или просто наематели, а телефонът му не спираше да звъни.
На втория ден, след поредния физически сблъсък, Пецо бе откаран в полицията, от където се прибра чак вечерта.
На третия ден Пецо пострада тъй сериозно, че го откараха със счупена челюст, в спешното отделение на близката болница.
На деветия ден след офанзивата на Мирослав, агресивния Пецо си събра багажа в един спортен сак и се измете на вилата, а баща му се върна в апартамента.
В един слънчев и необичайно тих обяд, Миро срещна по стълбите съседа, с когото се бяха договаряли по рано. Щом го видя, мъжът пусна пазарската торба с покупки и прегърна Миро.
– Жив да си, мойто момче! Всички от кооперацията сме ти благодарни! Ти направи невъзможното, бе!
– Ами! – ухили се Миро – Когато човек е сам господар на себе си, става и за господар на другите! Трябва просто да използваме ума си по предназначение, съседе!
– Спор няма! А ти що не вземеш, да се завъртиш край парламента в столицата, а? От мене имаш инициативен комитет, за набиране на средства, а ти ще намериш начин да прогониш тия предатели и бандити от Народното събрание! Става ли?
Мирослав се засмя и отвърна:
– Там ще е по-трудно, но ще помисля по въпроса!
– Мисли, но не се бави много, че тия престъпници продъниха държавата, бе!
Красимир Бачков