време за четене: 7 мин.

ГОЗБАТА   НА   СЛАВЯНКА

  Без да разбере как, учителката по география Славянка Чилева стана на четиридесет години. Как от дете стана гимназистка и как от студентка се превърна в претенциозна даскалица, дори не разбра. В деня преди рожденият си ден, тя застана пред огледалото, където обикновено се гримираше и внимателно се вгледа в себе си. Това, което виждаше, от една страна и харесваше, но от друга я плашеше. Тя все още бе привлекателна за мъжкото око, но се забелязваше една улегналост и дори женска рутина, която можеше скоро да я превърне в банална, стара мома. Бе решила да покани на другия ден, в някой ресторант двете си приятелки от училище и едно бивше гадже, което бе сигурна, че още въздиша по нея. Сега се запита, има ли смисъл да го прави! Щеше да е скучно събиране, защото знаеше предварително всичко, което поканените щяха да и кажат, начина, по който ще го кажат и дори подаръците, които вече бяха купили. Тя въздъхна и се замисли. Какво и трябваше, всъщност? От какво имаше най-голяма нужда? Започна да изброява, но единственото, което имаше смисъл, бе ЛУДОСТ ! Тя се бе превърнала в провинциална даскалица с навирен нос, която не харесва и одобрява всеки мъж, която е задоволена с всичко нужно, но кой знае защо е все недоволна. Значи, трябваше да свърши някоя щуротия, за да разчупи стереотипа на ежедневието и на застоялият си живот! Какво обаче да стори?! Прагматично си даде сметка, че каквото и да прави, трябва да е някъде далеч от родния и град, където не я познаваха и нямаше риск да си навлече бъдещи неприятности. Погледна си часовника и установи, че вечерта е вече тук. Още не се бе стъмнило, защото дните през март се увеличаваха, но бе прекалено късно за излизане из града. Можеше да иде в някое заведение или дискотека, но възможността да срещне там свои ученици я отказа. Където и да идеше, не искаше да е сама. Освен, може би ако пътува нанякъде. По това време освен влакове, друг превоз не можеше да ползва.

   Без да мисли повече, тя отиде на гарата и си взе билет за нощния влак до столицата. Влакът вече бе композиран и след половин час щеше да тръгне. Тя намери своето купе и щом влезе, видя две млади момчета, разположили се на седалките до прозореца. Едното от момчетата бе с такава мръсна коса, че стоеше на фитили, а другото бе с качулка на главата. Бяха около двадесет годишни и надигаха по едно голямо шише с бира. Славянка погледна билета си и видя, че мястото и бе до прозореца. В това време момчето с мазната коса запита:

• Како, ти в това купе ли си? Щото ако си тук, местата до прозореца са заети!
• Не! Объркала съм купето! – отвърна тя и излезе.

Зад гърба и двете момчета започнаха да се хилят на глас. Някак насън, тя слезе от вагона и тръгна към централния плаж. Вече бе притъмняло и откъм морето полъхваше лек, мартенски ветрец. Стигнала пясъка, тя закрачи бавно, като вървеше близо до вълните, за да стъпва на по-твърдо. Заведенията край плажа бяха почти празни, защото бе към края на седмицата. Славянка премина по цялата плажна ивица и излезе на крайбрежната алея. Тръгна по пустата алея и като видя пейка, седна. Загледа се безцелно в морето, без мисъл. Така стоя известно време, докато усети, как някакъв човек приближи отзад. Тя се обърна и видя висок мъж с брада, застанал до нея.

• Простете, може ли да седна до вас на пейката? – помоли той.

Славянка се огледа и видя друга празна пейка, на двайсетина метра встрани.

• Защо не идете там? – посочи тя към другата пейка.

Мъжът разпери ръце безпомощно:

• Защото тук е моето малко ресторантче! За пръв път това лято ще се правя на бизнесмен и не мога да му се нагледам!

Наистина, от другата страна на алеята имаше малка барака, с ограден двор за маси.

• Това ли ви е ресторанта? – с повдигнати вежди запита Славянка.

Мъжът се засмя.

• За толкова само имам пари! Знам, че е мизерно, но ще е за по-бедни клиенти! При мен цените ще са най-ниски, а пържената риба и картофки най-вкусни!

Славянка го покани да седне и след това каза:

• Мечтайте си! Няма да ви оставят, да правите дъмпинг тук! Или ще ви принудят да вдигнете цените, или ще ви запалят ресторантчето някой ден, за да ви прогонят! Явно не сте тукашен, щом си правите такива сметки без кръчмар!

Двамата замълчаха. От мъжа идваше към Славянка много привлекателно ухание. Явно ползваше скъп парфюм или афтършейв. Той се извърна с лице към нея и призна:

• Права сте, не съм от тук! От дете много обичам морето и все насам ме влече! От пловдивско съм. В едно село имам три декара земя и на нея отглеждам зеленчуци. Продавам краставици, домати и чушки. Прост занаятчия съм!

Тя го огледа внимателно. Мъжът бе удивително  красив с тази брада и резкия профил на лицето. Макар облечен практично, личеше, че дрехите и обувките му са скъпи. Той говореше правилно и без да се преструва се разбираше, че е интелигентен.

• Едва ли сте чак толкова прост! – подхвърли Славянка – Като усещам мириса на парфюма ви, струва поне двеста лева!
• Почти познахте! – засмя се той – Два пъти по-скъп е, но това няма значение! Важно е, че е траен и ми харесва! Всъщност съм агроном. Завърших в Лесотехническия университет в столицата, за да мога да се грижа адекватно за земята си.

Тя повторно го огледа и прецени, че всъщност мъжът и харесва. Това при нея се случваше много рядко, затова реши да го провокира:

• И защо не си гледате чушките и доматите, а се врете в неща, които не разбирате? Тук мафията ще ви разкаже играта за нула време!

Мъжът поглади с длан брадата си и въздъхна:

• Сигурно сте права, но обичам да сбъдвам мечтите си! Баща ми бе моряк, а един ден така и не се върна. Остана завинаги в морето. Аз бях решил да го последвам, но мама не бе съгласна. Не искаше да загуби и мен, като баща ми. Обаче бях решил, че поне мога да отворя малък ресторант на брега. Така щях да съчетая някак нещата. Едва тази година успях да взема под наем това заведение. Дори все още не съм намерил готвач за ресторанта! Впрочем, вие разбирате ли от кухненски специалитети? Може съдбата да ни е срещнала точно затова?
• Ха-ха! – засмя се с пълен глас Славянка – Едва ли ще намерите в цялата страна жена, по-нескопосна в кухнята от мен! Аз дори едни яйца на очи да си пържа, все ги загарям!
• Не ви вярвам! Толкова сте чаровна, че няма как да не готвите вкусно!
• Моля, моля! – размаха показалец тя – Не ме подкупвайте, защото нищо няма да излезе от хитруването ви! Работя като учителка и общо взето си харесвам работата! А готвачка не бих станала и на онзи свят!

Мъжът стана от пейката. Направи две – три крачки напред, после назад и протегна ръка:

• Казвам се Христо!
• Славянка! – стисна ръката му тя.
• Предлагам да си говорим на „ти“! Не знам от настъпващата пролет или от нещо друго, но наистина ми харесваш! Тук съм отседнал в един скромен хотел, но може тази нощ да наема по-добър! Да купим бутилка вино, някакво мезе и да поговорим спокойно! Няма да те  нападам, не се безпокой! Просто не ми се стои сам, а ти си толкова привлекателна, че не знам какво да измисля, за да те задържа по-дълго!

Славянка го изгледа внимателно. Тя усещаше нещо странно, нещо, каквото не бе изпитвала никога досега. Чудеше се, дали това е любов и защо не я е изпитвала досега. Някак първосигнално вярваше на този мъж и също искаше да е възможно повече с него.

• А защо не идем в моят апартамент? В хладилника има достатъчно храна за ядене. Имам дори торта, защото утре е рожденият ми ден! Ще можеш и да спиш на дивана по-късно.
• Супер! Обаче преди това ще минем през някой супермаркет, за да накупим някои неща! Магазините все още са отворени. Искам утре да направиш някаква гозба сама! Ще импровизираш, както ти иде отвътре! Ще се увериш, че можеш да готвиш отлично!

Тя поклати глава:

• Само ще похабя продуктите!
• Добре! – наплюнчи палец, съвсем като хлапак Христо – Да се хванем на бас, че ще сготвиш прекрасна гозба!
• За какво?
• За една целувка! Ако се справиш, те целувам аз!
• А ако не успея?
• Тогава ти ме целуваш!
• Ееееей, че си хитър! Каквото и да стане ,ти все си на кяр?!
• Мисля, ти също..!

Двамата не разбраха, как приближиха един към друг и устните им се сляха. Беше нещо магично и неповторимо! До тях вълните тихо галеха брега и ги караха да се чувстват приказно. После, хванати за ръка тръгнаха през морската градина към града. Докато вървяха, говореха за себе си. Така Славянка разбра, че Христо имал един неуспешен брак зад гърба си. След него не искал да рискува, затова и сега е сам. Тя му разказа, че никога не се е влюбвала истински, че много и се иска, но не знае дали това ще се случи някога. Той я изгледа многозначително, спря и пак се целунаха. След  това  влязоха в един магазин и накупиха цели две торби с хранителни продукти.

   Естествено, през нощта Христо не спа на дивана, а при нея, в спалнята. Следващия ден бе събота и на сутринта Славянка изключи телефона си, за да не я безпокоят. Извади един глинен гювеч и започна да слага в него разни продукти. Наряза пилешко, свинско и телешко месо на малки парчета. Без да се замисля много, добави тиквичка, патладжан, домат, морков, чесън, лук, картофи, целина, девисил и няколко люти чушки. Сложи цяло пакетче краве масло, като заля всичко с чаша бира. Изсипа малко сушена мащерка, сминдух и риган, като накрая добави и малко уиски. Захлупи гювеча и го сложи във фурната да се пече на средна температура. После се отдаде на ласки с Христо.

   Обяд мина, а от фурната се разнасяше такава апетитна миризма, че и двамата от време на време скачаха и поглеждаха, как се получава гозбата. Вече следобед, Христо не издържа и наля по чаша червено вино. Чукнаха се, отпиха и той каза:

• Вече не издържам! Хайде да сядаме на масата и да опитаме от гювеча! Така ухае, че мисля само за ядене!

Славянка не си спомняше, да е яла тъй вкусно приготвена гозба. Тя гледаше като насън и се чудеше на глас, как се е получил такъв кулинарен шедьовър. Христо лапаше като невидял и съвсем обективно обясняваше:

• Въпросът е, не да си научен да готвиш, а да го правиш с любов! Когато готвиш за някой любим човек, няма как да не стане хубава гозбата!

Доста по-късно, след многобройните целувка заради баса и извън него, двамата лежаха прегърнати на леглото. Христо запита:

• Виждаш ли, че бях прав? Готвиш  чудесно, когато поискаш!

Славянка се гушна в него и промълви:

• Случи се чудо не само с готвенето! Чудо си е, че  изобщо те срещнах! Виждаш ли, понякога се случват и чудеса!
• Случват се, разбира се! – усмихна се Христо – Те са всеки ден край нас, но стават реалност само, когато вярваме в тях!

 Двамата замълчаха. Само душите им пееха онази стара песен, която събираше мъжа и жената заедно.

    Красимир  Бачков