РО́СИТО
Васил помнеше курорта от времето, когато бе едно малко село, оживяващо се главно през лятото, след идването на туристи от страната и чужбина. Сега се бе разраснал толкова много, толкова нови хотели и вили на богаташи бяха построили за трийсетина години, че все едно бе различно място. Сега той работеше за някакъв бизнесмен, който щеше да гради хотел, в края на гората. От височината на брега морето ласкаво проблясваше с вълните си и го мамеше да потопи умореното си, и прашно тяло в хладната вода, но нямаше как. Трябваше да извозва пръст от изкопа, към едно лозе на двайсетина километра, на което се оправяше динивелацията. Той изви големия самосвал към една барака, с две масички отпред, която всъщност бе пицария и без да гаси двигателя, скочи на шосето. Купи три парчета пица и голяма бутилка студена минерална вода, върна се в камиона и освободи ръчната спирачка. Смяташе да излезе от курорта и на някоя отбивка да спре, за да обядва. Тъкмо включи на скорост и вратата отдясно се отвори. От там надникна момиче със зачервено лице и блеснали кафеви очи, което запита:
– Чиче, ще ме скриеш ли при теб, че ме гонят?
Васил наклони глава и внимателно огледа момичето. То бе облечено с плажна, червена рокля, с презрамки на раменете, а изсветлялата му от слънцето коса стърчеше на всички посоки. Отчаянието, изписано на лицето му говореше повече от всякакви думи, затова той кимна:
– Качвай се!
Момичето се хвана за дръжката на вратата и по степенката се изкачи нагоре. Докато то влизаше, Васил видя обраслия триъгълник между краката му и разбра, че е гола под роклята. Извърна напред глава и стиснал зъби, подкара самосвала. В огледалата за обратно виждане видя, как лъскава, черна кола спря по средата на улицата и от нея изскочиха двама яки мъже. Той натисна здраво газта и мощния самосвал забуча по пътя.
– Каква беля си направила, че те гонят?
– Нищо лошо не съм сторила, чиче! Преди две седмици ни хванаха с приятелката ми и ни довлякоха насила тук. Карат ни да проституираме!
– Как тъй ви хванаха? Вие да не сте улични котки? Родители нямаш ли?
– Аз съм подхвърлено дете. Израснала съм в няколко дома за деца, без родителски грижи.
– Ясно! – въздъхна Васил – Слушай сега! На отбивката ей там спирам и се качваш в каросерията! Аз автоматично ще дръпна покривалото, а като дойдеш до кабината, ще го върна обратно. Свий се там върху пръстта, а като стигна до мястото където разтоварвам, ще излезеш! Не ми трябват разправии с разни мутри!
Той отби от пътя и момичето изпълни нареждането му. Камионът отново се понесе по пътя и само след минута Васил забеляза черната кола след себе си. За всеки случай се пресегна и придърпа една стоманена щанга до седалката си. Колата го задмина и започна да свири с клаксона. Един от мъжете се показа през прозореца и започна да маха с ръка, да спре. Васил натисна тромбите и камионът мощно изсвири. Разпери ръце въпросително, но мъжа настояваше да спре и колата започна да намалява скоростта пред него. За да не се блъснат, Васил спря камиона. Колата отпред бе съвсем нов „Крайслер“, какъвто можеха да си позволят много богати хора или сводници. Двамата мъже изскочиха и разгневено запитаха защо не спира.
– Защо да спирам, бе? Какви сте вие? Нито сте полиция, нито други контролни органи!
– Кажи на малката да слиза от камиона! – изръмжа единият от мутрите.
– Какво?! – искрено се учуди Васил – В кабината, освен мен няма никой!
– Сигурен ли си?
– Абсолютно!
– Обаче, ако не е така и намерим малката курва при теб, ще ти натрошим колената, да знаеш! Ще те направим инвалид, заради едно курве, глупако!
Васил хвана щангата и в това време дясната врата се отвори. Другият бандит се качи и огледа кабината. Разбрал, че няма никой вътре, той скочи на пътя и махна на съратника си да тръгват. Двамата се прибраха в колата, която с мощно свирене на гуми се стрелна напред. Едва сега Васил си отдъхна и върна щангата на мястото и. Включи на скорост и подкара по шосето. След десетина минути стигна до лозето и преди да разтовари, откри каросерията.
– Скачай! – силно викна, но момичето вече бе слязло на земята. То му махна с ръка и затича към бизките дървета.
Васил разтовари пръстта, изви камиона и спря до дърветата. Взе парчетата пица, водата и отиде до седналото момиче. Отпусна се до нея и подаде парче пица:
– Размина се, но дакога не знам! Хапни сега, да ти мине уплахата!
Момичето се засмя, почти безгрижно:
– Хич не съм се и уплашила! Ако ме бяха хванали, щяха да ми шибнат някой шамар по задника и толкова! Дори нямаше да ме ударят по лицето! За тях аз съм стока и трябва да ме пазят за клиентите!
Изял на две хапки своето парче пица, Васил избуча:
– Каква стока си, момиче? Ти си още дете! Гимназия завършила ли си?
– Не, но не ми и трябва! Мога и сама да си вадя хляба! Знаеш как…!
Васил взе третото парче и го задъвка бавно.
– Яж, де!
– Аз съм Ро́сито! Верно, че не съм яла от снощи! – захапа пицата лакомо тя. – Мммм! Много е вкусна! Благодаря! А теб как те викат?
– Васил! Васко.
Докато дъвчеше, тя се разсмя:
– Ама, теб май те хвана шубето, а Васко? Тия горили ако имаха малко повече мозък, щяха да се сетят къде съм. Обаче са тъпи и нагли! Впрочем, като нищо можеха да те осакатят заради мен! Задължена съм ти и след малко ще ти се отблагодаря!
Васил я изгледа под вежди, а тя се разкрачи насреща му. Буйно окосменият и триъгълник го накара да се задави и закашля. Тя скочи и започна да го тупа по гърба. Когато си пое свободно въздух, той поклати глава и извърна поглед встрани. Отвори минералната вода и жадно загълта. Изпил повече от половината, я подаде на момичето. Тя взе бутилката и отпи няколко глътки. Постави шишето на земята и се опита да се гушне в него. Васил скочи, но се приведе, да не се вижда стърчащия му от възбуда член през панталона. С няколко крачки стигна до камиона и се метна в кабината. Запали двигателя и рязко потегли. Махна с ръка през отворения прозорец на момичето и се спусна по черния път към асфалта в ниското. Зад себе си чу:
– Пак ще се видим! Знам, че ме искаш! Чуваш лииии…?!
Долу на завоя едва удържа тежката машина, да не се обърне. Подкара към курорта, като трудно си поемаше въздух и рязко го изпускаше. Това лято щеше да направи четиридесет и три, а от две години бе разведен и не бе докосвал жена. Знаеше, че ако бе правил любов с това момиче щеше да му хареса, но знаеше също, че това бе само нейния начин да му се отблагодари.
– Ей, завалията тя! Това има, това дава! – въздъхна Васил и изпсува:
– Мамка му и шибан живот! Защо за едни има в излишък, а други с кръв изкарват залъка си? Няма ли някой ден да слезе Бог при нас, че да въздаде справедливост? А?! Няма ли?
Самосвалът мощно бучеше и го носеше към курорта, пълен с туристи, радост и болка. Кой знае дали Бог отгоре чуваше, но никой не отговори на въпросите на Васил. А отговор имаше, но кой можеше да му го каже…!
Красимир Бачков