време за четене: 5 мин.

ДА   ГУШНЕШ   ВИКИ

Стойчо си падаше по моторите, колите и всичко, което бръмчи и дими. Дори преди да погали по главата сина си, първо избърсваше в работния гащеризон ръцете си, целите изцапани с машинно масло. Затова когато един септемврийски обяд, до него приближи малко, жълто коте и с тънко гласче измяучи, той не му обърна внимание. Ремонтираше колата на свой приятел и бързаше да приключи до вечерта. Котето обаче продължи да мяучи, вероятно защото се бе изгубило. Тънкото му писукане заглушаваше дори транзистора, овесен на стената и разнасящ музика и новини в гаража.

  Раздразнен, Стойчо излезе от канала под колата и взе малкото коте.

• Защо пищиш, бълхарник? Гладно ли си?

Котето протегна предни лапки и закачайки се с острите си нокти за гащеризона му, се сгуши в процепа на дрехата. Изненадан и незнаещ какво да стори, Стойчо го погали импулсивно, а то започна тихо да преде. Малката оранжева топчица бе тъй мила и доверчиво оставила се на волята му, че мъжа сухо преглътна и силно викна:

• Боби! Я ела при мен!

Откъм къщата се чу гласа на десет годишният му син:

• Сега обядвам, тате! След малко ще дойда.
• Абе, малък разбойнико! Като ти казвам да дойдеш, идваш и не се обясняваш повече! Хайде, побързай!

По стълбите се чуха бързите стъпки на момчето и вътрешната врата на гаража се отвори.

• Кажи, че нямам време! След малко тръгвам на училище!  Яяяяя! Какво е това?! Живо коте?!
• Няма да е умряло, я! Кажи, какво да го правя?
• Откъде го взе, тате? Толкова е хубаво! – малчуганът взе в ръце котето и започна да го гали по главата.
• То само дойде при мен! Трябва да се е загубило! Излез на улицата и се огледай наоколо! Може майка му да е наблизо!
• Няма, пък! – тропна с краче Боби – Още от първи клас ми обещаваш, първо да ми вземеш папагалче, после куче и все ме лъжеш!

Стойчо се почеса по носа и разтвори ръце, в знак на оправдание:

• Знаеш, че майка ти не дава! Тя вдига врява, като се подстригвам в банята, щото падали косми, а за животно не ще и да чуе! Знаеш каква чистница е, нали?
• Да, но ти ми обеща, тате! А не си удържа на думата, като мъж!

Огорчен от справедливия упрек на сина си, Стойчо отвърна:

• Добре, де! Вместо папагалче не ти ли купих лаптоп, за почти две хиляди лева? После вместо куче, ти купих велосипед, а след него и електрическа тротинетка! Опитах се да зарадвам и теб, а в същото време да не се карам с майка ти! Какво друго да направя?
• Да задържим това коте! Ще го гледаме тук, в гаража и няма да го пускаме в къщи! Така мама няма да има основание да се кара!

В това време котето пак започна да мяучи. Стойчо поклати глава и рече:

• Трябва да е гладно! Има ли прясно мляко в хладилника? Провери и му налей в една паничка!

Боби остави котето и хукна към къщи. Скоро се върна с малко, тенекиено канче, пълно с прясно мляко. Сложи канчето на земята и почти набута носа на котето в млякото. Животинчето се отдръпна, облиза си муцунката и подуши млякото. Започна да лиже с малкото си езиче, а Боби подскочи от радост.

• Ураааа! Вече си имам коте! Отивам да ям и като се върна от училище, ще си играя с него! Да ми го пазиш, тате! И да не даваш на мама да го маха! Чу ли?

Бащата само кимна в отговор и умърлушен се спусна отново в канала, под колата.

   Вечерта, първа се прибра Живка, майката на Боби и съпруга на Стойчо. Тя надникна през отворената врата на гаража и запита:

• Какво ново при теб? Боби обядва ли, преди да тръгне на училище?

Вече почти приключил с ремонта, мъжът изтри с пакли ръцете си и отвърна:

• Обядва, разбира се! Но при мен дойде едно малко коте, което трябва да оставим тук! Ще го държим в гаража и няма да идва в къщи!
• Тази работа няма да стане! – отряза твърдо жената – Веднага да махаш котето от тук! Разбрали сме се, животни у дома да не гледаме! Разнасят болести, акат, пишкат и се скубят където им падне!

Стойчо излезе от канала и се отпусна на стария, кожен диван, в ъгъла на гаража. Сигурен в безсмислието на доводите си, реши все пак да спори:

• Знаеш, че му обещавахме папагалче и куче, но не му взехме!
• Обещал си му ти, без да ме питаш! Вместо куче или коте, да беше седнал да поговориш малко със сина си! Да му обърнеш малко внимание, че и той да разбере, че има баща! А то, все с глупавите си техники си зает и грам внимание не обръщаш на детето!
• Знаеш, че с това си вадя хляба!
• Знам, обаче….!

Скрито зад гумата на колата, котето излезе и тъжно измяучи. Живка опули очи и размаха показалец:

• Погледни, какво е малко! То има нужда от майка, а не да си играете с него!

Съвсем неразумно, котето приближи до жената, вдигна главичка и жално измяука. Тя изпухтя, наведе се и с явна погнуса го погали по гърба.

• Може да има бълхи или да е болно!

Преди Стойчо да отговори нещо, котето подскочи и се гушна в пазвата и. В първия момент жената се вцепени, но после плахо го погали. Изгледа мъжа си под вежди и рече:

• Колко е хитро, само! Подмазва се, за да ме омилостиви!
• И то душа носи! Хайде, бъди човек и остави котето на Боби! Знаеш ли как ще се зарадва?

Жената внимателно свали котето от себе си и държаща го в шепите си заяви:

• Само ако е женско и ще се казва Вики, от Виктория!
• Интересно защо? Ами ако е момченце?
• Защото като бях колкото сина ни и аз исках да имам коте! Дори бях решила да се казва Вики! Само, че нашите не разрешиха…! А преди това трябва да се изкъпе и ваксинира! Ясно?
• Ей, веднъж и ти да покажеш човещина! А то все ни навикваш и гониш с Боби, като престъпници!
• Та вие сте престъпници, но не съвсем опасни..!

Няколко месеца по-късно, зимата бе сковала всичко навън и земята бе побеляла. Котето бе пораснало и щом видя първия сняг, стъпи върху него, но студа под лапите му го накара да се върне на сухо, в къщата. Преди Боби да се прибере, котето скочи и отиде до вратата, с вирната опашка. Миг след това отвън се чу, как Живка си изтупва краката от снега. Когато тя отвори вратата, малката оранжева топка скочи върху нея и се покатери на раменете и.

• Ах ти, хитрушо! – засмя се жената – Уж щеше да живееш в гаража, а се намести в къщи, че и на главата ми се качваш даже! Такава глезла си станала, че не е за вярване!

Тя се съблече и гушна котето. Седнал на масата, с чаша ракия и салата туршия пред себе си, Стойчо смигна с едно око:

• Само се правиш на лоша, но иначе си добра, Живе! И глей, мама му стара, как едно нищо и никакво коте може да промени човека, към добро! По-рано, като се върнеш от работа започваше да ни строяваш и мърмориш, а сега не мога да те позная! Сякаш си друг човек!
• Това е така, защото сега, като се прибера уморена от работа и гушна Вики, сякаш умората и нервите изтичат някъде извън мен! Помниш ли миналата неделя, като ме боля стомаха, как Вики седна на него и след това ме отпусна? Доказано е, че котките помагат на болните си стопани!

В това време се прибра и Боби от училище. Той метна раницата върху дивана и гордо обяви:

• Днес имам две шестици в училище! И представете си, едната шестица е по математика! Никога досега не съм получавал отлична оценка по математика! Учителката каза, че не може да ме познае напоследък! Бил съм се променил, в положителен смисъл! Това е заради Вики, нали?

Двамата родители се спогледаха с весели очи, без да кажат нищо. Котето скочи от скута на майката и приближи към Боби. Протегна предна лапка и закачливо измяука.

• Искаш да си играем ли, непослушно коте? – викна момчето и скочи върху котето. Двамата се завъртяха из стаята гонейки се, а майката, вместо да се скара както по-рано, отиде при мъжа си и седна на краката му. Той я обгърна с ръка и предложи от ракията в чашата си. Неочаквано, защото не пиеше никакъв алкохол, тя отпи малко. Вгледа се в очите на мъжа си и тихо рече:
• След седем месеца и ние ще си имаме рожба!

Стойчо отвори уста и изблещи очи. После грабна жена си и я завъртя лудо из стаята. Накрая четиримата се сгушиха един в друг, върху дивана. Лицата им грееха от щастие и ако имаше фотограф, който да ги заснеме, сигурно би излязла прекрасна, семейна снимка.

   Красимир  Бачков