МАЛКО ДОБРЕ, МАЛКО ЗЛЕ…
Васко и Жеката бяха прехвърлили тридесетте, но живееха все още с родителите си. Още от деца бяха заедно в детската градина, после в училище и когато трябваше да следват или да работят, те избраха университета. Криво – ляво завършиха, но когато се хванаха на работа осъзнаха, че учителската работа не е тяхното призвание. Васко бе завършил химия и физика, а Жеката история и география. Тъй като по специалностите и на двамата се търсеха учители – мъже, те успяха да започнат работа в едно училище. Макар на половин час от града, училището бе с обучение от първи до дванадесети клас и устройваше двамата приятели. Друго не ги устройваше и това бяха учениците, а по-скоро колегите и ръководството на училището. В малкото градче, където се намираше училището, те бързо станаха известни. Тъй като всяка сутрин пристигаха със стария джип „Сузуки – Самурай“ на Васко, а после се прибираха с него, отдалеч още щом ги видеха, учениците им махаха с ръце за поздрав. В началото това ги радваше, защото показваше топло посрещане от местните хора, но после започна да ги дразни. Учениците започнаха да ги снимат с телефоните си, да ги качат във Фейсбук и Тик – Ток, а понякога видеоклиповете не бяха съвсем за гледане. И не, че заснетото имаше някакво забранено съдържание, а просто двамата понякога се шляпваха зад врата, бутаха се или правеха смешни физиономии, което бе идеален материал за забавен видеоклип. В часовете децата често обменяха тия клипове, вместо да слушат урока. Това караше Васко и Жеката да им прибират телефоните и да ги наказват. Стигна се дотам, че директорката на училището ги извика и запита, защо позволяват на учениците да ги снимат. Някои колеги учители се дразнели, когато учениците вместо да слушат в клас, зяпали телефоните си, с двамата нови учители.
– Каква вина имаме ние, за това?! – възкликна Васко – Не ги виждаме, кога правят тия клипове, нито можем да им забраним!
– Ние също не искаме да ни снимат, но кой знае защо, децата продължават! – допълни Жеката.
Директорката, която работеше вече втора година след пенсия стана и закрачи напред – назад. Вдигна показалец нагоре и нравоучително започна:
– В нашето училище рядко назначаваме нови учители. Обикновено идват учители, прехвърчали от училище на училище, сещате се защо. Изведнъж се появяват двама млади и хубави нови учители! Естествено, будят интерес както при учениците, така и в останалите хора тук. Нашето градче е малко и всичко за всеки се знае. Имаме доста свободни, неомъжени момичета и жени. Разведените изобщо не ги слагам в сметката. До мен стигна информацията, че продавачката в пекарната срещу училище, помолила племенника си, да ви направи някой и друг видео клип. Детето ви снимало като идвате на работа сутринта, като вървите заедно и дори като се пляскате зад врата. Похвалило се на съучениците си и скоро станало мода, да ви снимат където ви видят! Сега сте нещо като филмови звезди!
Тя ги изгледа строго и продължи:
– Предполага се, че двама, дори и млади учители, няма да се държат като деца, но изглежда за вас това не важи! Бързо се харесахте от учениците, бързо се сприятелихте с тях и дори като им пишете слаби оценки не ви се сърдят! Това не харесва на колегите, разбира се! За всяка, написана от тях двойка се вдига шум до небето! Обаждат ми се родители, а при вас всичко минава, като по мед и масло! На вас уважаеми, известно ли ви е, че повечето ученички от осми до дванадесети клас са влюбени във вас?
– Ха-ха! – изсмя се Васко – Че кой обръща внимание на тия хлапачки?
– Обръщат, даже как обръщат! – размаха показалеца директорката – Родителите разбират и в крайна сметка упрекват нас, учителите и ръководството!
– За какво? – разпери ръце, учуден Жеката.
– За вас двамата! – отсече тя – Защото се държите не като учители с децата, а по-скоро приятелски! Това кара те да ви приемат по-близо от допустимото и някои момичета просто се влюбват! На вас това може и да ви харесва, но като цяло не може да бъде одобрено, както от мен, така и от учителския колектив! Вие трябва да внушавате респект у децата, а не плътски желания!
Двамата приятели се спогледаха с недоумение. Васко преплете едни в други пръстите на ръцете си, както правеше в случай, че бъде ядосан.
– И какво сега? Да вземем да се обесим заради това, че хлапетата ни снимат и дори някои са влюбени ли? Като си спомня, самият аз бях хлътнал по учителката си по музика , но какво от това? После ми мина…!
– Очаквах по-сериозно отношение към този въпрос! – язвително отвърна директорката.
– По – сериозен е извода, че има огромна разлика между вашето, нашето и поколението на учениците! – с хладен глас заяви Жеката – Лично аз не виждам начин, да променим статуквото, освен да си тръгнем от тук!
Директорката ги изгледа замислено, после призна:
– Ако това е начина да се върне спокойствието и мира в училище, и дори града смятайте, че не ви задържам! Сега е още средата на първия срок и лесно ще си намерите работа другаде! Имате хубави специалности, млади сте и бързо ще решите този проблем!
Така, както двамата приятели заедно бяха започнали работа в училище, сега заедно подадоха заявления за напускане. Естествено, това не хареса на техните родители. Учебната година бе започнала отдавна и вече не можеха да си намерят работа заедно, в едно училище. Независимо, че на различни места можеха да ги приемат, те не започваха работа, мотаеха се по цял ден и безделничеха.
Няколко дни след Нова година, Васко тръгна към фризьорския салон в края на улицата. Косата му бе пораснала и трябваше да я подстриже. Бяха се разбрали с Жеката, по-късно да се разходят из града. Срещу него на улицата се усмихна симпатично момиче, което му кимна на разминаване. Васко спря и се опита да се сети, откъде му е познато това момиче. Изведнъж в ума му блесна, че това е продавачката от пекарната, срещу училището в малкия град. Той импулсивно викна:
– Ей, момиче!
Сякаш това чакало, момичето спря и се обърна. Усмивката не слизаше от лицето му, когато Васко приближи и запита, защо не е на работа по това време. Момичето сведе глава и помоли:
– Може ли да идем в някое кафене, да поговорим? Тук, на улицата е неудобно!
– Разбира се! – отвърна Васко и я поведе към близката пицария.
Един час преди обяд, все още нямаше клиенти и всички маси бяха свободни. Двамата седнаха на маса до витрината и след като си поръчаха кафе, цялото зачервено, момичето започна.
– Днес е третия ден, откакто не съм на работа! Собственика на пекарната ме уволни, заради клиповете, които бях помолила племенника ми, да ви заснеме! След като си тръгнахте от училище, в града стана голям скандал! Накрая виновна изкараха мен! Повечето деца спряха да си купуват закуски от пекарната. Оборотът много намаля! На ваше място назначиха две учителки, на които децата пречели в час, защото искали да се върнете при тях. Това ги принудило да напуснат. В първия ден след Нова година, тази стара кокошка директорката на училището дойде при мен за закуска. Никога не го бе правила, защото все някой друг и купуваше любимите мекици с пудра захар. Увъртайки, тя ми каза, че заради мен училището е загубило двама добри учители. Нищо чудно да съм останела без работа за това. Решението било, да ви върна по някакъв начин! Разбрах адресите и на двамата ви тук, от секретарката на училището, която същия ден „случайно“ ми ги даде. Когато в понеделник за пръв път минах по улицата ви, двамата с приятеля ви се срещнахте и тръгнахте някъде, без дори да ме забележите. Вчера изобщо не ви видях и само брах студ! Едва днес ми се усмихна късмета, когато ви срещнах!
– А ако не бях ви забелязал? Ако не бях ви спрял? – учудено запита Васко.
– Щях да измисля друг начин, да се срещнем и поговорим! – призна момичето – Вижте, тук при вас работа има достатъчно, но при нас е проблем! Тази година завършвам психология, но нали до тогава трябва да имам някакви доходи? Моля ви, поговорете с приятеля си и се върнете при нас! Децата ви обичат, а тази коза директорката няма да ви придиря вече! Не бъдете толкова горди, де!
Васко се засмя:
– Каква всъщност беше директорката? Дърта кокошка или коза?
– И двете!
– А ти как се казваш?
– Ани! Впрочем, можете да кажете на приятеля си, че има една много влюбена и тъжна дванайсето-класничка, която много ще се радва, ако се върнете в училище! Тя ми е братовчедка и много го харесва!
– Значи Жеката го харесват, а мен не!? Той разбирам, но защо да се връщам аз?
– И вас ви харесват! Освен учениците и аз ви харесвам! – сведе глава момичето.
Час по-късно, разхождайки се по дампата на плажа, след като чу разказа на приятеля си, за срещата му с момичето, Жеката каза:
– Каква стана тя сега? Първо ни гонят, после ни искат! Малко зле, малко добре…! А хубава ли е тази братовчедка, на твоята Ани?
– Първо, не е моята Ани, второ, откъде да знам хубава ли е или не?! Кажи, какво да правим! Връщаме ли се или да?
Жеката се ухили и отпра як шамар зад врата на Васко. Двамата хукнаха да се гонят, досущ като деца. Зимното слънце плъзгаше палави зайчета по вълните и се опитваше да стигне до кроткото, човешко щастие, да си желан и обичан, просто ей така.
Красимир Бачков