ЕДНО ТЪЙ ДЪЛГО ЧАКАНО СПАСЕНИЕ
Вече осемдесет и две години дядо Танас се опитваше да намери спокойствие за изранената си душа, но все нещо не се получаваше. Висок, слаб, сивоок, той се харесваше на хората от пръв поглед. Когато се усмихнеше, всеки разбираше, че пред него стои добър човек. Това често му носеше главоболия, защото доста хора се опитваха да го използват и дори лъжат. Докато бе млад, той създаде семейство и две деца. За беля не случи на жена, защото докато той работеше по строежите из страната, тя си намери любовник. Разведоха се и съда даде на жена му апартамента, заедно с децата, които бяха все още малки. По това време дойде „демокрацията“ и като строителен инженер, той се спаси, възможно най-далече в чужбина. Мъчно му бе за децата, за града в който се бе родил и се опитваше с много работа да заглуши болката. Без да разбере как, минаха петнадесет години и в банката се оказа спестена една доста внушителна сума. Вече можеше да се върне и да изпълни поне една от младежките си мечти – да живее на брега на морето. Прибра се в родината и веднага отиде в най – близкия, голям град, където си взе хубав апартамент. Обзаведе го перфектно, но колкото и хубав да е, един дом без стопани, е като гараж без автомобил в него. Позавъртя се Танас, поогледа се и разбра, че да си намери читава жена, е като да удари голяма печалба от лотарията. На неговите години жените бяха или разведени, или толкова амортизирани от ласки и флиртове, че будеха единствено съжаление. Незнайно как, бившата му съпруга узна за неговото завръщане и прати сина им, да го срещне уж „случайно“ в новия град. В първия момент Танас не можа да познае вече порасналия и възмъжал свой син, но когато момчето се усмихна, двамата импулсивно се прегърнаха.
Виж тате! – притеснен започна синът му – Мама ме прати, за да се видя и поговоря с теб. Тя отдавна се разведе с онзи непрокопсаник любовника и, продаде апартамента и от няколко години живеем на квартира. Както се казва, не сме цъфнали и вързали! Тя иска, ако има как, да се съберете отново. В този град, на морето и зимата е по-мека, и лятото е по-хладно! Най-вече да не плащаме сума пари за квартира! Това е истината! Трябваше да ти го кажа завоалирано, но аз приличам на теб и карам направо! Ако искаш, се обади на майка ми и поговорете!
Танас звънна на бившата си жена още на другия ден. Не искаше да я вижда, но се чувстваше длъжен да го стори, поне заради децата си. Паркира джипа си в края на булеварда и тъкмо щеше да слиза и тръгва към заведението, където им бе срещата, когато наблизо спря кола и от нея излезе бившата му. Тя се смееше на мъжа, който я бе докарал, а той отвори вратата, излезе, целуна я и дори я шляпна по задника, като и пожела успех. Танас сухо преглътна и разбра, че да се среща с жена си ще бъде само загуба на време. Запали джипа и се прибра в къщи. Няколко седмици след това отново замина в чужбина.
През дългия, задокеански полет се заговори с жена на средна възраст, която седеше до него. По професия тя бе лекар, но се занимаваше по-скоро с наука, отколкото с лечение на болни хора. По произход бе полякиня, но отраснала в щатите, се чувстваше американка. Щом кацнаха в Ню Йорк, тя го покани да и гостува, преди той да се отправи към южния щат, където щеше да живее и работи. Танас остана не само следващия ден, но почти до края на месеца. Полякинята бе красива жена, макар и малко хладна, но знаеше как да привлече вниманието му. Когато от новата работа му звъннаха с ултиматум, че ако не се яви на другия ден, ще назначат друг човек, Танас хвана самолета и се сбогува с Агнета. Две седмици по – късно, през една дъждовна вечер тя се появи, без никакво предупреждение в дома му. Беше си уредила работа в университетската болница в същия град и желаеше да живеят заедно. Събраха се и докато се огледат, полякинята заяви, че чака дете. Ожениха се набързо и доста скромно. Само един колега с жена си, присъства на церемонията и после в ресторанта, заедно с младоженците. После нещата се развиха някак прекалено бързо. Служебното жилище не харесваше на Агнета и понеже Танас получаваше добра заплата, тя го накара да тегли голям кредит, с който да си купят самостоятелно жилище. Точно ден преди раждането на дъщеря им, се настаниха в новия си дом. Два дни след това при тях дойдоха родителите на полякинята, заедно с двамата и братя. Уж щяха да стоят само за малко, докато помагат за бебето, но времето минаваше, а те не показваха никакви признаци, че ще си ходят. На всичко отгоре малкият брат на полякинята бе наркоман, не работеше никъде и само просеше пари от Танас. Живял толкова години предимно сам, българинът се видя в чудо, с колхоза на поляците. След половин година съвместно съществуване, той заведе жена си на ресторант, където в прав текст поиска тя да разкара роднините си. Тя го изгледа с някакво презрение или по-скоро съжаление и му каза:
- Скъпи Наско, ако на теб не ти харесват моите роднини, спокойно можеш да напуснеш дома! Аз съм доволна, че мама ми помага за бебето, защото мога да работя спокойно за кариерата си. Не те задържам и нямам други претенции към теб, освен да си плащаш вноските по кредита за къщата! Ако искаш да се разведем, няма проблем, но тогава ще трябва да ми плащаш и издръжка!
Той онемя от безогледното нахалство на съпругата си. Стана и напусна ресторанта, като преди това плати сметката. Тогава за пръв път отиде при адвокат. Разбра, че е здраво притиснат, но адвоката му бе с руско потекло и ненавиждаше поляците. Посъветва го да си грабва куфара и да се прибира в България. Кредита за дома бе под сто хиляди и банката щеше да го пише лош / бед кредит /. Никой нямаше да го търси в България, нито трябваше да плаща.
Учуден, че изобщо е възможно такова нещо, Танас напусна работа без предупреждение и отлетя за родината си. Дълбоко в себе си се съмняваше, че американците ще го оставят просто ей тъй да се измъкне безнаказано, затова си уреди нова работа, този път в Африка. Там изкара почти две години, преди да се запознае с млада българка, работеща в една мисия към ООН. Нуша бе очилата, сексапилна и много палава. Още първата вечер, когато се запознаха, тя преспа в квартирата му, а след две седмици заяви, че е бременна. Зашеметен от бързия развой на нещата, той отказа женитба. Беше патил достатъчно преди това и не знаеше, какво можеше да му дойде на главата, с тази пощръкляла от хормони, млада жена. Седем месеца по – късно мисионерката роди черно момченце с чурка, по-голяма от тази на Танас. Набедения за баща строителен инженер изтри изпотеното си чело и взе първия самолет за България.
Когато се опита да отключи апартамента си, ключа не влезе, а вратата сама се отвори. На прага застана жена с воднисти очи и облизана руса коса, която запита на някаква смесица от украински, руски и български, какво търси той в нейния дом. Шашнат до немай къде, Танас обясни, че това е неговия апартамент. Жената затръшна вратата пред носа му и се обади на полицията. След това се заредиха дълги дни и седмици, в безкрайни дела, за обсебения му с фалшиво пълномощно апартамент. Една вечер на улицата Танас бе нападнат от двама украинци, които го пребиха и заплашиха, че ако не прекрати делата за апартамента, ще го убият. Танас лежа почти месец в болницата. След като го изписаха, едва кретащ, отиде до една автокъща и си купи най-хубавия кемпер HYMER. С него потегли към устието на река Камчия и се установи за следващите няколко седмици там, близо до реката и морето. Завърза запознанства с един рибар и дори сам започна да лови риба със спининг. Морето и небето наоколо бяха толкова необятни и спокойни, че почти му се струваше, че най-после е намерил това, което търси. В началото на лятото стана свидетел, как една жена за малко не се удави. Повлечена от студеното и силно течение на реката, тя завика за помощ. Танас се втурна да я спасява, макар едва да се задържаше на повърхността на водата. Никой не го бе учил да плува и той цапаше като жаба във водата. Все пак успя да стигне до жената и дори да я извлече до една пясъчна коса, близо до брега. Вечерта отпразнуваха спасяването в едно ресторантче, а после жената се настани при него, в кемпера. Резултатът от съвместното им съжителство бе положителен, с две чертички, върху тестера за бременност, в края на лятото. За отглеждане на дете кемпера не бе най-подходящото място, затова през есента Танас го продаде и купи малка къща с двор, в едно диво селце, на брега на северното Черноморие. Дните, месеците и годините се занизаха тихо, спокойно и без брак, и взаимни изисквания, а двамата с последната му жена, успяха да отгледат едно симпатично и умно момче.
Един ден, докато се бръснеше под дюлята на външната чешма, Танас видя в отражението на огледалото, някакъв смътно познат образ на старец. Той разбра, че вече е извървял земния си път и се запита, какво да стори, за стопли изтерзаната си душа. След няколко дни синът му съобщи, че съседското момиче ще се премести у тях, защото чакат дете. Момичето бе симпатично, усмихнато и добро, затова Танас им освободи една стая в къщата. Когато се роди внук му, Танас не можеше да повярва. Всичко му се струваше като измислено, в някой от сапунените сериали, които обичаше да гледа по телевизията жена му. След няколко месеца внучето проговори и първата му дума бе „Деде“.
И сега, в късната, топла есен, Танас бе седнал на стълбите пред къщата и гледаше, как внука му пристъпва смело с проходилката. Встрани си говореха младата снаха и жената на Танас. В един момент детето се измъкна от проходилката и направи една, после друга крачка към Танас.
- Деде, деде! – изписука малчуганът и преди да тупне на земята, бе хванат и гушнат от дядо си.
Танас притискаше топлото телце на внучето си, а по лицето му се стичаше странна топлина и го караше да се чувства най-сетне спокоен и щастлив. Усещаше, все едно е прегърнал целия свят, с всичките му изкушения, прелести и надежди. Искаше да задържи мига възможно по-дълго, защото бе осъзнал, че цял живот е чакал само него…
Красимир Бачков