СРЕЩАТА

• Здравей, Стан! Едва те познах! Увил си се в тая работническа шуба, като някакъв докер на пристанището! Впрочем, тази зима излезе много студена, нали? Не си спомням вече, откога не се е задържал тъй дълго сняг в нашия град!
• Най-студената зима в живота ми бе лятото, което прекарах с теб, Нели!
• Остроумен, както винаги! Хайде да ходим към пристанището! Ще те черпя скромна вечеря!
• Остави ме, не съм на кеф! Ще се прибера в квартирата и ще запаля учебниците, които са ми останали от университета! Имам нужда от жив огън, за да се стопля!
• Ти какво, предизвикваш ли ме? Има ли по-горещо момиче от мен, в този град ?
• Нели, Нели…! Не искам да имам нищо повече с теб! Разкарай се, ако обичаш, защото ми навяваш само лоши спомени!
• Ти какво? Пак за аборта ли ще ми пилиш? Е, добре, махнах детето, но не ти дължа никакви обяснения! Така съм преценила и толкова! Ти си събра чукалата и се разкара! Дори не попита, искам ли да си ходиш или не! А аз не исках, повярвай! Имах нужда от теб, Стан! И сега имам, защото …
• Защото никой друг не може да те търпи, нали?
• Не, глупчо! Хайде, моля те, ела с мен до пристанището! Ще хапнем пица или кебапчета, ще поговорим, както преди! Не искаш ли поне да узнаеш, защо бях толкова откачена лятото и защо махнах детето?
• Никъде не тръгвам с теб! Ти си способна да ме излъжеш и да ми завъртиш отново главата! Нямам нужда от това, Нели! Едва се успокоих малко и ти хоп, долетя отнейде с метлата! Бягай от мен, вещице! Носиш ми само болка!
• Не е вярно, Стан! Само радост ти носех, докато…!
• Докато какво?
• Добре! Ела отсреща, в градинката, да седнем на някоя пейка! Длъжна съм да ти разкажа всичко!
• Няма смисъл, Нели! Студено ми е и не ми се слушат лъжи!
• Чакай, спри! Кажи, поне един път, когато съм те лъгала за нещо! Само една лъжа ми кажи и веднага си тръгвам!
• Казваше, че си влюбена за пръв път в живота си!
• Самата истина! Ти действително си първата ми любов!
• А като бяхме на гости на леля ти, на вилата, тя какво каза? Че си се влюбила като луда, в учителя си по музика!
• Но тогава  бях едва в шести клас, глупчо! Това бе платоническа, несподелена любов, каквато е имал всеки!
• Е, аз такава несподелена любов не съм имал, … докато не те срещнах!
• Не бъди лош! Нашата любов бе споделена! Поне докато онзи изрод Нико не ме срещна онази нощ, когато бяхме за първи път заедно!
• Кой Нико? От къщата със злата баба, дето е срещу квартирата ми ли? Моряка, който не изтрезнява?
• Точно той, Стан!
• Добре, да седнем! Хайде, разказвай, че замръзнах!
• Какво да разказвам, като не е за пред хората! Помниш ли, два месеца ходихме заедно, без да правим любов?
• Да, беше ми изкарала душата тогава!
• Не си прав! Аз те исках от първия миг, когато те срещнах, но не бях сигурна в теб! За пръв път изпитвах подобно чувство, да обичаш някого със сърцето и тялото си едновременно! Исках да съм сигурна, че когато го направим, ще бъде като приказка, ще е вълшебство!
• За мен бе точно тъй, но ти изчезна още на другия ден! Мина повече от седмица, докато те видях отново! После изпадаше в разни мрачни настроения, все едно в теб се бе заселил зъл дух! Не искаше да правим любов и ме караше да се чувствам виновен, че бяхме преспали заедно една нощ! Така я карахме до септември, когато пак се изпари нейде и като се видяхме каза, че си направила аборт! Ти бе убила нашето неродено дете! Какво можех да сторя, освен да си обера крушите и да се опитам да те забравя?
• Можеше просто да ме попиташ, защо съм постъпила така!
• Аз те питах, при това много пъти! Ти само мълчеше и плачеше…!
• Ти не ме пита, а ме обвинява! Упрекваше ме и дори ме обиждаше, но не ми хвана ръката и простичко, човешки да ме запиташ, кое ме е подтикнало да извърша тази ужасна постъпка!
• Дори и да е така разбери, че се чувствах ужасно! Сякаш се бе подиграла с мен, с чувствата ми! Ти ме предаде, Нели!
• Не съм те предала, Стан! Смятах, че така е правилно!
• Ти нормална ли си?! Да убиеш плода на любовта си, според теб е правилно, а?!
• Не знаех, Стан! Можеше детето да не е от теб!
• А от кого, по дяволите? Доколкото си спомням, ти бе девствена? Дори се шегувахме, че трябва да пием сладка ракия!
• Така беше! Помниш ли, как не искаше да си тръгвам в три часа, през нощта? Искаше да ме изпратиш до дома или да ми извикаш такси?
• Да, помня, разбира се!
• А аз ти казах, че през юни града е спокоен, че искам да повървя сама по пустите улици! Исках дори да танцувам, тъй приповдигнато се чувствах тогава! Ти се разсърди малко, но ме остави да си тръгна.
• Така си беше!
• Е, аз излязох от кооперацията и тръгнах към булеварда. В градинката, на края на улицата ми налетя Нико! Беше пиян и много агресивен. Хвана и ме завлече насила, до детската площадка. Там, на пясъка, където през деня си играеха деца, ме изнасили! Не можех да викам, защото с едната си ръка ми държеше устата запушена. Той бе ужасно силен, мръсното животно! Дърпах се, опитвах да го дера с нокти, но…! На всичко отгоре, това не му стигна! Когато се изправих ме дръпна и ме насили още веднъж! Беше някакъв абсолютен ужас! Цяла седмица след това, не можех да дойда на себе си! Затова се държах така с теб после. Не исках да ти кажа, за да не си тръгнеш! Не исках да те загубя, Стан! А когато усетих, че съм бременна и се уверих от теста за бременност, не знаех кой е бащата…! Затова се реших на аборт! Това е…!
• Нели, Нели, Нели..! Това истина ли е, момиче?!
• Не! Говоря си разни врели – некипели, за по-интересно!
• И ти си преживяла всичко това, без да ми кажеш и дума?! Сама, съвсем сама си се тровила седмици наред с угризения, които можеше да си спестиш, ако бе споделила с мен!
• Какво би променил, в случай, че ти бях казала?
• Най-малкото щяхме да пратим тоя изверг Нико в затвора! Утре той може да посегне на друго момиче! А детето нямаше нужда да махаш! От когото и да бе, за мен не е толкова важно! По-важно е, да ме обичаш и да бъдем заедно!
• Така говориш сега, защото вече всичко е минало! Никой мъж няма да приеме жена, която друг е обладавал и не знае, детето негово ли е или не е!
• Такааааа! Ех, ако знаех, само ако поне мъничко бях помислил! Нямаше да се разделим, нямаше да загубим детето! Аз съм виновен, за всичко! Ако бях настоял да те изпратя тогава, всичко това нямаше да се случи! Прости ми, Нели! Наистина съм голям глупак!
• За какво да ти прощавам? Просто изкарах лош късмет! Не замръзна ли вече?
• Какво говориш? Целият съм потен от това, което ми разказа! Хайде, да вървим в кръчмата на пристанището или ако предпочиташ в квартирата ми!
• Искаш ли го, Стан? Сигурен ли си?
• Не задавай тъпи въпроси! Те са мой приоритет! Втори път няма да те пусна, да си тръгнеш сама, Нели! Тръгваме ли?
• Ох, Стан! Не вярвам, че това се случва! Толкова е хубаво, че сме пак двамата! Обещай, винаги да си до мен, скъпи!
• Нищо не обещавам, Нели! Само това, че тази вечер ще бъдем пак в леглото и ако изкараме късмет, ще заченеш отново!
• А ако не зачена?
• Ще се любим всеки ден, преди ядене, след ядене, преди лягане, след лягане, преди да се е случило нещо, което да ни попречи втори път! Ще си направим две, три, пет деца, за да сме спокойни, че ще са шантави, точно като нас! Нели, хвърчилке моя…!
• Обичам те, Стан!
• Аз те обичам повече, Нели! Едва сега го разбрах…!

Красимир  Бачков