Валя се бе зарекла, когато си хване гадже, той да е висок, силен и умен мъж! Затова, когато в „Макдоналдс“ някакво джудже от мъжки пол и предложи да я заведе на плажа, тя едва не се изсмя. Момчето бе поне с двадесет сантиметра по-ниско от нея, облечено в униформата на ресторанта и сервилен, като всеки … Read more
Сега се чудя, как е възможно населението от толкова много държави по света, да се подаде на гнусна, телевизионна манипулация и да се вцепени дотолкова от страх, че да загуби способността си да мисли?! Спомням си преди тридесетина години един подобен мошеник, на име Кашпировски, как „лекуваше“ болни хора от телевизора! Правя паралел между … Read more
Вече втора година продължава безумието, наречено пландемия от кромид! Не защото вирусът е много заразен, смъртоносен или нелечим, а защото шепата сатанисти, които го организираха разбраха, че поне 70 % от населението на земята са глупаци! Те вярват на гнусните лъжи и манипулации, изречени от мисирките по телевизора, не четат нужната информация и послушно … Read more
Най-после към обяд заваля. Дъждът се сипеше ситно и мижаво, сякаш на небето му се свидеше, тази тъй дълго чакана от хората влага. Безкрайната добруджанска равнина посивя и някак отесня пред погледа на Велико. Той подбра овцете и ги прислони в близкия пояс. Мръсната, белезникава вълна на животните провисна и лека пара задимя над гърбовете … Read more
Работих половин година като помощник – сервитьор в един ресторант в Савана, Джорджия и когато случайно разбрах, че в съседния щат има работа с по-висока заплата, веднага си стегнах багажа и взех първия автобус за там. За беда не разполагах с достатъчно пари, за да си купя билет от компанията „GRAYHOUND” и се качих … Read more
Съученичката ми Гергана е такъв абсолютен шемет, че отдавна се замислям, дали да не я поканя на кино. Тя не е някаква красавица, но очите и блестят с толкова живец, че няма друго момиче в гимназията, което е тъй чаровно. Средна на ръст, с кафява коса и зелени очи, като се усмихне може да … Read more
На таблото за обяви пред селския магазин се появи нов, цветен некролог. Беше си заминал Люцкан, един от най-кротките мъже в селото. Когато Михал – бръснаря дойде да си купи хляб от магазина, видя струпаните няколко човека да обсъждат кончината на съселянина си и рече: Пукна ли най-после таз пришка Люцкан? Ей, отървахме се … Read more
Към полунощ минаха край проклетото Сарагасово море и сякаш напуснаха нормалните човешки измерения. Отначало палубата завибрира с неестествено ниски честоти и докато капитан Георги Василев нареди на главния механик да спре двигателя, той се самоизключи. Корабът бе нов, това бе едва втория му курс след заводските изпитания и бе претъпкан от съвременни технологии. … Read more
Шофьорът намали и спря. Пред тях бавно минаваше погребение. Трябваше да изчакат. Марто ядосано отвори задната врата на Мерцедеса и излезе на улицата. Запали цигара „Ротманс“. Подпря се на калника на колата и разсеяно загледа опечалените. Хората вървяха, приведени от болката на загубеният човек, без приказки и някак вдървено, сякаш все още не можеха да … Read more
Още от дете Цани бе завладян от музиката. В малкото странджанско село, където майка им ги отглеждаше сами с по-голямата му сестра, нямаше много забавления за едно дете. Затова, когато чуеше звука от цигулката на словака Мико, малчуганът зарязваше всичко и търчеше при него да слуша. Той сядаше край стария словак от еврейски произход и … Read more