Красимир Бачков 
ДИВАТА СИЛА НА РАВНИНАТА Село Гиздово бе захвърлено в покрайнините на Добруджа, но небето над него бе тъй безкрайно, тъй синьо и пълно с желание за живот, че макар на достолепна възраст, всичките му четиридесет и осем жители ходеха с вирнати глави и ведър поглед. Имаха самочувствието на господари на равнината, нещо, което дължаха … Read more
ДА ГУШНЕШ ВИКИ Стойчо си падаше по моторите, колите и всичко, което бръмчи и дими. Дори преди да погали по главата сина си, първо избърсваше в работния гащеризон ръцете си, целите изцапани с машинно масло. Затова когато един септемврийски обяд, до него приближи малко, жълто коте и с тънко гласче измяучи, той не му обърна … Read more
ПРАЗНИК ЗА ПОСЛЕДНО Кире – лъжливио пъдар си подръпна мустака, все едно се съмняваше още ли е под носа му, позакашля се и започна: Кире прехапа мустака и с лют поглед се опита да срази съселянина си: Пуйчин Мильо се направи, че не го е чул и Кире продължи: Кире – лъжливио си подръпна мустака, … Read more
ЖЪТВАРСКИЯТ БЪКЕЛ Георги помнеше стария жътварски бъкел още от дете. Беше опитвал да го пълни с вода, но разсъхнат от годините, бъкела не задържаше водата. Бащата на Георги, чичо Стамен, докато лежа в къщи с гипсиран крак го лакира и сложи в ъгъла на кухнята за украса. Там той събира прах дълги години и когато … Read more
ЖИГО И КОТАКА МУР Желязко Костов, по фамилия Гъзибаров предпочиташе да го наричат за по-кратко Жиго. Когато се наложеше да каже и фамилното си име, той го правеше възможно по-тихо, с прибрана между раменете глава, като костенурка. Съучениците му от началния и прогимназиален курс го скъсваха от подигравки, но той се изхитри и след … Read more
С годините стигнах до извода, че времето е най-скъпото, почтено и измамно нещо на този свят. Времето е живот, а да си купиш например още десет години живот не става. Затова е почтено, иначе богаташите щяха да разполагат с цяла вечност, за сметка на бедняците. А е голяма илюзия, защото макар да си даваме сметка, … Read more
ВСЕ ПО – НИСКО Върху старата зарзала в двора на къщата имаше скован от дъски нещо като под, върху който бяха седнали Станислав и Мариян, двама стари съседи и приятели от детството. Сега и двамата бяха приети в университета за първа година, като единия щеше да учи за лекар, а другия за учител. Още в … Read more
НА ТЕРАСАТА В големият град има малко възможности да си напълни душата човек. От многото, наблъскани една до друга сгради няма изглед към природата, въздуха е замърсен от автомобилите и съседите обикновено се избягват. Това обаче не се отнасяше до Гочето и Кирил, двама пенсионери, живеещи в стара кооперация, в един от нашите морски … Read more
СЪЛЗИТЕ НА БАБА РАДКА Всъщност, баба Радка бе рядко опърничева старица! Тя не зачиташе авторитети, закони и всякакви условности. Живееше по свои правила, които, макар и доста странни, считаше за съвършени. Тази пролет тя навърши 84 и започна 85 – та си година. Умът и все още бе наред, но тялото престана да я … Read more
РО́СИТО Васил помнеше курорта от времето, когато бе едно малко село, оживяващо се главно през лятото, след идването на туристи от страната и чужбина. Сега се бе разраснал толкова много, толкова нови хотели и вили на богаташи бяха построили за трийсетина години, че все едно бе различно място. Сега той работеше за някакъв бизнесмен, който … Read more