ШЕПА ЖИВЕЦ
Есента настъпваше тихо, кротко и неизбежно, както старостта бе разперила криле над всеки от нас. Димчо ходеше и се връщаше от училище със свита душа. Той не знаеше, като се върне у дома, дали ще намери майка си жива. Вече втора година тя боледуваше и се бореше с разсейките на тази невярна болест. Разходите … Read more