Не си спомням в живота си да съм псувал толкова много и с толкова хъс, колкото през последната година! „Правителството“ и най-вече медиите сигурно непрекъснато се почесват отзад. То не бяха лъжи, то не беше словесна агресия и тотално зомбиране, гнусно плашене и черно пророчество, във връзка с кромида и пландемията! Ежедневно се подхвърляха … Read more
Толкова мръсотия май не се е събирала никога по света, както сега! Толкова омраза към всичко човешко и нормално не е било демонстрирано в нито една държава до сега! Толкова лъжи и забрани, глоби и терор, спрямо обикновените хора на земята не сме виждали! Времето в което живеем, след години ще бъде определяно като … Read more
От малък са ме учили да не лъжа и да не крада! По онова време имаше нравствени ценности, които поне за пред хората се спазваха. В училище ни учеха да бъдем добри, да се учим и да помагаме на възрастните хора, както и че при изключителни обстоятелства човек може да загуби дори живота си, … Read more
Вече минал седемдесетте, дядо Въльо приемаше идването на всеки следващ ден като Божи дар. Събуждаше се рано — още преди да съмне и сядаше на стола до прозореца. От там гледаше навън в малкото дворче пред къщата, без да мисли за нищо, ей тъй — просто му беше хубаво, че още го има и може … Read more
С Горчо се запознах на пътя. Когато го видях за първи път бе късна есен, валеше дъжд и аз бързах за работа. Градската канализация бе стара и амортизирана, и когато дъжда бе малко по-силен, улиците се превръщаха в реки. Не карах силно, защото на места по асфалта имаше дълбоки дупки и като нищо можех … Read more
От нас четиримата само той бе оцелял. Докато цакахме белота и щипехме зара на табла, не мислехме за нищо друго, освен ракийката да е студена, а салатката – прясна. Тримата бяхме с няколко години по-възрастни, с няколко брака зад гърба си и няколко, вече пораснали деца. Смятахме се за много печени и винаги бяхме … Read more
АКАДЕМИК Като го заболя коремът на Димо – шопа, та цяла неделя не мина. Върви човекът по улицата, присвива се от болки и не смее да изпсува дори. Ходил в столицата на преглед при професор и той му казал, че без операция няма да се оправи. Шопът се изпотил два пъти, щото от една страна … Read more
Беше златната половина на двадесети век. Изтощено от войни, неправди и безсмислена смърт, човечеството се радваше на всеки миг.Навсякъде по света се съграждаше, създаваха се нови песни и всеки се стремеше към любов. Двамата с Джанго бяхме родени в края на петдесетте години, но аз бях с година по-голям. Живеехме в един квартал на … Read more
Панчо Савов от двадесет и втори блок, на ЖК „Младост“, в един от големите градове на страната, взе ключа за мазето и слезе по стълбите, защото както винаги асансьорът пак не работеше. Като минаваше край апартамента на Коцеви от третия етаж, вратата се отвори и съседката показа мишата си физиономия, украсена с ролки на … Read more
В четвъртък навърших тридесет години и го отпразнувахме с няколко приятели. Прибрах се в квартирата през малките часове и проспах петъка. Предвидливо си бях пуснал отпуск и сега, протягайки се забелязах, че вечерта вече се спуска. Живеех сам и нямаше какво да правя, затова нахлузих якето и излязох в януарската вечер. Тръгнах по булеварда, без … Read more