Разкази

ОТКРАДНАТ ШАНС Александър Тонев бе учител повече от 30 години и за това време бе имал възможност, да премине през всички възлови места в професията. Девет години бе базов учител, четири години директор на училище и две години заместник директор на гимназия. Знаеше всички явни и скрити проблеми на българското образование, и няколко пъти опита да провокира внимание, върху особено важни въпроси за учениците и училището, но се сблъска с безразличието на чиновниците от министерството, както и с нежеланието им, да се правят реални реформи. Обезверен, той чакаше да изминат още четири – пет години, за да придобие нужната възраст и да се пенсионира. Отдавна бе разбрал, че войната с бюрократите от министерството няма да завърши в негова полза, затова се опитваше да бъде възможно по-добър учител. Тъй като от доста време Тонев живееше на семейни начала с жената, появила се след развода му, той имаше вече шестгодишен син, който тази есен трябваше да започне първи клас. Проблемът бе, че жена му твърде често пътуваше в командировки из страната и просто няма кой да прибере сина им от училище. През голямата ваканция през лятото Тонев размишлява и стигна до извода, че най-доброто решение е, да се кандидатира отново за заместник директор в някое училище. В каквато и смяна да работеше, той все щеше да има възможност, за десетина минути да прибира сина си от училище. Речено – сторено и той подаде документи в две училища, където се търсеха заместник директори по учебната част. Впрочем, заместник директорите се сменяха твърде често, защото обикновено директорите биваха назначавани с партийни протекции от страна на управляващата партия и в голямата си част бяха откровени некадърници. За кратко време тези вредни за училището и българското образование „ръководители“ се обграждаха с роднини и приятели, прогонваха неудобните учители от училището, което „ръководеха“ и се установяваха като пожизнени феодали на власт. Обаче някой все пак трябваше да ръководи учебния процес и това обикновено бе заместника на парашутиста – директор. Ако се случеше читав учител, той рано или късно влизаше в противоречие с работодателя си и обикновено биваше уволняван. Ако за заместник директора бе назначил свой човек, но некадърник като себе си, тогава всичко в училището се сриваше и ученици, учители, и самото ръководство търпяха негативи. Затова поста на заместник бе много проветрив и понякога за една учебна година се сменяха по няколко заместника на директора. Тонев бе сигурен в знанията и организационния опит, който имаше, затова за интервюто тръгна съвсем спокоен. Естествено с него бе и синът му. Малкият си играеше на таблет и така не занимаваше баща си с въпроси, както обикновено. В училището пристигнаха десетина минути преди уречения час и се насочиха към няколкото стола в коридора. Там вече бе седнал мъж на средна възраст с много дебели вежди и усмивка „ала мистър Бийн“.- За интервюто ли чакате? – вежливо запита Тонев.- Хм…! Да! Хм…! – почти като героя на Рой Аткинсън отвърна мъжът, стана и започна да крачи напред – назад из коридора. Тонев настани синът си на един стол и сам седна на друг. Това, което бе научил предварително за училището бе, че не е управлявано добре, че е на ръба с броя необходими ученици и, че директорката е млада. Докато чакаха, той забеляза, че неговия конкурент е преплел ръце зад гърба си и незнайно как, с едната ръка е направил кукиш. Дали случайно или преднамерено бе насочил средният си пръст спрямо него, Тонев не успя да разбере, защото го извикаха на интервюто. Той влезе в една класна стая, където зад дълга маса се бяха събрали девет жени. В средата бе директорката, а край нея вероятно бяха счетоводителката, другата заместничка, две персони от инспектората и още някакви членове на необичайната комисия по приемането. Такава голяма комисия Тонев виждаше за пръв път и той веднага заподозря, че нещата са нагласени. Обикновено, партийците съставяха подобни комисии, когато не желаеха да поемат лична отговорност за някое решение, в ущърб на държавата или служителите на предприятието.- Представете се възможно най-кратко! – започна интервюто директорката. Тонев спокойно изреди длъжностите и постовете в кариерата си.- Какво ви кара да кандидатствате за това място?- Опита ми и възможността, да прибирам детето си след училище!- А сега говорете, за учебния план и неговото прилагане! – сви претенциозно устни евентуалната му бъдеща шефка.- Какво да говоря? – не разбра Тонев.- Отговорете на въпроса ми, за да разбера дали сте подготвен за тази длъжност! – гласът на директорката премина във фалцет.Едва сега Александър Тонев проумя, защо мистър Бийн от коридора му сочеше среден пръст зад гърба си и се усмихваше ехидно. Това всъщност, е бил човекът за заместник, на тая накокошинена пикла директорката. Тонев стана от стола, изгледа цялата тайфа от съзаклятници в тоя нагласен конкурс и каза:- Дори за директор, кандидатите държат тест за познаване всички документи в системата на образованието! Интервюто след това само показва, кои са партийците и кои образуват навалицата от кандидати. Аз се явих на теста през изминалото лято и от възможни 50 точки, получих 39! От всичките двадесет кандидата, никой нямаше повече точки от мен! След това не отидох на интервю в министерството, защото предварително знаех, кого ще назначат в училището, където кандидатствах. – Той замълча за момент и продължи – Сега, да ме изпитва даскалица, чиито години са по-малко от педагогическия ми стаж, е просто смешно! Няма да участвам в жалкия ви цирк, затова спокойно можете да назначите протежето си, дето размята средни пръсти в коридора! Жалко за шанса, който ми откраднахте да работя, жалко за вас и за цялата училищна система, която потъва от ден на ден, именно заради особи като вашата!- Ама, какво си позволявате?! – изчерви се като домат директорката. Тонев им обърна гръб и напусна стаята. В коридора, без дори да погледне мистър Бийн, той хвана детето за ръчичка и излязоха от сградата на училището. Денят изведнъж помрачня, защото Тонев знаеше, че след две седмици, синът му ще влезе в същата отдавна опорочена система на образованието и директорки, като тая измислена кифла щяха да определят бъдещето му, и да го наставляват. Той се замисли, доколко бе възможно, да се махне със семейството си от тази проядена от корупция, партизанщина и шуро – баджанащина държава, и къде всъщност да иде. Целият му изминал живот, целият му педагогически опит сега изглеждаха минали напразно, щом безобразията не само продължаваха, но се и увеличаваха. Той въздъхна и погали сина си по главичката. Малкият го изгледа и запита:- Тате, боли ли те нещо?Александър Тонев се усмихна тъжно, без да отговори.

от

Красимир Бачков

ЖЕСИ

от

2.          През един късен следобед, в края на февруари,  Жеко и приятелите му седяха в гаража, отпиваха от чашите си билков чай и кротко разговаряха. Враната беше свикнала с хората и дори понякога се включваше в разговорите им. Тя грачеше смешно и ги поглеждаше с едно, неприлично синьо око. Искам – тихо каза Тотка … Read more

ЖЕСИ

от

1. И днес, както всеки ден, в гаража на Жеко се събраха тримата приятели и Тотка. Всички гонеха седемдесетте и отдавна се бяха разделили със суетата. Обличаха се с дрехи – втора употреба и гледаха те да са практични. Продан винаги ходеше облечен в маскировъчни одежди. Преди години бе работил известно време ловен надзирател и … Read more

ОБЛАЦИ БЕЗДОМНИ

от

   От дете обичам да гледам небето. Има нещо в него, което ме привлича и изкушава. Не знам, дали това е неговата безкрайност или  синевата, която е любимият ми цвят, но дори факта, че почти всички хора си гледат в краката, а аз зяпам небето е достатъчен, за да се чувствам добре. Разбира се, не … Read more

ДИРЕКА

от

         Някога, в казармата Дирека бе висок два метра и един сантиметър. Старшината го използваше, за да строява взвода по него. Никой не го наричаше Пенчо, както бе името му, а всеки му викаше по прякор. По-късно, в завода той се оказа калпав стругар и началството се принуди да го назначи като ОТК. След като … Read more

ПРОЩАВАНЕ

от

Тъжен поглед отправям на запад, моят юг остана зад мене. Само есен и зима ме чакат, и предимно  проблеми. Но понеже си знам, че отдавна всяка крачка напред не е лесна. Есента ще направя забавна, а пък зимата интересна. И подсвирквайки с устни през този дълъг път без отбивка Стъпвал по тръни и рози ще … Read more

ИДЕ НЕ КРАЯТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, А КРАЯТ НА БОГАТИТЕ ИДИОТИ !

от

    През последните две години, след обявяването на измислената пландемия, се навъдиха много лъжепророци, гадатели, инфлуенсъри и  всякакви тарикати. Те използват отчаянието, страха и объркването на обикновените хора  във връзка с кромида, за да заработят лесни пари, да се прочуят и да се наложят като фактор в обществото. Заради тях се наложи, самият аз да … Read more

ОТ СУТРИН ДО МРАК

от

   Днес 11 септември 2021 г. се събуждам рано и в 6. 20 излизам да се разходя из града. Варна още спи и по улиците не се виждат нито хора, нито коли. Докато крача по бул. „Сливница“ чувам вой на сирена, който приближава. Обръщам се и виждам самотна линейка, с пусната светлинна и звукова сигнализация, … Read more

СВЕТОВНАТА ИЗМАМА ПРОДЪЛЖАВА

от

   Има една стара поговорка, че дяволът като нямал какво да прави, си чукал децата. Ето това се случва вече втора година по света с измислената пландемия, „страшния“ кромид и всичките му щамове, нужни за налагането на терор и медицински фашизъм над обикновените хора. Най-вече медийно е наложена гнусна хипноза над човечеството, която за радост … Read more

ЕДНА СКУЧНА СЪБОТА

от

Леля Софка седеше на дивана и гледаше немска сапунка. Беше се прехласнала по филма и изобщо не чуваше бай Иван, който за трети път я питаше:- Софи, сложи ли ми бирата в хладилника?Тя се сепна и недоволно измърмори:- Казах ти, сам да си я сложиш! И престани с тая бира, ако обичаш! Погледни се, на … Read more