Съвсем случайно, в края на пролетта Любо си намери любовница. В сервиза за бяла техника, където работеше, един ден дойде поръчка за ремонт на пералня, в гаранционен срок. Той си взе куфарчето с инструменти, метна се на китайския мотопед и потегли към крайния квартал на града. Бързо намери адреса и позвъни на 41 апартамент. Отвори му жена на средна възраст, облечена в нещо като пеньоар. Ситуацията много напомняше сюжет на порнофилм, но той реши първо да отстрани проблема с пералнята. Оказа се елементарно запушване на филтъра, следствие забравени стотинки и кърпички в някой от джобовете на прането. Любо изчисти филтъра, пусна пералнята и когато тя заработи нормално, той доволен започна да събира инструментите си.
- Да ви почерпя нещо! – предложи домакинята. – Имам сладко от вишни, вишновка и компот от вишни!
- Предполагам, че вишните са ви любими плодове? – засмя се той, а домакинята примигна сексапилно и кимна, в знак на съгласие.
Тя сервира в една чинийка малко сладко, наля в две малки чашки вишновка и вдигна едната чашка:
- Наздраве!
В това време пеньоарът се отвори и едната гърда на домакинята изскочи на свобода. Любо не разбра, как се пресегна и сграбчи жената. Тя се отпусна в обятията му и остана покорна на желанията му.
Като две минути минаха двата първи месеца от лятото. Почти всяка вечер Любо минаваше край Мима, както се казваше жената, хапваше прясна салатка, с изстудена ракия, а после се любеха бавно, с удоволствието на хора, които знаят как да се наслаждават на телата си. Междувременно Рая, жената на Любо започна да го гледа подозрително и с притворени очи, нещо, което не предвещаваше друго, освен война. Обаче Любо нехаеше, впуснал се в дълбокия вир на изневярата и продължаваше авантюрата. Един ден Мима му съобщи, че платила почивка за двама, в комплекс с минерална вода. От началото на август можеха да бъдат само двамата и от него се очаквало само да е насреща. Той прие без да се замисли. След това му се наложи да лъже шефа си, за да излезе в отпуск, да лъже жена си, че го пращат в командировка за преквалификация и накрая потеглиха, към тъй желаната лятна почивка. Комплексът наистина си струваше. Разполагаше с три басейна с топла минерална вода, приличен ресторант и стая, където след включване на климатика, двамата прелюбодейци можеха да се отдадат на плътските си удоволствия. Това продължи до третия ден, когато отпуснат в басейна, изведнъж Любо съзря жена си! Тя излизаше от хотела, прегърната през рамо от възрастен, но с изключително атлетично тяло непознат мъж. Двамата стигнаха до първия басейн, където мъжът влезе пръв, подаде ръка на Рая и тя скочи във водата и прегръдките му. Двамата се целунаха и заплуваха във водата.
Без да иска, Любо глътна малко от хлорираната, минерална вода. Задави се, закашля се и побърза да изскочи от басейна. В това време Мима го питаше какво става, но той изобщо не и обърна внимание. Обиколи ресторанта, като се криеше, да не го види жена му, отиде в стаята и набързо си събра багажа. Преди да тръгне, направи няколко снимки на жена си и непознатия мъж в басейна. После се метна в колата и с мръсна газ подкара към своя град. Щом се прибра у дома, на масата намери бележка, написана с наклонения на една страна почерк на жена си: – „ Живко е на село при нашите, аз съм на курс като теб с една колежка!“
Отворил уста като риба на сухо, Любо дишаше, без да му стига въздуха. Отпусна се на един фотьойл и набра телефона на сина си.
- Тате! – прозвуча милият глас на сина му – Къде си? Прибра ли се вече?
- В къщи съм, момчето ми! Ти как си при баба и дядо?
- Ох! По цял ден ходят подире ми, сякаш съм някакво бебе! Ту да не ям много горещо, ту да не пия студено! Грижат се за мен, но е много скучно. Кога ще дойдеш да ме вземеш?
- Веднага!
- Наистина ли? – изписука синчето му, а Любо вече заключваше вратата на апартамента.
На връщане от село, малкият се бе гушнал в баща си, както той шофираше. Любо караше и се опитваше да изтрие сълзите, които се стичаха по лицето му. С продран глас той запита:
- Живко, кажи какво искаш да направя, за да си добре?
- Ти вече го направи, тате! – отвърна сина му – Сега ако имаше как, да отидем за два – три дни на палатка, заедно с мама! Обаче нея също я няма!
- Знам! Двамата с нея, никакви ни няма! Добре, че си ти, моето момче! Иначе сме загубени!
Пътят продължаваше напред, с неизвестни завои, баири и стръмнини. Накрая бе техният дом, който ги събираше заедно.
Красимир Бачков