БОГДАН И СВРАКАТА
Седим на градинската люлка с Богдан в двора ми, поклащаме се мързеливо и отпиваме от студената бира. По едно време няколко свраки запрехвърчаха над нас като издаваха крясъци и Богдан скочи:
– Сто процента са загубили малко свраче! Глей как ще ми излезе късмета само!
От две години приятелят ми опява всяка пролет, да ходим в близките пояси за малко гардже или свраче. Дори си купи мотористки шлем, за да го пази от родителите, когато задига пилето от гнездото. На мен все не ми остава време и сега действително виждам, как едно малко свраче кацна на ябълката в дъното на двора. Богдан хукна натам, а свраките се разпищяха още по-силно и започнаха действително да го нападат. Първо едната сврака клъвна Богдан по главата, после другата го удари с крило. Докато Богдан се защитаваше, вдигнал едната си ръка над главата, сврачето се опита да литне, но се удари в един клон и тупна на земята. Свраките пощуряха, а Богдан го грабна и прибягвайки между асмите, се вмъкна в мазето ми. Птиците проглушиха въздуха с крясъците си и се наложи аз също да се прибера в къщи. От трапезарията ги наблюдавах, как летят ниско и непрекъснато се стрелкат пред отворената врата на мазата. Не след дълго излезе Богдан, стиснал малкото свраче с една ръка и придържащ пластмасова кофа над главата си. Отворих вратата и той се вмъкна при мен. Бедното свраче пищеше за помощ, сърчицето му тупаше тъй силно, че дори аз го виждах, но приятеля ми го галеше доволен.
– Ще го оставим затворено в мазето, а аз ще ида до един зоомагазин за клетка. Лесно ще го отгледам, защото вече си има пера и е готово да лети. Да знаеш, как ще го науча да говори! Ей, най-после да си намеря и аз другарче за дома!
– Да си бе намерил нормална жена, вместо това клето свраче! – укорих го аз – Вече си на четиридесет и пет, и отдавна трябваше да си се задомил! Трябваше до сега да имаш своя сврака и малки сврачета! Виж, аз имам вече второ внуче, а едва миналата година ударих петдесет!
– Твойта работа – надута гайда! Можеш да излъжеш всяка жена за три секунди, а аз съм джентълмен! Докато ти се жени и развежда като олимпиец, аз имах само една единствена приятелка!
– Която накрая те заряза, заради Гошо – Моркова, дето е три години по-голям от мен! Но Моркова не и сваля звезди като теб, а и наду корема и доколкото знам, вече имат две деца! Жените искат да ги лъжеш и да ги любиш, Боги! Не да им разтягаш локуми!
Засегнат, Богдан млъкна. Отиде в кухнята и извади един малък кашон, в който пъхна сврачето и притвори капаците отгоре. Птичето млъкна, но отвън свраките все тъй крещяха и прелитаха край входната врата.
– Аз тръгвам! Не ме изпращай, защото свраките ще нападнат и теб! – насочи се той към вратата.
– Чакай! Нали щеше да ходиш за клетка?
– Ще отида по-късно! Уж си приятел, но човек не може съвсем да ти вярва! Току виж си пуснал сврачето, като тръгна!
Разперих ръце и му отворих вратата. Богдан излезе, а олелията стана още по-голяма. Отвън на улицата се бяха спрели две жени и любопитно наблюдаваха необичайната ситуация. Едната бе леля Магда, а другата една нова съседка, за която знаех само, че е начална учителка. Богдан отвори вратата към улицата и свраките пак го нападнаха. Жените изпищяха и отскочиха назад.
– Какво си направил, разбойнико? – кресна и леля Магда – Какво има в кашона?
– Нищо лошо не съм сторил! – оправда се Богдан – Хванах едно малко свраче, докато се учеше да лети!
– Какво ще го правиш, горкото птиче? Не виждаш ли родителите му, как си го търсят?
– Ще го науча да говори и ще ми стане дружинка! – инфантилно обясни Богдан, а даскалицата се разсмя с глас, запушвайки устата си с длан. После изведнъж стана сериозна и дръзко помоли:
– Може ли да го видя? Никога не съм хващала пиле с ръце!
– Не може, защото може да го изтървем!
– Моля ви! – ококори и без това големите си очи жената – Само ще го хвана, да го помилвам!
Като всеки глупак на средна възраст, Богдан поднесе кашона пред нея. Аз моментално бях разгадал коварния план на даскалицата, затова когато тя бръкна в кашона и рязко изкара ръцете си с малкото свраче, и го хвърли нагоре във въздуха, изобщо не се учудих. Сврачето хвръкна и прелетя през улицата, до едно дърво в съседния двор, където кацна. След него с крясъци се понесоха и останалите свраки.
– Какво правиш ти, ма?! – като спукана топка въздъхна Богдан и от яд удари празния кашон в земята.
– Давам отнетата свобода на едно невинно, малко пиле! – нравоучително размаха показалец пред Богдан даскалицата.
– Ти ма уби, ма! Как можа да го направиш?! Знаеш ли от колко години си търся малка сврака?!
– Да я учиш да говори и да сте си дружинка? Разбрах, но ако още веднъж ме наречеш „ма“, ще ти стъжня живота!
– Ти вече го стъжни, проклетнице! Разкарай се, че не мога да те гледам!
– О-о-о, така ли? Само, че това няма да стане! Тъй, като си ми сърдит задето пуснах сврачето, ще опитам да го заместя до известна степен!
Богдан я изгледа с присвити очи, без да отговори. Даскалицата продължи:
– От три месеца живея тук и познавам само леля Магда. Впрочем и аз съм сама у дома, ако трябва да уточняваме! Предлагам, да отидем тази вечер в някоя пицария, за да си хапнем и да се опознаем! Утре е събота и вече е средата на юни, което е идеален повод, да идем на море! Имаш ли кола?
Тъй като приятеля ми бе блокирал, се обадих аз:
– Няма кола, но има хубав мотоциклет! С него ще е по-интересно да пътувате!
Жената плесна доволно с ръце:
– Това вече е супер! Никога не съм се возила на мотор! Е, ще мога ли да заменя твоето свраче, поне донякъде?
Вместо на нея, Богдан отвърна на мен:
– Тая голяма отвертка, бе? Нищо чудно, да ми даде и домашно за утре!
– Домашно ще има, но за по-късно! – усмихна се даскалицата и го хвана под ръка – Тръгваме ли?
Богдан закрачи несигурно, а залепена за него, даскалицата нещо му говореше. Леля Магда се засмя:
– Видя ли, как стават работите днешно време? Аз знаех, че е урсуз Мичето, но чак пък толкова, не съм очаквала!
– Видях, как приятеля ми изтърва една сврака и си намери друга! – усмихнах се заговорнически.
– Ха, дано е за добро! – махна с ръка леля Магда и продължи надолу по улицата.
Аз вдигнах смачкания кашон и се прибрах у дома. Бях убеден, че поне докато траеше лятната ваканция, даскалицата щеше да използва Богдан вместо децата, за превъзпитание. А после..? Кой пък щеше да мисли за после?
Красимир Бачков